Отвъд тревогите
(ariel)
Изплаках си вече обидите.
Върху следите
от твоето жигосване
в душата ми
ще постеля килим от цветя.
И ще тръгна по него
в ароматно очакване на магия.
Искам да се огледам
в нечии нежни очи.
Дали ще видя
окото на слънчогледа?
Понякога ще се спъвам
в изоставени мигове.
Трябва да си сваля обувките
и да нагазя боса в росата
на дъждовното утро.
Там ме чакат крила на пчели
и шепот прозрачен –
като звън на камбанки
в незабравен глас.
Хубаво ми е боса –
усещам си стъпките.
Нечии топли очи ме викат –
отвъд тревогите.
Последни новини
Книготерия
- * Виктория Янева - стихотворения
- * Виктория Янева - родена победителка
- * Валс Волокина и Разказите на врабеца
- * Белите чорапи на съседката
- * Татяна Николова - нови стихотворения
- * Бисерка Тодорова - нови стихотворения
- * Алисън Рейн - момичето, което прави дъжд
- * Огледално
- * Куцата
- * Пловдивски поети - Любка Славова
Bukvite\Буквите
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси
- 2022-08-15 | „КАУНЬ ФЕСТ 2022“ Хасково
- 2022-08-30 | НАЦИОНАЛЕН ПОЕТИЧЕН КОНКУРС – НОВА ЗАГОРА
- 2022-08-31 | Литературен конкурс „Рада Казалийска” 2022