Една, че две, че три – усилни
и паметни години ...
През трупове на близки, познати и роднини,
днес всеки се напъва да стане бизнесмен ...
Не бойте се, деца, за утрешния ден!
В утрото на светла ера, с факела на нова вера
и лучец еж, водица пий
и пак поглеж...
Всички тайнствени игри
все за власт са, за пари.
А над всичко с нова маска
стар диктатор пак седи.
А народа сред прозявки
гледа циркови оставки.
А кихат си безспир по нас
валута, ред и управия.
Като нама прокопсия ...
Що ли момък тръпен чака,
често – често вън поглежда?
С помощта на вуйча, свака
във посолство се урежда.
Не ще да знай бедите бъдни,
че в него място не намират
горки вопли –
за залъците си оскъдни
народът как земята чопли.
Дни на огнени горещници
палят столичния град,
бягат угоени грешници
из курортите на хлад.
И в адския задух на пладня гореща
от радост безумец умора не сеща,
а слънцето спряно сърдито пече.
На сянка мандатът тече ли, тече ...
