Мария Райнова Петрова (mag2002)
Душата ми - красива гробница -
погребах любовта.
Ръцете ми - повяхнали лиани,
прегръщат самота.
Очите ми - невиждащи стъкла.
Погледна в тях
светът ми - ослепя.
В кръвта се стича
тъмно-леден мраз.
В плътта се вбиват
гъсти остри капки,
като че дребни стъкълца...
Дали съм мъртва ли?
Едва ли,
щом мисълта,
че теб те има
е все така непобедима...