КОЙ ЛИ ГИ УЧИ?!...
Светослав Райков Пейчев (simon martin)
Кой ли ги учи?!...
- фейлетон -
Имам три хубави деца – като слънца! Най-малката е Мими. На 4 годинки. Голяма е сладурана. Средния – Жорко, е на 5 и нещо. Палавникът на детската градина. А големият Ники, от два дни е първокласник, умничкият ми... Значи, пей сърце!
Да, ама не съвсем...
Прибрах се вечерта, капнал от работа и леко поизмръзнал, и видях в хола Мими, седнала на акумулиращата печка.
- Здравей, сладурано! Какво правиш там?
- Топля си пич...та – отвърна тя с невинно детско гласче.
Изумен се разтичах из стаите да търся жената, за да ми обясни откъде малката ни дъщеря е обогатила така речника си. Тя обаче беше в банята и къпеше Жорко. Спрях пред вратата, разколебан от неподходящия момент и дочух отвътре гласа на сина ни:
- По-леко мъ търкай, ма! Шъ ми откъснеш патката...
Ядосан грабнах шапката си и тъкмо да изляза през входната врата, спря токът. Откъм банята веднага долетя гласът на Жорко:
- Айде-е-е... Пут...те пак спряха тока!
За миг се втрещих, после тряснах вратата и хукнах към училището на Ники. Имаше родителска среща. Първата. Бях решил щом се върна, да разчепкам нещата с жена ми и в движение й теглих една дългобойна на ум...
Срещата започна. Учителката ни разясни какви са изискванията към децата ни, как да бъдат облечени, какво още трябва да им купим и прочие. После взе да споделя с нас впечатленията си от тях. И в един момент попита:
- Има ли тук някой от родителите на Николай?
- Да. Аз съм баща му – надигнах се трудно от малкия неудобен чин аз.
- Вчера, след като приключи тържеството за посрещането на първолаците, влязохме в класната стая – започна учителката. – През първия час се настанявахме, учехме се как да седим правилно на чиновете, къде да поставяме чантите и други такива неща. Николай си избра да седне на втория чин, до прозореца. Отначало беше послушен, но после взе да се върти, да се изправя и да наднича през перваза. Запитах го какво има, а той ми отвърна: “Госпожо, кога ще ме пуснете навън да играя, че тук ми се еб... мамата...” Трябва да вземете мерки, господине!
Някой от родителите се закискаха. Други зацъкаха възмутено. А аз, почервенял от срам, смутолевих:
- Абе, мама му стара, просто не знам кой ни учи децата на тези думи, неговата...
Светослав Пейчев
/ Simon Martin /
E-mail: simon_martin@abv.bg
- * Виктория Янева - стихотворения
- * Виктория Янева - родена победителка
- * Валс Волокина и Разказите на врабеца
- * Белите чорапи на съседката
- * Татяна Николова - нови стихотворения
- * Бисерка Тодорова - нови стихотворения
- * Алисън Рейн - момичето, което прави дъжд
- * Огледално
- * Куцата
- * Пловдивски поети - Любка Славова
- 2022-08-15 | „КАУНЬ ФЕСТ 2022“ Хасково
- 2022-08-30 | НАЦИОНАЛЕН ПОЕТИЧЕН КОНКУРС – НОВА ЗАГОРА
- 2022-08-31 | Литературен конкурс „Рада Казалийска” 2022