на моя приятел и колега Евгени Цавков
Полекичка Луната се търкулна
като пара от джоба на бедняк.
И с тъжна благосклонност сякаш пълна,
усмихна се сред звездния рояк.
Зелена вечер пак преде гората,
въздишат смърчовете в своя сън.
Над тях вълшебна ляга тишината,
иглиците им трепват с кротък звън.
Бълнуват смърчовете... във съня си
един си пее с омагьосващ глас,
и хората разплаква с песента си,
а друг сънува своя звезден час -
как всички го отрупват с изненади
и радостни край него се въртят,
а огнени снежинки нежно падат
по клонките му... Смърчовете спят:
Виж онзи там - сънува горд, достоен,
сън на герой, спасил една душа;
и още нечии сън - така спокоен,
а пълен с много, много топлина.
***
По-близо до звездите, там високо,
където само силните гнездят,
животът сочи своята посока
и сбъдва всеки сън или мечта.
Той, първият превърна се в виола,
а вторият бе коледна елха,
от третия направиха подпора
в тунелите дълбоко под света...
Четвъртият е в моето огнище
Дори и пепелта му някак топли...
