Кирила
Ангелова (Ксения)
Безнадеждно ли е да се надяваш?
Промъкват се дните.
Звук не издават.
И се проточва
върволицата тиха...
А ми се иска –
красива градина да бъдат,
с вълшебство полята
и смях пъстроперест.
Какви семена ще покълнат!
С цветя ще обкича
вратата към мойта надежда
и плодове ще напълнят
жадувано шепите с нежност.
