БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Разбити Сърца - глава 1

ॡճձբգڑ۳۴ۺहफ (alord)

Раздел: ПОВЕСТИ И РОМАНИ  Цикъл:

РАЗБИТИ СЪРЦА - Мразя те! Не искам да имам нищо общо с теб. – каза тя троснато. - Не е честно. Аз те обичам! – високият младеж се опитваше да я спечели. - А аз, НЕ! – изкрещя тя. - Защо? – попита момчето обезнадеждено. - Не ми харесваш. Даже си малко грозничък. Не ме кефиш. Тъпичко изглеждаш. И тъпо се държиш. А и си умен. Не си силен. ДА продължавам ли? – рече русокосата. - Ти си жестока. - Дреме ми на дроба. Сега можеш да се разкараш и да оплакваш съдбата си. Неща да те гледам, аре марш. ГЛАВА I Огромният ствол на дъба се извисяваше на високо над земната пръст. Човек би помислил, че клоните му подпират небосвода. Те се разгръщаха на всички посоки, а младите, зелени листенцата, леко потрепващи, хвърляха дебела и прохладна сянка върху рохкавата, току що изорана почва. По дебелите клони бяха накацали врабчета, които весело чикчирикаха : ) Teзи мънички създания ту прехвръкваха от клон на клон, ту се спускаха към пухкавата земя за да клъвнат някое нещастно земно гадинче. И в този жарък ден, под дебелите сенки на вековният дъб се намираше Петър. Висок, с къса черна коса, гладко обръснат и с мънички кафеникави очи, които шареха из просторите на безкрайните жълти, житни ниви. След това се загледа в дебелите, груби корени на дъба. Тук намери необходимото му спокойствие и прохлада. Притихнала, природа го накара да склопи лениво очи и той се унесе в полусън. Мислите му бързо го овяха в света на мечтите – последното добро място за него. Тук той ту яздеше пъстър кон из незнайни, приказни полета, ту се биеше с грозни чудовища, или ту спасяваше някоя особено красива принцеса от лапите на някой зъл дракон. Лек вятър довя мек и свеж въздух. Той леко разклати клоните на старият дъб. Мъничките листенца бързо се разтрептяха. Петър се размърда и се заслуша в шумният им разговор. Поизправи се и се подпря на ствола на дървото. Прокара ръка през късата си коса. Леко се прозя и се замисли. А мислите му все го теглеха към русокосата красавица. Не можеше да я изкара от главата си. А на всичкото от горе тя го мразеше. Да обичаш, когато си обичан бе Човешко. Да обичаш, когато си мразен, бе Велико, но да мразиш, когато те обичат бе Жестоко. А тя бе жестока. Даже повече от жестока. Тя беше горделива и честолюбива. Петър бе съкрушен. Сърцето му разбито. Трябваше да спре да мисли за нея. Но колкото повече се опитваше да я забрави, толкова повече образът и се явяваше във съзнанието му. Ставаше все по – лошо. Малки, кристално чисти капчици се откъснаха от лицето му. Спуснаха се бавно по лицето му и тежко капнаха в мократа пръст, където оставиха тъгата в тях да потъне дълбоко към недрата на Земята. Той плачеше. Плачеше от безнадеждност, плачеше от болка и тъга. В душата му зееше страшна празнина. А тази празнина бързо се пълнеше със скръб и жал. И сълзите не спираха и не спираха Плачеше като малко момче. Но се чувстваше по – свободен и по – щастлив. Накрая стана, изтри последните капчици горещи сълзи и тръгна да се прибира.
2003-07-18

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)