Боси по пясъка

Ситният пясък с кристалчета малки

                                                  жълтее край нас,

летния ден уморен,

                          сред тропическа жега изтлява,

навред от морето долита

                                      на вълните пенливия глас

и загадъчна пълна луна

                                     в небето след миг засиява!

Става на пустия плаж

                                 тихо като във храма,

в мрежи на стари рибари

                               чувствата днешни се вплитат,

после сред късния час

                                    стъпките боси на двама

бавно по пясъка топъл

                                  в мрака самотно се скитат!

Някога с тебе съдбата

                                 ни срещна на морския бряг,

колко ли време посоките наши

                                              сближавахме, мила,

но ето че твоето тяло,

                                   очите със погледа благ,

отново до мене искрят

                                  и вливат в сърцето ми сила!

Боси по пясъка ситен

                                 крачим в минутите днешни,

златна звезда на небето

                                     сочи ни пътя напред

и праведни бяхме, любима,

                                 и толкова дяволски грешни,

редувахме в нас топлината

                             с чувства по-хладни от лед!

Ръката ти малка и нежна,

                                   с тънките пръстчета твои

докосва ме плахо и в мрака

                                лицата ни влюбено греят

и само луната над нас

                                край сините морски покои

ще гледа телата ни две

                             прегърнати как ще се слеят!