Чети от мен...

Прочети ме…

Чети по  устните и по очите ми,

по усмивката ми…

Прочети ме…

Чети по линиите на дланите ми,

по треперенето на гласа ми…

по смеха ми…

по навиците – добрите и лошите,

да, моите-всичките!

Чети и препрочитай ме…

но знай, че аз не съм просто книга,

попаднала незнайно как в ръцете ти!

Сама съм, защото-

твърде много съм разлиствана

и  твърде малко съм прочитана!

И страници от мене късаха,

други с гума търкаха…

Писаха по мен,

но от това няма спомен в мен,

но ти чети по малко всеки ден…

Чети! …

По извивките на тялото ми,

по шията, тила ми…

по рамената и бедрата…

чети по коленете,

по глезените, ходилата…

Част от мен е в бяло-

чети ме бавно... бавно

ей така, завинаги-

задъхано и жадно!

Чети!

Не се разсейвай-

рискуваш да загубиш нишката!

Едва ли този прочит

е просто ровене из книжката…

Сега ме имаш цялата пред теб

и лист по лист гледаш в мен…

Дръж ме! – ще се изгубя в ръцете ти!

Погледни! - колко стара е хартията,

а колко имаш ти до края?

А когато приключиш ме прочети отново,

защото, докато стигнеш края-

аз просто няма да съм същата!

Ще си забравил какво обичам,

какво искам, как мечтая и как желая!