Осъдени на лято

Ти казваше, че лятото е наше –

с липите със смолисти аромати,

в утехата на прегоряла каша,

с въздишащата страст към непознатото,

в уютните усмивки на приятели,

с тютюневите нанизи по рамките,

с черешовите пламъци в косата ти,

в препечения аромат на сламата.

Но лятото не беше никак наше.

Липите ни предадоха на клюката.

Животът ни – стражари и апаши.

Приятелите - хапнаха и хукнаха.

Тютюнът беше сух като клепачите

на хора, посадени във безсилие.

Осъдени от лятото, изплакваме

молбите си за право на помилване.