Previous Next

Неизменно - Пламенка Чифлигарова

Неизменно в деня ми се случва така:
ти ме пиеш на глътки, по малко,
и прииждаш с любов, напоена с тъга,
поразмесил горчиво и сладко.

Стелеш в мен непокорен перчем златоткан - 
на страха и злините палачът.
Днес съм ручей, бях вчера припламващ вулкан,
но весден се загубвам във здрача.

И тогава нощта
тръсва черни коси - 
злонамерени. Сляпа притихвам...
Безнадежност сърцето с окови присви.
Но ти вейваш лазурна усмивка.

И престава отляво да никне печал - 
там, където копнежност и жар си вдълбал. 

Търсене