БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Приказка за Нежността

Катя Димитрова Ташева (katysan)

Раздел: Приказки и детска литература  Цикъл:

 

     Тя беше една такава глупавичка Нежност - хем се нуждаеха от нея, хем ѝ се присмивиха. Но не, не всички и не едновременно. Искам да кажа - някои изпитваха неистова необходимост от нея и се чувстваха щастливи еднинствено в нейно присъствие, а други изобщо не смятаха, че им е нужна  - и я прогонваха незабавно, щом се окажеше наблизо. Имаше и трети, които мечтаеха за нея, молеха се за нея, а когато тя пристигнеше, всеотдайна и безусловна, я отпращаха на свой ред - не веднага, но достатъчно бързо, преди да ги е направила слаби и зависими, както си мислеха те. На всичко отгоре едва отпратили я, започваха да ѝ се присмиват, сякаш със самия акт на присмеха възвръщаха отново силата си, която заблудено вярваха, че тя им е отнела.

     От тези, последните, Нежността се боеше и я болеше. И все пак потърсеха ли я, тя тръгваше отново, забравила собственото си огорчение. Затова обитателите на Страната на чувствата я наричаха „глупавичка Нежност“. „Глупавичка, но Нежност“- казваха едните. „Нежност, но глупавичка“- твърдяха другите. Както и да го обръщаха обаче , думата „глупавичка“ все си беше там и пробождаше болезнено сърчицето на Нежността.

     Днес беше един от Онези дни, в които се усещаше наранена и безсилна. В продължение на много, много години обгръщаше, пропиваше и напояваше живота на един човек, който като че ли все още не беше наясно със себе си. Отчаяно се нуждаеше от нея, но имаше моменти, в които за нищо на света не искаше да си го признае, и тогава я отхвърляше. Опитваше се да я прогони колкото се може по-надалече и за колкото се може по-дълго време. Една нежност обаче знае кога се нуждаят от нея. Една Нежност всъщност знае, че винаги е необходима на някого. Затова колкото и да я отхвърляха, тя пак се връщаше. Този човек не ѝ се присмиваше, не. Но напоследък така яростно се бореше с нея, че тя започна да се чувства все по-слаба, все по-отпаднала. Най-страшното беше, че се появиха съмненията - наистина ли всяко човешко същество в света се нуждае от нея?

     И ето я сега - свита, сякаш някак смалена, седеше тихо в своя дом в Страната на чувствата. Усети лек допир, по телцето ѝ се разля успокояваща топлинка и тя въздъхна с облекчение. Майка ѝ, както винаги в такива моменти, се оказа наблизо, за да я утеши. А от всички майки нейната най-добре умееше това - защото коя друга би могла да бъде майката на Нежността, освен Любовта?

     – Хайде, усмихни се мъничето ми - прошепна Любовта - и ми разкажи какво те тревожи.

     Вместо да се усмихне нашата мъничка Нежност се разтърси от ридание и порой от сълзи се стече по лицето ѝ. Започна да разказва на пресекулки, споделяше преживяното, а плачът все повече я разтърсваше.

     – Ела, ще ти покажа нещо. - Майка ѝ я хвана за ръка, поведе я внимателно към градината - навън валеше топъл, бавен, спокоен дъжд.

     – О, колко е красиво! – все още хлипайки, промълви Нежността.

     – Но това го направи ти, мъничка моя, това са твоите сълзи – каза майка ѝ и се усмихна... Не спираше да се усмихва. В този миг над градината изгря огромна дъга. Ярки, искрящи, цветовете ѝ пулсираха, докосваха се помежду си, преливаха в нюанси, творяха красота...

     Нежността гледаше пленена, притихнала, вглъбена като пред прага на голямо прозрение. Потърси очите на майка си, тя ѝ кимна лекичко и тогава разбра, усети го с цялото си същество: когато една Нежност плаче, а Любовта ѝ се усмихва, за да я утеши, се ражда Дъгата.

     – Тази Дъга всъщност е мост. Мостът на Надеждата - каза Любовта. – По него хората преминават, за да дойдат в моята градина.

     - А какво има в другия край на Дъгата, мамо? – попита Нежността.

     – Там е пустиня. Пустинята на страха. Хората, които живеят там, страдат неимоверно, нещастни са и много отчаяни.

     – Но не могат ли просто да се изкачат по Дъгата?

     – Могат – отговори Любовта, – но най-напред трябва да могат да я видят. А за да я видят, трябва да повярват в мен.

     – О, но да се вярва в теб не е трудно, ти си най-хубавото нещо на света! – възкликна пламенно Нежността.

     – За това си ми нужна ти. За да повярват в мен, за да ме разпознаят, хората трябва да имат най-напред теб в живота си. Любовта се изразява чрез Нежността. И чрез много, много други чувства  още, но без Нежност Любовта не е Любов.

     Нежността остана неподвижна, после започна бавно да се изчервява, осъзнавайки значимостта на чутото, осъзнавайки дълбокия смисъл на собственото си съществуване.

     – Сега... вгледай се внимателно в Дъгата! - прошепна майка ѝ.

     Съсредоточна до краен предел, Нежността успя да различи в трептящата феерия от цветове силуета на мъжка фигура. Въпреки главоломната скорост, с която се движеше човекът, Нежността можа да разпознае чертите му. Този, същият човек, който по-рано я бе наранил и я бе накарал да се съмнява  в смисъла на на съществуването  ѝ, беше стъпил на пътя на Любовта. Летеше. И нямаше сила, която да го спре.

 


2012-10-23

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)