БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Да предизвикаш боговете

Дамян Момчев (d@$tmo)

Раздел: ФАНТАСТИКА и Фентъзи  Цикъл:

Мъглявата нощ бе легнала над смълчаната земя на Рокарас. Гората Каер-Мин скриваше от погледа голяма част от Северните Равнини с огромните си иглолистни дървета и гъстите треви, поникнали под тях. На няколко километра от западния край на гората бе сгушено малко селце. Не повече от триста къщи се бяха скупчили в долинката, похлупена от рядка мъгла. Наближаваше полунощ и почти всички спяха. Тук-таме се виждаха прозорци, осветени от мъждикавата светлина на газова лампа или свещник. Но от една от къщите се носеше странно усещане. 

Въпросната сграда бе двуетажна и бе разположена на края на селото. Разкривените й форми и порутените фасади си пасваха с градината, пълна с плевели, и огромния дъб, тупнат сякаш по грешка на метър-два от входа на двора. Макар и да контрастираше с цялото село, всички живущи наоколо вече я бяха приели като даденост. Според легендата там бе живяла легендарната вещица Лонора. Силата й била толкова безмерна, че можела да покори всеки рицар само с поглед, да унищожи дракон с едно махване на ръката и да помете цяла армия само с мигване на окото. Един ден, тя решила, че е достатъчно силна, за да предизвика самия Рундас Земетръсеца - богът на земята, повелителят на скалите и пазителят на всичко, що броди по лицето на Рокарас. Лонора вдигнала високо глава и тръгнала на дълго пътуване. Пребродила планетата на длъж и на шир. Търсила всяко късче информация с цел да намери местообитанието на потайния Рундас. След дълги години, най-сетне разбрала къде да намери Земетръсеца и с уверена крачка се отправила към планината Мерил. Изкачвала се с дни без да спре. Накрая стигнала най-високия връх на планината. Пред нея се разкрила огромна пещера, дълбока и тъмна. Очите й не могли да видят дъното, но тя не се уплашила. Стиснала здраво жезъла си и се отправила навътре. Щом пристъпила през входа обаче, свиреп глас разтърсил скалите наоколо:

- Кой смее да пристъпва в свещената ми обител?

- Рундас! - извикала свирепо Лонора. - Името ми е Лонора! Тук съм да те предизвикам! 

Планината се разтърсила от безумния смях на Земетръсеца. - Мислиш, че Рундас Земетръсеца го е страх от смъртна вещица!? 

- Как смееш да ме наричаш смъртна, безсрамнико!? 

Сенките се размърдали, сливайки се една в друга, пръскайки се по ъглите и образувайки всякакви хаотични фигури. След няколко минутен хаос, те се насочили към центъра на пещерата, от където изведнъж бликнала ярка зелена светлина. Когато очите на Лонора свикнали със сиянието, тя видяла огромен силует, приличен на дракон, но двойно по-голям, да се приближава от недрата на планината. Съществото било толкова огромно, че едва се събирало в зеещата паст на пещерата. Вещицата изпитала чувство непознато за нея. Усещане, което никога не бе очаквала да познае. Лонора се уплашила. Осъзнала глупостта си, тя се обърнала и побягнала. Съществото се втурнало след нея. Двамата се спуснали по планината, все така в гонитба. Жената чувала неистовият, умопомрачен смях на Рундас и тичала, колкото я държали краката. Когато стигнали подножието на Мерил, вещицата чула, че звярът спира. Заинтригувана от това, тя спряла за секунда и се обърнала към съществото. Това, което видяла я смразило на място. Огромна скална маса, висока поне тридесет метра се била надвесила над нея. За разлика от всички други скали обаче, тази била жива. Имала форма на огромен вълк. Опашката му махала бавно и равномерно около осемдесет метра назад. Над муцуната му блестяли два огромни смарагда, всеки с размера на воденично колело, които изглежда били очите му. Ноктите и зъбите на съществото били покрити с най-лъскавия и гладък метал, който Лонора била виждала. Жената не можела да мръдне и изглежда вълкът се наслаждавал на този факт. Той приближил муцуната си на сантиметри от лицето на вещицата и проговорил, огласяйки околните полета и села. 

- Жено, ти искаше да предизвикаш Рундас Земетръсеца. Помисли, че можеш да победиш божество. Е, аз ти давам този шанс. - богът се надигнал в цял ръст и продължил. - Явих се пред теб във форма, в която мога да бъда унищожен. Тялото ми е направено от най-здравите скали, непознати на вашият смъртен вид. Очите ми виждат чрез магията на смарагдите, за която дори не сте чували. Зъбите и ноктите ми блестят със силата на най-здравия метал на тази планета, чието име е прекалено сложно за вашите уши. 

Лонора гледала втрещена и не можела да повярва на случващото се. Рундас изкривил вълчата си муцуна в нещо подобно на усмивка и проговорил отново: 

- Това е най-слабата ми форма. В нея съм уязвим и крехък. Но това не значи, че не съм предизвикателство, вещице! Затова те проклинам! Проклинам те за дето се осмели да се противопоставиш на бог! От днес нататък, ти ще стоиш под земята с мен. Ще се бием до края на съществуването на света. Ако ме победиш преди това, ще получиш моята сила. Ако аз те убия обаче, душата ти ще се върне пред мен за реванш двойно по-слаба. И ще ставаш все по-немощна със всяка своя загуба! Ще изпитваш болка, непосилна дори за боговете при всеки мой смъртоносен удар и ще молиш за милост! Но помни думата ми, Лонора, няма да я получиш от мен! 

Рундас вдигнал лапа и ударил силно по земята, разтрисайки цял Рокарас. Вдигнал се гигантски облак прах, покривайки Лонора, вълка и дори половината планина зад бога. Когато пушилката се разсеяла, всичко което било останало от двамата било дълбок кратер. 

Това е легендата за Лонора, единственото простосмъртно същество, осмелило се да предизвика боговете. А според мъдрите, това е нейната къща. Някои вярват, че вещицата все още се бие смело с Рундас, опитвайки се да вземе надмощие, но все пак непозволявайки на богът да я убие. Други казват, че отдавна се е предала и е започнала да служи като играчка за извратеното съзнание на Земетръсеца. Ще оставя вас да прецените кое е истина.


2011-08-19

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)