БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ДИДИ - ПОДАРЪК ЗА МИЛИОНИ

Жанета Димитрова Маринова (jane)

Раздел: Приказки и детска литература  Цикъл: Приказки

Някъде накрай света
в най-красивата страна,
гдето райски птици пеят,
рози приказни виреят
има весело дете.
Диди всеки го зове.
Татко, мама нямат мира,
тя да пита все не спира,
вечно палава, игрива
и чаровно закачлива.

*****************

На дивана, по очи
днес тя мъдри и мълчи.
С длан подпляла е брадичка,
мисли малката главичка.
И крачета боси шава.
Нещо сложно ли решава?
В този ден преди години,
всички близки и роднини,
тук във къщи се събрали,
мама с татко се венчали.
Мисли Диди от зори.
Ех, какво да им дари!
Покрай нея Маца мърка,
кученцето сладко хърка.
Ала нещо май й хрумна!
Ах, каква идея умна!
Тя от радост изкрещя,
Шаро стреснат заскимтя.
Котенцето ужаси се,
под дивана бързо сви се.
“Ще докажа днес на мама,
че съм станала голяма.
Торта вкусна ще направя
и украса ще поставя.
Цяла бяла от сметана
и от рой свещи огряна,
тя по вкус и красота
ще е първа на света.
И пред всички вечерта
своя дар ще поднеса.
Те ще ахнат възхитени,
ще ме гледат изумени.
А пък аз ще се обърна,
мама, татко ще прегърна!”

*****************

Рече Диди и отсече.
Време е да действа вече.
И решително подхвана,
развъртя се тя за двама.
Пее, къщата ечи,
бързо времето лети.
“То не било никак лесно,
но е много интересно.
Е ще си отдъхна малко,
ала да стоя е жалко.
В този ден, облича мама,
свойта булчинска премяна.
Демоде е вече тя.
Мигом ще я прекроя.
Колко ли ще е красива,
феерична и щастлива…”

*****************

Но… ключалката прещрака…
Диди никого не чака!
Стресна се и се обърна.
Оле, баба се завърна!
Щом застана на вратата,
понамести очилата…
Но защо ли тъй се мръщи?

Вихър май вилнял е в къщи!
Пръсната е на парчета,
булчинската рокля, клета.
Куп карфици и игли
са наострили бодли.
А пък кухнята, горката,
цялата с яйца залята,
лепне в захарен сироп,
а във мивката - потоп!…
“Е, Диана, прекали…
Лошо ще те сполети.
С теб не мога да се справя.
Ох, не знам какво да правя?
Щом се татко ти завърне,
ще те пляска гдето свърне.
Да не търсиш в мен закрила.
Сърбай, що си надробила!”
Тя тирадата прекъсна
и вратата ядно блъсна.
После в стаята си легна :
“Ох, главата пак ме стегна,
и сърцето бий без мяра…
Диди в гроба ще ме вкара!…”
А детето плахо мига:
“Бабче, моля ти се, стига!
Их, че никога ли няма
да порасна аз голяма.
Щом реша да свърша нещо,
после става ми горещо.
Исках да зарадвам мама,
а пък то - белята стана!…”
И заплака тя горчиво.
Не е никак справедливо!

*****************

Шарко тъжно я погледна
и на лапички приседна.
Той към Маца заскимтя,
тя опашка завъртя,
поразмърда в миг ушички,
заразглежда вред с очички
и замърка и запя,
нежна песен полетя:
“Диде, хайде не плачи,
не унивай, не тъжи.
Че обичаме те всички.
Избърши сега очички.
С нас ела и ще успееш,
скоро пак ще се засмееш”
Виж, детето се смири
и сълзичките изтри.
Устни смаяно отвори:
Котката ли проговори?!!
“Мяу! Със своите ръце,
ти ми даваш млечице!
Нежно винаги ме галиш
и пред другите ме хвалиш.
Затова ще ти помогна,
но сама не ще да смогна.”
“Баф! - и Шаро се обади -
Няма никакви прегради.
С мен ще станете вий трима,
а пък … може и дузина…”
После, котето повика.
Заоблизва със езика и сиропа,
и яйцата разпиляни по земята.
Щом почистиха, измиха,
вредом всичко подредиха.
Шаро вдигна преден крак
и подаде таен знак.
Но … какво ли става тук …
и какъв е този звук?
Уредите забръмчаха.
Виж ги, всички оживяха.
Заклатушкаха се те…
“Много приказки не ще.
Ще помогнем на детето,
че добро му е сърцето.”
Миксерът със жар бръмчи,
цял в яйца се потопи.
Той на пяна ги разби
и на Диди нареди:
“Бързо, захар ми подай …
и брашното … стига, край!”
Печката уста отвори,
след тавата я затвори.
И опече вкусен блат,
ароматен, в златен цвят.
А хладилникът напет,
целият скован във лед,
виж подава на Диана
пълна кофичка сметана.
Тя със миксера отново
забръмча - и виж - готово!
С пухкавия крем сама,
цяла тортата обля.
С плодове я украси,
ядки чудни подреди.
Като мънички тревички,
вред поникнаха свещички.
Диди гледа възхитена,
в щастието озарена.
Котето какво ли чака?
Шевната машина трака:
“Хей, момиченце, забрави,
роклята защо остави?
Ако мама тъй я види,
много ще ти се обиди!”
Залови се пак детето!
Няма трудности, където
всеки, всекиму помага
и в беда ръка протяга.
Там где Диди не умее,
в миг машината запее.
Боднат тук, зашият там,
ще се справят, вече знам!
Вижте, роклята блести,
по-красива от преди!
В къщи всичко, всичко свети.
И машините напети,
по местата си застават
и замръзнали не шават.
Сякаш нищо не видяли,
цял живот все там стояли.
Мило Диди ги поглежда
и със нежност ги подрежда.
С чиста кърпа във ръце,
бърше всяко петънце.

*****************

Баба се от сън събуди.
Гледа, мисли и се чуди:
“Внучке, мила, обясни!
Кой във къщи подреди?
Тук от детските бели,
няма и следа дори!”
“Бабичко, не се чуди.
Май, сънувала си ти!
Е, потрудихме се малко,
с котенцето и със Шарко.
А за празнична награда -
имам чудна изненада!”
Стъпки вън се чуват - да!
Глъчка, шум и веселба!
Шарко весело скимти.
Идват гостите, нали!
И мечтите на детето,
вече истина са - ето!
Всички ахват възхитени,
Диди гледат изумени.
Тя щастлива се обърна,
татко, маминка прегърна!
2003-06-11

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)