БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Гледни точки и парадокси - 7.Искреността е най-доброто оръжие

Нели Господинова (неллнокиа)

Раздел: ПОВЕСТИ И РОМАНИ  Цикъл:

 

глава 6. http://bukvite.bg/poem.php?docid=82263

 

7.

Искреността е най-доброто оръжие

 

      Най- накрая умората надделя. Двамата се изтощиха и се унесоха в дълбок сън. Обикновено в такива моменти Иво заспиваше само привидно. Той сръчно изчезваше с парите и никой повече не чуваше нищо за него. Такси, луксозна стая, в закътан крайградски хотел и спокойствие за месец. До следващия удар в някое друго казино. Навярно беше галеник на съдбата, защото някак си всичко се разминаваше без последствия. Ограбеното, явно не беше от много голямо значение за дамите и никоя не подаваше оплакване в полицията. Усмихна се отнесено - румсървиз до следващия удар! Той погледна спящата до себе си. Малкото колие  се мяташе  безпомощно нагоре-надолу върху бялата гръд. Езерно-сините очи бяха затворени под клепачите.Това много го улесни. Той направи последната крачка: стана, облече се набързо и...

      ... Иво не взе всичко. Сам не знаеше защо остави няколко едри банкноти в чантата. После тихо се изниза навън, проклинайки наум себе си и живота, който беше избрал. Таксита имаше много, но той остана да виси колебливо на тротоара. Сякаш не искаше да се завръща в хотела и да  прекара остатъка от седмицата самотен. Спомни си първия път, когато я видя. В мечтите му тя неиземно беше  следващата жертва. Колко я търси - седмици наред! Накрая дори закопня да я види и просто... да играе "ва банк"с нея или срещу нея. Беше убеден, че играта ще е интересна. С "Непознатата" бяха от една кръвна група. Разбра го веднага, още щом я видя с дъртия евреин. И макар че пачката топлеше сега джобовете му, сякаш не всичко си беше отишло. Иво не можеше да си тръгне просто така...    

      В съзнанието му оживяха  няколко малки капчици пот край лявото ù ухо. Имаха  необичаен вкус на люляк.... Той също обичаше да изненадва жените с уханието на тялото си. Добавяше в храната си шафран, канела и цял коктейл специални индийски подправки. Беше изучил  древното изкуство на телесните аромати. 

      После сякаш се върна в казиното: необикновените синьо-езерни ириси проблеснаха любопитно само за миг, но този миг бе цяла магия. Странното въздействие на жената продължаваше и сега. Симетричното ù лице, бялата кожа, носът, ръцете. Дори само споменът за тях отново го удиви и възбуди... Коланът  му някак странно отесня и неудържимо  поиска да я има пак, макар че току-що беше напуснал леглото ù.  Стоеше вцепенен на тротоара без да вдигне ръка и такситата бавно го подминаваха.  

      В ума му се разиграха снощните сцени. Вложи цялото си старание да забрави, но всичко  изглеждаше невинно и  истинско... А може би то беше такова, но той не разбра. Или по-скоро се усъмни, че наистина би могло да бъде. Късно ли беше?!   

     Върна картината обратно: нежно езерно колие на витрината на малък бижутериен щанд в хотела, което му направи впечатление, защото беше като очите ù... Може би нямаше особена стойност, а може би имаше много по-голяма  стойност от всичко останало. Снощи прие, че е много подходящо за случая - днес мислеше, че не случайно го беше забелязал. Сякаш  всичко протече по сценарий, а може би просто протече напълно естествено... Но той нямаше как да знае и никога нямаше да разбере дали е така, ако не успееше да поправи стореното. 

      Иначе нищо ново - парфюмът, гласът му, специалното докосване, омагьосаха жената. Тя се остави в ръцете му с онзи глупав поглед, който придобиваха всички жвни, попаднали в клопката му. А може би той беше попаднал в  собствената си клопка - коктейли  и смях до зори... Накрая - капанът: Маргарити... В тези на жертвите добавяше винаги нещо, за да ускори  очаквания край. Леко горчивият вкус на текила, сол  и лимони правеха тази добавка незабележима.

   Иво се луташе в дебрите на мисълта си. Всъщност искаше да мисли, а не можеше... (за съжаление забелязваме някои очевидни неща в живота си твърде късно...). Отново се гмурна в учудения синьо-езерен поглед на очите ù. Радваше се, че опитът, който имаше, му позволи да изпита тези усещания. Тялото на Сейла беше направено сякаш по мярка точно за него.  То излъчваше сигнали на неговата честота -  бяха  отделили толкова вода  и топлина, както при истинска химична реакция. Още тогава сякаш забрави за небрежно захвърлената чанта на пода с парите и плановете, които кроеше. Сега се почувства унизен, че си беше послужил с нечестни методи, за да  завладее тази жена. Може би би могло да стане и съвсем нормално. Нямаше как да знае това, за съжаление. А му се искаше, ужасно му се искаше да бъде с някого. Всъщност -  не просто с някого, а със Сейла. Какви непонятни  желания...

     Иво прокара нервно ръка по челото си, после вряза пръсти в косата си. Дланта му се плъзна надолу по врата, зад яката  на ризата. Имаше този навик още от дете. Изведнъж усети, че  нещо наистина липсваше – ланецът....

       Неочаквано дори за самия себе си Иво се отби  в  съседния Dunkin Donnuts и купи понички, фреш и  две големи чаши Лате, а после понесе пакета обратно. Сейла сигурно още спеше и той можеше да поправи всичко. Навярно можеше да  промени живота си с цената на една малка закуска в леглото по никое време... Иво имаше предчувствие, че нещо хубаво се случва имено днес, а неговите предчувствия  много рядко го  лъжеха.

    Влезе смело. По устните му играеше чаровна усмивка. Заедно с него в стаята нахлу ароматът на улицата: кафе, шоколад, портокали и понички... Стана течение. Имаше отворен прозорец - Сейла бе станала. В ръцете си държеше ланеца и го гледаше въпросително.

 - Закуска за най-прекрасната дама! - усмихна се той и прецени ситуацията.

Странно... Тя не беше бясна, не  ревеше, не крещеше, не му се нахвърли, но и не му се усмихна. Това го впечатли много повече от всичко друго, което би казала. Езерно-сините ù очи го гледаха питащо. Той се усмихна и заговори тихо и сякаш на себе си:

-     Работя... сам напоследък. Хм! Съдружникът ми влезе на топло за няколко години. Бръмча соло и на дребно. Мамя жени! Според ситуацията - без план. Разчитам на чара си и-и-и импровизацията. Жените откриват  в мен нещо. А аз?... Аз умея да подсилвам ефекта на въздействието си върху тях с допълнителни  средства. Ползвам каквото имам под ръка – дизайнерска дрога, клен, испанска муха, виагра, екстази. Парфюмът е... от онези със специални добавки на феромони. Скъпичък - от  една частна парфюмерийна лабораторийка  в Швейцария. Всичко останало е въпрос на  дългогодишна практика. Хххм!... От дълги години изучавам женското тяло - и на теория, и на практика. Знам как да докосвам, за да не ми откажат.  Прекарах последните пет години сред някои от най-известните и заможни жени на средна възраст в града. Не се хваля. Просто – работа. Знам  техники, имам свои умения и физически данни. Така изкарвам хляба си по-о-о... най-лесен начин. Голям гадняр съм, а-а-а?!... - той се засмя саркастично.- Доставям оргазми - крада пари! Защото-о-о рядко ме пускат  да си ходя... Затова си тръгвам сам, както видя преди малко...

- Тръгваш... и се връщаш след това?!

- Не!... За пръв път се връщам...

- Значи си... жиголо или това е много обикновена квалификация за теб? - каза Сейла. - Колко Ви дължа, господине? О-о-о, пардон, вие вече си взехте дължимото. Доста висок хонорар. Защо се върнахте? Заради това? - тя посочи ланеца. - Сантименти ?!

-  Не! Аз не се продавам. Всъщност продавам се, но по друг начин. Сега обаче се върнах заради друго. Донесох ти парите. Не ги искам. Искам теб. Видях, че сме... от една кръвна група. Добър играч си. Но-о-о, не само затова. Търсих те! Търся те  още от онази нощ, в казиното с евреина... Ти стана моята движеща сила. Откакто те срещнах, мисля само за теб. Не ме интересуват нито миналите планове, нито парите, нито другите жени. Откакто те видях... откакто бях с теб снощи – си в мен - той я погледна с онзи нахален мъжки поглед. – Искам те...

     Неочаквано за себе си тя се наведе към него и го целуна. Усети лекия дъх на парфюм, изветрял като болестта, като нейното минало. Пареща топлина се разля по цялото ù тяло. Химия имаше и без феромони  и други помощни средства. Тя се усмихна и закачи ланеца на шията му. Отиваше му. Сякаш бяха едно цяло:

-  И аз имам слабост към  старинни бижута... Интересна оплетка! - любуваше се на външния му вид.

-  Закупих го от една заложна къща във Виена. Навярно е краден. Според мен струва много повече отколкото заплатих. Стана част от мен, наистина!Трудно се разделям  с някои неща в живота си, а този ланец е най-постоянното нещо в него през четири години. Искам.., искам и ти да станеш част от него... - той докосна с устни нежната  част над китката на  ръката и... 

-  Ха! Какво ми сложи снощи в чашата, мошенико!?! Как ме изкуши така? Защо ме изкушаваш и сега, когато нищо не съм пила, а тялото ми е  изхвърлило зловоните ти отрови?

        Сейла се  смееше щастливо. Не беше се смяла така от години... После  отвърна на целувката му.

Денят завършваше така приятно, както беше започнал  още  в ранни зори...

 

      Жените често търсят скрит подтекст в мъжките думи. "Дали казва това или онова? За какво трябва да се досетя?! Дали не иска  да ми намекне нещо друго?...Но има моменти, когато най-доброто оръжие е искреността. И ако очите говорят онова, което казват и думите, може би е по-лесно да те разберат и простят дори най-страшните прегрешения... 

       А дали е така? Не би могъл да знаеш, ако не  си опитал. Защото какво е "вината" и какво е "прошката"?  Човек е там, където би искал да бъде и прави това, което би искал да прави, в противен случай би бил...

       ... би бил в една малка луксозна хотелска стая с румсървиз и би броил пари, вместо да се усмихва щастливо...

       Добре е, когато прозренията ни все пак не са прекалено закъснели...


Гласуването за романа "Гледни точки" в конкурса "Търся издател"  е  ето тук : http://bukvite.bg/poem.php?docid=81183


 


2010-11-23

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)