БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Самодивата и вълкът

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

 

Имам си деца и дом им построих. И от отговорността си не мога да избягам.

Сви устни, очите му пламнаха. Прогони и тези мисли, звучаха като оправдание. Присъни му се мръсницата, а над двадесет години минаха оттогава. Любов ли беше? Детска му работа. Първи път, просто. На сутринта му писаха двойка по литература. Баща му за нея го напердаши, но и пердаха си беше като награда. Чувстваше се герой. И не от сапунена опера. И не приличаше на сапунена опера, онова в гората. Нещо приказно, даже страшно доста. Чезнат пътеките, тя се страхува, но прилича на жена, не на момиче. На голяма жена, изведнъж мрака я е обвил, като с душата й, като с желанията й. Страх я е, а я е изпълнила и страст. По някое време даже казва, че иска да се изгубят, тъй, че никога да не намерят пътя обратно и чува вълк. Вие вълк. Една година по-малка от него беше, но и до днес в представите му е по-голямата. Прибра се твърде късно в къщи, отвори учебника, но заспа над него, а трябваше да каже "Хаджи Димитър" наизуст.

Нищо, беше и със самодивата, а и вълк, който лиже раните на героите чу.

Смееше се, даже се и похвали на приятелите си, за да заприлича съвсем в очите им и очите си на герой. Недоверие прочете, насмешка. По-късно в отражението на своите виждаше недоверие и насмешка. Недоверие, защото не приличаше на негов спомена. Насмешка, заради детинщината си да се хвали и че в една интимност виждаше прилика със саможертвата на национален герой.

Опозна интимно доста жени, преди да се задоми. Никога подобна романтика. Тази нощ му се присъни. Беше забравил чертите й. Не знаеше какво се е случило с нея. Гледаше плахо, гледаше с упрек, даже сълзи имаше. После раздра лицето му, побягна за да скрие голотата си в гората, но гора нямаше. Събуди се доста преди зазоряване. Пушеше му се, а нямаше цигари. Беше ги отказал преди месеци. Излезе да търси, но денонощен магазин не откри.

Прибра се в хотелската, нервничеше.

Тази гора! Същата. Сечта, всъщност нямаше да е незаконна, но беше на границата на законната. Той знаеше повече. Много повече. Не мина без рушвети, тук играеха по-големи интереси от неговия. Задушаваше го нещо.

Да, има уникална флора, а и отсече ли се, след години, ако не по-скоро в града ще има наводнения. Е, хората ще са доволни. Много от тях покрай нещата които ще се строят и построят, ще си имат работа. Той беше в кухнята на проекта, знаеше най-добре какво се рискува. И знаеше и слабите страни откъм законова страна.

Имам си деца. И дом им построих.

Пак си повтори. Сънува, че отново е на ученическата скамейка. Вдигат го и не казва стихотворението, но му пишат шестица, а баща му пъха шест лева в джоба му и той купува шест рози за самодивата си. Четно число? На сън се пита, защо четно число. Нали е жива?

Не ми е работа да спирам проекта. Природозащитниците...

Спря да мисли. Природозащитниците не можеха да знаят, какво още има гората. Тази гора имаше магия. Само той знаеше за нея. Срещу всичко останало можеше да се намерят контра - аргументи.

-Аз няма къде да живея и ще умра! - казваше любимата му и чезнеше.

Той държеше резачката.

И посече първото дърво. Както в съня, така и по-късно през деня, за да даде кураж и да започне сечта.

Падаха дърветата, а след още няколко часа на бира, гледаше как настъпва вечерта, месец изгряваше, звезди посипваха небесният свод.

Горчеше му, но се усмихваше.

Нямаше герои. Не е време.

Нямаше вече и самодива. Но нали има семейство.

Само чувстваше вълка в гърдите си. Как ближе раната, а от слюнката му, дори тя вече не лютеше.

Само чувстваше вълка в гърдите си.

Започна тържествената заря. Стана и вдигна патриотичен тост.


2009-06-02

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)