БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Понякога само си мислим, че не забелязваме

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Среща. Интернет. Сладки лъжи. Отбивка извън града. Под мижави дървета. Набързо в колата. Не, че ми беше неприятно. Но и не открих нещо. Каквото и да е било, че даже и нещо ново в секса. Показах заучени с годините умения. Няма да го позная, ако утре се срещнем. Не, ще го позная, но това няма никакво значение. Много се беше парфюмирал. Нищо сладко, че даже и мисълта за него. Можах, направих го и толкова. Не се съблякох даже напълно. Какво оставих по себе си. Без значение е. Сега ми иронично, че смешно, че гадно. Последното най-малко. Ще си сложа днес късата впита пола, ще въртя дупе ей така и аз не знам защо. Сигурно за самия танц, друга причина няма. И да ме виждат, и да не ме виждат, все ми тая. Ще ми мине. Имам всички причини да се хиля. Тъпо ми е, честно тъпо ми е. Красива съм, но не ми е красиво. Дългокрака съм, но не ми е дългокрако. Свито ми е, а отгоре настръхнало в капчици жилещ хладен смях. Ето такова ми е от вътре. Пичът няма значение. Гукахме си вечер, не ми е било интересно, но толкова отегчено ми е било от всичко останало, че това ми минаваше за интересно. Кой знае колко даже не го излъгах. И нямаше никакъв, ама никакъв смисъл да крия, че съм омъжена. Това можеше да създаде затруднения и не знам защо съм си играла изобщо с дявола. Май съм искала затрудненията. Без обаче да си го призная. Да хлътне по мен или да ме излъже, че хлътва. Да ме накара аз да хлътна по него или знам ли какво. Въртяло ми се е нещо за да направя тази глупост. Какво ми костваше да му кажа, че си имам съпруг, че нямам нищо против едно бързо. И без друго повече не потърсихме. Държах се като мръсница. Не, просто се държах като освободена жена. Не ме е потърсил, няма и да го потърся. Какво ме прихвана. Никаква представа, вие ми се свят, всевъзможни глупости ми минават през главата. Не им обръщам внимание, никакво внимание. Да си чуруликат като птичета глупостите ми, да си лаят като кучета, да ми подсвиркват като помиари седнали на стотна бира. Не ме е яд, не съжалявам. Даже много разбрах, за себе си, за живота си. Уговаряме се, без кой знае колко дълги увещания, без някакви ти там пламенни думи. И не флиртувах като му казах, че закъснях за обичайното начало на разговора ни, защото си избирах прашки. Просто отбелязвах факт. И не ми се стори никак безсрамно, нито нахално дори, че направо си ме попита: “Искаш ли да ми ги покажеш”, а аз не намерих смисъл да казвам повече от: “Да”. Няма нищо неочаквано и все пак не го очаквах така. И ясното и кратко “Да” беше май единствената по-силна тръпка. Нататък. Почти безглаголно. И без прилагателни, като в творба на прекаляващ с описанията автор на еротични истории. Вече очаквах колата му, на онзи уговорения ъгъл, когато се сетих за халката. Брачната. Ами на няколко пъти му казах, че не съм, не съм омъжена. Нямала съм време. Не ми е трябвало. Омръзвал ми бързо всеки. Защо, го лъгах! Явна глупост. Дърпам халката да я смъкна. Не става, не става. Ще я оставя, какво пък. Ама ще ме пита, пък нямам време за разговори. Дърпам, дърпам, боли ме чак, накрая излиза. Пъхам я в чантичката, точно тогава колата му спира. Иска да ме заведе вечеря някъде си, извън града е, тузарско е. Съгласявам се, говори мелодично, изобщо не го слушам какви ги реди. Пускам ръка по бедрото му, плъзгам я нагоре. Още не сме излезли от града. Катастрофа ли съм си търсила. Изобщо не ми е минавало през ум. Не стигнахме до там, където е смятал, че е длъжен да изгуби време с мен. Спестих му го и на себе си го спестих. После. Ужас. Обърнах в къщи чантата, търся халката: няма я. Затворила ли съм чантичката! Къде е паднала, на спирката преди да се кача в колата ли, в колата ли. Намери ли я, ще ми се обади да ми я даде. Глупости. От къде ще се сети, че е моя. Какво общо имам с халка като не съм омъжена. Че чия ще е! Знам ли аз, знам ли, може да има и други. Такива неприятности мога да му създам, че той за разлика от мен не скри, че е семеен. Кой знае обаче къде се е търколила под седалките. Пък и какво го мисля. Сама ще си имам неприятности. Да си купя друга, но ако познае мъжа ми, че е друга. Как ще познае! Нямам си на представа, но имам чувството, че ще познае. Глупаво е, ама не смея още. Сега пак ще трябва да лъжа. Такива ми се въртят. Цяла вечер, дупе и сърце, като върху кактуси. Не смея да си скрия ръката, гори ме, като я държа открито. И сега ми прави впечатление нещо на което никога, никога не съм обръщала внимание, забелязвала съм, плъзвало се е пред очите ми. Нямам представа от кога е. Но как е възможно! Как! Ето как: възможно е. Просто не ми е правило впечатление и толкова, но от години е навярно. На пръстът на мъжа ми халката също я няма. Не смея да го питам за нея. И той сякаш не забелязва нищо нередно в мен. Трети ден вече.
2009-04-30

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)