Участват: Хирург
Анестезиолог
Сестра 1
Сестра 2
Пациентът
Сцена - операционна маса, закачалка с банка за кръв. Встрани - велоергометър с две ютии на кормилото - играещ ролята на специфичен уред за електрошокова терапия, задействан крачно
Хирургът (влиза в операционната устремено): Давайте да почваме, че няма време… след 17 минути е “Дързост и красота”. Къде е пациентът?
Сестра 1: Легнал е на операционната маса.
Хирургът (със съмнение): Рано си е легнал. Да не му е нещо лошо? Гледам че навън е още светло. Заспал ли е?
Сестра 1: Да той…
Хирургът(нетърпеливо): Събудете го! Анестезиологът трябва да го приспи. И отворете малко, че ше се издушим тука!
Анестезиологът (гордо):Но аз вече го приспах - бързо и фино, с венозна инжекция в ръката
Хирургът (с явна досада): Глупост сте направили! Преди да заспи, трябваше да го разпитаме и да разберем от какво се оплаква. Сега откъде по дяволите ще знаем какво му е
Сестра 1 (възбудено):Той говори насън! Чуйте!
Пациентът (трескаво) :…мекиците…готови ли са мекиците?…
Хирургът (радикално): Къф е тоя тутманик къде сте ми го довели да го режа, бе!?
Сестра 1 (уплашено към двамата доктори): Извинявайте, че ви прекъсвам, но на земята лежи човек в бяла престилка и изглежда припаднал!
Хирургът (злобно): Некой стажант със слаби нерви?
Пациентът (изведнъж напълно събуден): О, това е санитарят който ме докара дотук и ме държа, докато ми слагаха упойката. Сигурно е останал да чака бакшиш.
Анестезиологът (леко сконфузен): Изглежда ръката, която се подаваше под чаршафа е била неговата… (продължава почти плачевно) - Колко жалко! Всъщност не може ли него да оперираме? Такава хубава упойка не бива да отива на вятъра.
Хирургът (сухо): Не може, този тук ми е по-антипатичен (към пациента) - Тъй и тъй сте буден, кажете ни поне какво ви е, за да не налучкваме след малко като ви отворим…
Пациентът (авторитетно): У мен се наблюдава възпаление в областта, наричана от вас Regio ilioinguinalis dextra…
Хирургът (гневно и грубо, размахващ инструментариума около носа на пациента):
Я остави тия глупости и говори нормално. Няма цял ден да се разправям с тебе.
Пациентът (треперещ от уплаха не по Станиславски): Ииммамм аппанддисситт!
Хирургът (със заплашителна благост): A-a апандеситченце! Ай стига ве, това всеки го има, дори и кравичките. Няма да седнем да вадим на всеки апандисита, я! Какво си ми направил ти, м? Напасал си ми са като добитък с люцерни некви, подул ми се и ми идва вече нашия, като в хотел, процедурчици да му праиме, апандиситченцето да му вадиме…
(изведнъж побеснява)... А това, че Рич остави докторката, заради Брук и че ще има внук от баща си не те интересува, а? Тебе питам бе, тревопас!
Пациентът (свит в уплах): Ама моля ви, моя е възпален…такова…
Хирургът (вбесен го прекъсва): Изгърмя ми бушона. Край! Пътуваш, brother! (към анестезиолога )- Упой го!И тоя път без номера! (гледа манипулацията) - Заспа ли? Толкова бързо? Я виж да не е припаднал от страх! (остро към сестрата) - Скалпел! Изтърва ли го, ти…! (привидно спокоен, с леден глас) – Нищо! Вдигни го! Благодаря! (избърсва го грижливо в престилката си и кресва): - Уволнена си!
Сестра 1 го поглежда за миг и извърта демонстративно очи. Тя се сменя като на футболен мач със сестра 2
Хирургът реже със скалпела, но изведнъж ръцете му се разтреперват, защото има нужда да си вземе поредната конска доза транквилант
Хирургът (към анестезиолога дружески): Продължете малко без мене
Докато в края на сцената хирургът си удря инжекция в задника от упор, анестезиолога и сестрата ровят из карантиите на пациента и вадят изпод зеления операционен чаршаф по 50 сантиметрови върволици от кренвиршчета. Сестрата ги взима и ги показва демонстративно на публиката дефилирайки като мажоретка
В това време съвзел се хирургът се завръща. Той е в блажено еуфорично упоение.
Хирургът (с вяла усмивка към анестезиолога и сестрата)Намерихте ли го? Намерихте ли го?
Сестра 2: Не.
Хирургът (почва да изтегля и да намотава червата около ръката си, сестрата му помага): Продължавайте, черво по черво, бримка по бримка, няма къде да се дене. За какво ми го давате тоя далак, набутайте му го обратно на мястото?…
Хирургът бърка в тялото на пациента и вади разни странни за един стомах работи.
Хирургът(вади гумено патенце и го стиска): Меченце... Артефакт
Сестрата: Патенце
Хирургът (с детски инат): Меченце!
Сестрата приема мълчаливо
Хирургът вади мобилен телефон от вътрешността на пациента и го разглежда озадачен. Абсурдът идва, когато телефонът позвънява
Хирургът (говори по телефона): Да...кого търсите - дробчето го няма, ампутирахме го, да и жлъчката и нея. Пикочното мехурче - пълна му е устата и не може да говори сега...айде!(затваря)
Анестезиологът (притеснен): Дишането му става все по-затруднено и мъчително…
Хирургът(с градуиран гняв): Сестра, седнала сте върху гърдите на пациента и го душите, слезте веднага от там!
Анестезиологът (уплашено): Състоянието му се влошава... Губим го!
Хирургът се активизира той яхва велоергометъра и върти педалите с бясна скорост, за да индуцира високоволтово напрежение, после, сграбчил двете ютии, скача от още въртящите се педали и допира ютиите като два електрода до безжизнените гърди на пациента. Следва електрошок. Тялото на пациентът подскача от „волтовата дъга“ и остава неподвижно. Хирургът повторя процедурата с веларгометъра.Накрая стига до там, че допира електродите до собствената си глава, за да види дали са ефективни. Прогнозата е лоша.
Хирургът (ядно към сестрата) Обади се на бърза помощ!
Сестра 2 (държейки слушалката): Дава заето!
Хирургът (въздъхва, че е опуснал и сериал и пациент): Така е!Така е! От некадърни колеги не можеш да се вредиш...
