БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Безсрамницата

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Най-често полата й е розова, но обича и резедавото, а й в очите й доминира резедата. Убийствено палави, бих казал безцеремонни, но говорих за полата: най-късата й е която може да се види по улиците. Признавала си е, че се е разстройвала види ли по-разголена от себе си. После се смее, но може би дълбоко в себе си е по-скоро наистина лекичко разстроена. Не й пука как ще я нарекат, даже както ми е казвала, често обидните думи като „курва, кучка, безсрамница” й звучали като комплимент. Смига ми игриво: „Зависи от устата която ги изрича, едва ли би ме поласкало, ако го чуя от теб, да знаеш!”. Знае, че като се наведе над количката на племенника си й се виждат прашките, но ако й го кажеш ще се направи на учудена: „Тъй, ли?!, вероятно сладко ще ти рече. Не я е срам да я виждат със значително по-възрастни мъже, също тъй и със значително по-млади. Веднъж съм я видял и между две момичета, притисната от двете страни, циците й още малко да изскочат, а по шията й червило. На всичкото отгоре беше и пияна. „Лека съм! Не ме е срам да си го призная! От нищо не ме е срам! Себе си съм. Такава съм!” Разказа ми след туй нещо в което веднага не повярвах, но постепенно като прецених характера й и реакциите й, реших, че е по-скоро истина. Една нощ както си вървяла по една от популярните улици на Града на тепетата, някакъв тип й се сторил интересен й се направила на проститутка. „Ей тъй, заради купона!”, после с парите купила някакъв сувенир за приятеля си и му разказала цялата история. Той не й повярвал, а тя се разсърдила, станало й криво, че не я познава добре и му била дузпата за тази история. Момчето беше добро, идеше ми да я напляскам. Правила, каквото правила, защо го излага. Изглежда прочете възмущението в лицето ми, изсмя се с презрение и ме упрекна: „Мислих те за друг!”. Честно, аз се засрамих, въпреки, че както и да го погледнеш, ако някой трябваше да се срамува, май, беше тя. Всъщност, знам историята й. Не е демонична, отмъщава си или по-скоро бяга към свобода, която не разбира. Понякога я има, захвърля я, като подарък, който не струва нищо. С нокти и зъби драпа отново да я постигне. И постигне ли я, отново я губи, за да я търси отново. С годините поулегна, прави всичко естествено, не да предизвиква и скандализира. Беше млада, много, много, много млада. Той искаше да роди, тя също, но беше млада, много, много млада. После скъсаха, повторно не искала да има такъв който да й е толкова близък, че тя да пожелае да бъде глава на детето й. С родителите си изобщо не проговори. Със сестра си е все още приятелка, но не забрави, че да бъде разбрана от другите, да не бъде подлагана на унищожителна критика, трябва да се лиши от детето си. Това е историята която ми е разказвала, но това може и да не е истинската причина за поведението й. Възможно е просто да си е такава! Като й го казах, хареса й. Прошепна ми: „Повтори ми! Възбужда ме!” Едно не може да се отрече, тя постигна целта си. Приеха я такава каквато е, с нейното чувство за морал и поведение, оценяваха я достойно като професионалист. Много бяха мъжете които не виждаха в нея лесната. Тях ценеше най-високо, а и те я ценяха най-високо, защото я познаваха от другите й страни, с другите й качества, които никак, никак не бяха малко. „Безсрамница съм!”-продължи с гордост да го казва, да има много връзки, да живее ден за ден, да се напива понякога, да върши детинщини и много неща които жена със стил не би вършила. Отдаваше се на непознати, хвалеше се. Веднъж я арестуваха за непристойно поведение в киното, май освен алкохол беше употребила и друго. Сестра й месец, след като й плати гаранцията, не смееше сама да си покаже лицето, навън. Но нашата героиня беше себе си. Вървеше гордо изпъчена, все едно нищо не беше се случило. Този път едва не я уволниха, че прекали, но все пак нямаше друг специалист, който да се справя толкова добре, но беше предупредена и то сериозно. След неприятният разговор търкаше сълзи от смях, почерпи ме и като й казах, че е перко, тя най-спокойно ми си отвърна: „ти си перко, всички сте перковци, мен си ми е кеф!” Това е най-безсрамната жена която познавам, но скоро наистина я уволниха. Не заради безсрамието й, то беше само повод. Друго имаше. Трябвало е просто да участва в интрига, срещу един нищо не значещ за нея човек. При това надсмиващ се на поведението й, доста груб в насмешките си. Жалък, никой, от скоро в града. Повече е пречил отколкото помагал в старанията си, защото сега навлизал. Нейната най-близка колежка я убеждавала, че трябва да каже няколко неверни думички, „за да се спасят от това изкопаемо”. -И не успя? – попитах я. -Не можах да участвам в тази интрига. Хвана ме срам!
2008-12-21

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)