БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Гнездо на сладострастни демони

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Често ме питат, защо повечето от историите ми са първо лице, женски род. Като изключим случаите, когато женски духове, влизат в стаята ми, сядат на облегалката на фотьойла, в който стоя и сега и ми диктуват своите спомени, с героините се срещам на кафе, пътувам във влак или автобус. Пишем си по интернет или случайно съм дочул как разказва на своя приятелка толкова силно, че не съм могъл да избегна да науча нещо което не съм искал. Съкращавам няколко реда, които издават взаимоотношенията ми с героинята, не са важни, а могат да повлияят неблагоприятно на анонимността на която държа. В случая такава опасност няма, а също тъй налага се да спомена това, което обикновено прескачам. Защо, ще разберете сами. В първият момент бях сигурен, че това е приятелят й с който си я помних. Не, че съм добър физиономист, но приликата беше поразителна. Едър мъж, масивен череп, смугъл тип, огнени очи, цигански. Бурен веселяк, оплешивяващ по слепоочията. От три години не съм се виждал с нея. Цяло разследване направила, за да ми открие телефона. За кратко в града. Говори за Франция, Италия, Испания, Португалия. Някой ден искала да ме види за по-дълго и подробно да ми разкаже, толкова приключения били през тези години. Приятелят я целува по слепоочието, казва, че няма да се бави много и изчезва по делата, които ги бяха довели насам. Изглежда тъжна, а после за свое най-голямо учудване, разбирам, че това е друг мъж, не онзи с който я помня: -Толкова е различен. Не можеш да повярваш, уникален е. Познавам го едва от две седмици, а разбрах, едва сега какво съм търсила и не съм откривала. Вижда ме отвътре, сякаш ме сканира с поглед. Със дрехи се чувствам гола, без тях: вселена, която му принадлежи, която специално за него е създадена от всевишния, а той безцеремонно я цепи с полети, защото така й харесва. Груб е, по своему нежен. Обичам да стискат огромните му пръсти дупето ми, синини да имам. Но не само секс е, не. Въпреки, че и само секс с него ми е достатъчен. Пълнота е. Едно взаимно разтваряне. Не умее да говори много, но умее без думи да изрази себе си, а това съм аз, в мъжки образ. Увереност и импулс. Не умея да се крия. Цяла съм вън, не съм стаила нищо, знаеш го. Говоря забързано, прямо, открито. Пожелая ли мъж, отдавам му се. Поискам ли да пътувам, тръгвам, дори да не виждам много надалеч. Знаеш си ме, знаеш. Същият е, изглежда твърде земен, но не е. Умее да лети, просто така му е интересно. Споделя мечтите ми, чете ме и удивително добре ме тълкува, защото всеки може да ме прочете, но сложен текст съм. Дава ми свободата, дава ми и избора. Не е ревнив, такъв харесвам. Всъщност има си семейство. Радвам се, че е грижовен към тях. Нямам претенции към него, аз и без друго заминавам. Това е мъжа – мечтата на живота ми. Това е истината ми. Люби като извънземен, припадам. Отлитам. До душа ме съблича и в нея прониква. От сладост побърква. Не вярвах, че подобен има. За такъв не съм и мечтала, толкова е различен, толкова. Но усещам, че аз го правя това което е за мен. Миг преди да докосна, аз виждам, че е загърнат в друго, в онзи характер, в онази роля, която изпълнява, която е рутинна, в която той е механизъм, зъбчато колело, което движи живота около себе си и открива смисъл в това движение, ала това не е истинския живот, вътре в клетките му, вътре в духа му. Полезен е, но не и истински. Правя го щастлив, знаеш, че го умея. Ощастливявала съм и бродещи призраци, един наркоман и двама престъпници, един отчаян поет завързал се със собствените си рими към чужда болка, тежка като камък която го дърпа към дъното на световното блато. Ощастливявала съм и по-нещастни от тях, обикновени еснафи, които повече в живота си няма да имат подобно изживяване. И теб, веднъж, но бяхме пияни, не се брои. Ти си приятел. Ощастливявала съм хора, чийто език не зная и не знаят моя. И правилно употребявам думата, защото наистина е било ощастливяване, а не чукане, не е било и правене на любов, а ощастливяване. И в това ощастливяване, сама съм откривала своето щастие и идеята, че изобщо ме има. Животът е форми на любов, а аз съм пътуване. Винаги различна, винаги разтворена към различното. Подготвяла съм се, подготвяла съм се, приятелю, да го имам, да ме има. Да го разбера в цялата му дълбочина, да му се отдам като на всички останали, заедно. Да изпитам сборът от насладата изпитана с всички останали. Гнездо съм сладострастни демони. Завършена се чувствам, но пак ще заминавам. Направи ми коледен подарък, опиши ме. Опиши щастието, за да го виждам след години. Толкова е различен, уникален е. Заслужава си. Подобен едва ли повече ще срещна. Нали, разбираш, че ме боли. Но се усмихвам, ето. Усмихваше, но сълза се катурна по бузата й. -Само след дни се разделяме, а толкова е различен. Подобен едва ли ще срещна. Разделихме се след около час. Прибирам се в къщи. Сядам пред компютъра, готвя се да прехвърля записаните нейни думи от моята в неговата памет. И тогава забелязвам файл с нейното име. Отварям го и чета. Сладурана. Не се наложи да пиша отново това което вече бях писал. Абсолютно същите думи ми ги беше казвала за приятеля си, преди три години.
2008-12-20

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)