БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Изкусих я за мъжа си

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Тя е фаталната, а аз романтичната. В отношенията ни винаги съм била момчето, платоничния приятел какъвто у един истински мъж или просто мъж по тяло, отдавна вече не може да се намери. Тайни си споделяхме, гаджета си разменяхме, докато растяхме. Пишех стихове, тя учеше усилено за да постигне нещо в живота. После тя превърна живота си в поезия, а аз постигах ли, постигах. Чувахме се по телефона понякога. Чат – пат на чат, сваляла ме е от мъжко име за да се забавлява, явно пак в един от периодите когато е оставала самотна. Тяло – приказка, бюст на родена за дойка, но която никога не е кърмила. Дупе на планинска коза, но от легендите. Все с къси червени поли, дори и през зимата. Сивите и бели палта от зайчета криеха повече краката й. С годините косата й все по-светла ставаше. Като слънчоглед който в милувките на разточителния си небесен любовник, неусетно се превръщаше в плът от плътта му, от листа галени от лъчите, в лъчи. Харесвах я, съжалявах, че не съм мъж, но сега я исках. Сексуално, в своето легло. Не точно с мен, нито аз, нито тя, изпитваме подобно влечение към своя пол. С част от мен, с плът от плътта ми. С мъжката ми част, с тази с която живях в съвършена хармония вече толкова години. Зяпна, не вярваше. Учудена е по-красива. Завиждам му. Завиждам на този с който живея, без който изобщо не мога да си представя живота, на който съм отдадена. Завиждах му, че ще я има. Кучка е понякога. В хубавия смисъл на думата. Отдава се на природата си. Дива воля е тя, без онези задръжки, които ни правят прилични и нещастни. Расова кучка, хищна страст която се зъби и се гали. Пеперуди е цяла. Пак ще пропиша стихове. Толкова я искам. Така както е смутена е самата изкусителка. Говоря й, без прекъсване й говоря, не ми вярва. Даже съм я прегърнала, още малко ще отхапя устните й: -Толкова години вече. Ние сме едно. Ако това е щастието, имаме го. Но ако това е щастието, то щастието е самота. Допълваме се, част от едно тяло сме двамата. Не искам да разбивам този живот, разбираш ли, не искам. -Не, не те разбирам, честно.-казва ми плахо, объркана е. -А аз не искам да те виждам депресирана. Имаш нужда от мъж. Да избиеш мислите за онзи идиот. Знам, че всеки можеш да имаш. Знам. Но с него ще е различно. -Но ти говориш за съпруга ти. -Точно така. Напоследък си имам друг. Не е с нищо повече от него. Просто е различен. Тайна ми е. Нещо само мое. Нещо което не мога да споделя с този с когото споделям всичко. Чувствам се негодница. И се издавам. Рано или късно по поведението ми ще усети. Или сама ще избухна и ще му призная всичко. Ева си има нужда от змията. Скука я хваща в този рай. -Започва да ми става ясно. -А Адам се чуди какво става, започнал е да гледа виновно. Рови в себе си да търси вина. Рови разбира се, там където не трябва. Много съпруги биха ми завидели, какво по-хубаво от това да са създали чувство за вина, когато сами имат някаква. Но аз не съм много съпруги. -Искаш да сте квит? -Да. -Не мога. -Можеш. Той те харесва. Чувствам го, а не може да не те харесва, щом аз те харесвам. -Не мога. -Защо? -Просто не мога. -Глупаво ли е? -Глупаво е. -Няма да те намразя, искам го. -Защо не опитате с друга двойка, като вас. Чувала съм, че… -О, я стига. Не е така както си чувала. -Опитали сте? -Онова беше глупаво. Преди много години, да. Не е за нас. Виж, а и още повече се задълбочава това от което искам да избягам. Това пълно споделяне. Нека всеки от нас си има нещо за което с другия не може да говори. -Полудяла си. – засмя се. -Винаги съм била малко луда, знаеш го. Но този път съм просто по-дълбока. Мисля, трескаво мисля. Не искам да си погубвам семейството. Това не искам. Той е всичко за мен, но казах ти, че си имам и друг. Ще попиташ: как така, ако е всичко ще имаш и друг. Ами така. И другият нямаше да има никакъв смисъл, ако нямах това което се боя да изгубя, защото осмисля всичко. Прости ми, егоист съм. Не се питам как ще се чувстваш ти в леглото на онзи който искам да запазя за себе си, но той е добър, много, много добър е. Как да ти кажа, искам и с теб да го споделя. -Престани, моля те…-мръщи се, но се и подсмихва, добър признак. -Винаги съм те обичала като момче. Но сексуално е нямало как да те любя като момче. Това е моят начин. -Замая ми главата с глупости. – засмя се. -Помисли си. Хайде, че и без друго имам работа, нека се срещнем утре по това време, става ли. Позвъни ми първо. Не ми позвъня. Всъщност беше половин час по-рано от уговореното, когато реших, че не ми е позвъняла и й позвъних аз. Още по-чаровна беше. Като, че ли от вчера до днес беше хвърлила десет години от себе си. Исках я, исках я в леглото си. -Не мога, не бива, глупаво ще е. -Не го ли харесваш? -Никога не съм го приемала за сексуален обект защото е мъжа на моята най-добра приятелка. -Приеми го. Погледни го от тази му страна. Заслужава го. И е расов жребец. -Хайде да говорим за друго. Заговорихме за друго, но на другият ден пак се срещнахме и аз започнах разговор за друго, но тя вече знаеше какво искам. И се предаде. -Съгласна съм. Стана ми цветно пред очите. Прелъстих най-добрата си приятелка. А тя ще успее, ще успее. Взимам командировка, поне официално. Иначе е няколкодневна сексуална ваканция с любовника ми във вилата на една колежка. Отлежало вино и никакви компютри. Камината на десет и само дървета от гората, ухае на смола, наркотично е. Вън ту завали, ту слънце пекне. В най-големият дъжд излизам боса. Здраво се одрахме на тръните, но се любехме между две дървета. Втресе ме, а никакви медикаменти. Със запотяване трябва да гоня простудата и за да се изпотя здраво, още секс, секс, секс. Не съм аз, някаква полудяла съм. Но е страхотно и единствено мисълта ми, че го правя с друг, а не с онзи за който мисля от който не мога мислено да избягам малко помрачава преживяването ми, но се надявам и той да си прекарва поне толкова добре с тази която аз му бях избрала. Връщам се, още съм пияна от емоции. Хвърлям му се на врата и се опитвам да му отдам за една нощ всичко онова което съм откраднала от него. Точно като откраднато го чувствах. Нежен е и да си призная, по-добър от любовника ми, затъжила се бях точно за неговото тяло, точно за неговия характер на ласките. В един момент ме задавя нещо. За пръв път ми минава през главата, че съм направила глупост. Ами, ако наистина я хареса? Ако повече я хареса от мен? Ако и тя хлътне по него? Не мислех за тези неща, те са си дълбоко заложени и всяка мисъл върху тях се гради, но такава нужда имах от онзи другия и такава нужда имах да се освободя от чувството си за вина, че просто емоционалния ми свят беше хаос, преди да осъществя желанията си. Но ще направя всичко възможно, всичко възможно да си го запазя. Без него няма живот, не мога да си го представя. Бързам за срещата си с нея на другата сутрин. -Не успях! – казва ми и не мога да повярвам. Тя е страхотна. -Не може да бъде! -Може! -Виж, аз няма да разбивам семейството си! Нито ще си ми по-малко приятелка, напротив… -Не те лъжа. Не успях! -Толкова ли ми е верен!-изрекох сломена. -Не. – отвърна ми с детска простота. -Какво! -Боеше се другата да не ми издере очите. -Друга! -Да. От десет години. Засмях се. Искаше ми се, искаше ми се да си има. Уж, за да го запазя, но това ми дойде в повечко. И подадох молба за развод.
2008-12-11

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)