БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Съвършената двойка

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Харесвам плочките на коремната му преса, оформяла ги е и природата, и живота му, динамичния, той иначе не тренира толкова, а за диети не се замисля, но физиката му е стил и характер, не просто тяло, не. Харесвам и бедрата му, дълги и мускулести, дивашки. Стегнатото му дупе харесвам. Езикът и мил, и остър. Романтичен и циничен. С думи може да целува и хапе, а как се целува само с него. А колкото и гладко да е обръснат винаги леко драска, по прасците ми и слабините ми, по корема ми и шията ми, обожава зърната ми. Имаше навремето доста любовници, винаги е бил желан. Още не бяхме обречени един на друг. Сигурна съм, че не лъже, познавам когато се опитва, също както той познава когато се опитвам да го излъжа, казва ми, че вкуса на зърната ми е неповторим, че след като веднъж го е опитал е зависим от него до края на дните си. Не, че ще умре, не, че ще се гърчи в наркотична криза, но ще чувства празнота. Празнота напомняща за глад и жажда, но нито едното е, нито другото, а необходимост, която едва ли има друго име освен може би, любов. Думичка която не сме си казвали или неусетно сме изричали, без да ни е впечатлявала, защото просто живеем в нея. Тя ни е гората и дома. Падам си по него от шестгодишна. Той беше на четиринадесет, за него съм била Звездичката, искал е да съм му сестра, някой ден да има дъщеря като мен. Е, сега има. Родих му я. Растяхме, на момче се правих, като момче се държах за да бъда в компанията му. Имаше вече гаджета. Забравила съм болката, но чувствах я. Толкова близки бяхме, че нямаше какво да постигнем повече. Толкова съвършено приятелство, не можеше да премине в любов. Така си мислех. Сигурна бях. Изглежда логично. Кога пораснах толкова, че да го имам, не помня. Винаги съм се чувствала достатъчно пораснала за това и винаги малка. Винаги също се е чувствал по-големия от мен, по-грубият, но тъй като от дете се е чувствал толкова голям и като порасна запази в себе си детето. Искал ме е, не можел е да си го признае дори на себе си. Аз на себе си, успявах, а на него не. И също като него бях желана, много желана. И също като него имах други. Той тела, аз: сърца. Виждаш ме и сега как изглеждам. Казват ми, че е по-добре и оттогава, но мисля, че не може да се сравни. На тази възраст съм сочна, пикантна, в по-щедър сезон е плътта ми, ала в юношеството блясъка е по-чист, по-силен, предизвикващ по-скоро обожание отколкото откровено сексуално желание. Но кой ли днес прави разлика между двете? И дали разликата не си я правя само аз опитвайки се да се сравня с някога? За да намеря промяна!? За да констатирам развитие!? От които и нужда нямам, защото винаги съм била съвършената. Поне за него, а това ми е било достатъчно и ми е достатъчно. Както и той за мен е съвършеният и това му е било достатъчно и му е достатъчно. Аз също не полагам кой знае какви грижи за фигурата си, а въпреки това мога да се наредя до най-красивите тела на всеки конкурс. Как пазя тези форми, ли? Той ги пази. Докато ме люби…Той ме твори…Вае ме…Превръща ме в глина…И ме прави образ и подобие на най-красивото си, най-чистото и диво, желание. А той разбира от красота. За това се ценят и толкова картините му. Да, не е на всички само моето тяло, но в повечето от тях е и в онези в които не е, в тях е душата ми. Несъвършените ми форми до които бих стигнала, ако го нямаше. И казва ми, че съм най-красивата му творба. И той е моята, защото тези плочки на коремната преса не са само природа, само начина му на живот, ако не бяха пръстите ми и езика ми които да се плъзгат по тях, нямаше да се запазят такива каквито са. И дупето му, и бедрата му, и прасците му, нямаше да бъдат същите, ако не бяха дланите ми. В любовна игра се творим! И запазваме. И не само като тела, не. Мислим заедно. И без да си говорим се разбираме, но си говорим, защото думите ни са музика. Като започне изречение, аз знам как ще го завърши, но пак ми е интересно, защото се отдавам на нотите. Като започна изречение той знае как ще го завърша, но никога не ме е прекъсвал. Когато не сме заедно, пак се усещаме. Знаеш ли, веднъж както си слизам по стълбите в учреждението, токчето ми се извива. Изкълчих си крака, а вечерта виждам, че и той куца. Питам го, какво му се е случило, а той вдига рамене. Това се случи преди повече от осем години, но оттогава по-силно и по-силно се усещаме. Когато ме боли глава, боли го и него. Има ли киселини, имам и аз. Свива ли ме сърце и неговото е свито, а сега и неговото е широко разтворено и разголено. Част сме вече един от друг. Едно сме! Не може да се каже, че имаме две нервни или двигателни системи: една са. И това е от дълги, дълги години. Създадохме от нас двамата едно същество. То е щастливо, много щастливо. Но все пак е едно. Въпреки, че е създадено от хармонията, понякога се чувства самотно. А ласките ни, любовната ни игра, колкото и страстна да е, колкото и красива, тъй като сме едно, си е един вид мастурбация. Сексуално самозадоволяване между двете страни на едно и също тяло. А това понякога е недостатъчно. Нося радост и на него сега. Разбра ли какво търся в леглото ти, непознати?
2008-12-10

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)