БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Побъркано на ръба

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Не биваше да го правя. После ми беше чудно, че съм способна. Знаеш ме, странно е, нали? Сигурно чак не ти се вярва, но за жалост истина е. Плахостта която се изписа по лицето му, толкова сладък го направи. Подготвена съм била, очаквала съм да се случи. Цял живот съм носила подобно желание, няма как да се отприщи иначе подобна стихия. Не бях на себе си, наистина. Бях обзета от духа на седем демонични сладострастници. Не, че съм ги броила. Но повече от три или четири бяха, защото толкова съм способна да удържа. Удържала съм, а когато не съм успявала, то поне не съм се отдавала веднага. На абсолютно непознат и там на ръба на скалата. Страхотно беше, вярваш ли ми! Част от панорамата. Поглъщаше съзнанието ми пропастта, а самата бях гладна пропаст която искаше да го погълне. Цял да го погълне в себе си… Минаха вече три години. Още ми се присънва. Там съм. Съзерцавам. Разтворила съм ръце, искам да полетя. Стори ми се, че чувам стъпки. Преди да постави ръце на очите ми, вече съм затворила клепачи. Усмихвала съм, очаквала съм. Приближавал се е на пръсти, внимавал е да не ме уплаши. Едно мръдване и можеше да бъде фатално. На самия ръб бях. Буквално на самия ръб, но имах ли представа, че и той е на ръба, на един друг ръб. Осем големи пръста се притиснаха в клепачите ми, палците му толкова сладко се вплетоха в къдриците му, че като струна се опънах. Усетих мазоли. Мъж на грубия живот и на нежните ласки. Трябваше ми време да осъзная, че в същото което се е заблудил за секунда съм се заблудила и аз. Той ме е припознал в гръб за приятелката си, аз за този който очаквах да е разбрал намека ми, един симпатяга от групата. Да, същият, сещаш се. Вече ми е съпруг. И ме имаше за първи път онази вечер, но не беше първият в същата вечер. Засмях се, блъснах му ръцете и се обърнах. Отстъпи назад от изненада. Очите му на виновно дете. Преди да е започнал с объркани думи да ми обяснява, вече с объркания си израз ми го обясни. В гръб много сме си приличали. Хубава фигура има явно, не разбрах дали е толкова хубава и като лице. Какво му говорих не помня. Май не му говорих изобщо. Толкова агресивна бях, че в началото не можа и да се справи. Подобно поведение може да е гледал в някое филмче за възрастни, лично аз просто подражавах на героиня от филмче за възрастни. Така ми се прииска. Имаше сюжетна цялост, с пропастта и измаменото ми очакване. С това, че не бях сигурна, че ще имам този който желая, а много, много го желаех. С това, че търсих увереност и сигурно съм сънувала, че стоя на ръба на пропаст, а някой притиска очите ми. Знам ли! Просто ми се прииска да летя. Да няма общо с реалното което познаваме. И понеже не можех да изпълня друга освободена фантазия, поне на сексуалната се отдадох. А ми и хареса. Много ми хареса. Първо беше край скалата. На самият ръб, представяш ли си. Чак се дърпаше от чист срам не си плю на петите. Продължихме в една от гориците надолу. Хубаво ми ожулиха дупето клековете. След туй в една вила. Той си мислил, че е моя. Аз пък си мислех, че е негова. Още можехме, здрачаваше се, боях се да не се изгубя по пътеките. Срещнахме се и на другата сутрин, но вече той беше мъжа без значение. Имах в тази нощ по-желания или поне желания за по-дълго. Трябваше ми увереност, открих я в единия, за да открия чувствата си към другия. Осъзнах му, но как да му го кажа. Държах се хладно, напомних му, че си има приятелка. Упрекнах го, че се е възползвал от слабостта ми. Чак си повярвах. И му приписах с чиста съвест себе си. Трябвала му увереност, открил я в мен. Тръгна си, обърка думички, съвсем заплете езика си, а аз пак седнах там на скалата. Пушех цигара след цигара, мислех си, за много неща си мислех. По мене усещанията от милувките и на двамата. Слели се като едно, къпеха ме тръпки. Чувствах зад гърба им присъствията. Гоних от главата си нежеланото вече и го прогоних. Не можеше ли да се забавлява. Хубаво преживяване беше. Едва ли има друга жена, друга непозната, която ще му крещи толкова първично докато го люби: „Ще те побъркам от секс! Ще те побъркам от секс!” Да, често си го казваме, дори жените вече, но под носа. Без да правим и опит, а направим ли опит не изричаме тези думички. Бях едно, тяло и нежно агресивната му закана. Само, че…Бих ли могла да предположа, че и той е на ръба. На един друг ръб. И че думичките които съм крещяла ще бъдат толкова буквални. Сигурно го е зарязала приятелката му. Може да ни е видяла, може да й си е признал. Едва ли е само играта ни, макар по-побъркваща и аз да не помня. Преди месеци разбрах. Върви из града, дебне и затваря очите на случайни жени. Надява се да открие мен или преживяването с мен, а вместо това, естествено: писъци, шамари, бой с чадъри и чанти, ритници от мъже, синове, случайни минувачи, полиция. Затваряли са го в лудницата, пак пускат, известно време е добре, а после пак снове и затваря очи. Дочух, че е безнадежден случай, всички в градчето ви са го познавали. „Ще те побъркам от секс! Ще те…” Мислим ли, когато си го помисляме! И когато го изричаме. Не съм признала на мъжа си, за първи път го чуваш ти…Побъркала съм, побъркала съм момчето! -Сигурна ли си, че е той? -Да. Напълно. Състарил се е през тези две години. Поизпаднал е, но той е. -Казваш, че приключението ви е било преди две години. Приятелко, трябва да ти кажа, че този номер със затварянето на очите, той си го прави от детство. Но за пръв път чувам, че е имал и успех.
2008-12-04

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)