БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Палавата, дивият и срамежливата

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Кикоти се цяла сутрин и русите й къдрици сякаш по-къдрави стават. И по-руси. На двадесет казва, че е. Изглежда по-малка, а се държи като по-възрастна. Сега, с този кикот прилича на дете. Дъждът е спрял, светкавиците спрели, мъглата се вдига, тока още не е дошъл. Нейният смях е музикалното оформление на цялата селска къща, наречена, по модерно му: хостел. И използваща се по подобно предназначение. Разправя какви ги е вършила снощи. Не можах да я чуя добре, че момента беше подходящ да използвам остатъка от топлата вода, но приятелката ми я слуша с интерес, след малко дочувам нейният глас: -Ха, стига, бе! Идвай, идвай, коте, да чуеш тази лудата какви ги е направила! Ти нямаш съвест, ма! – крясва й, но след малко и двете се кискат като ножици. – Идвай, де… Бързам. И без друго ми е интересно да разбера как се е измъкнала от ситуацията в която снощи сама се насади. Едва не си изядох заради нея и шамарите, а и моето момиче можеше да загази покрай фриволните й номера. Както тръгваме тримата заедно от плажа и тя ни води към някаква си кръчма. Но не кръчма за курортисти, а месни и както видях: бесни. Тя горнище на бански не признава, а долнището: по-добре да го махне. Че символично, символично, но има твърде възбуждаща символика. Метнала си само една хавлия на раменете, ама циците й ту отвън, ту отвътре. И така в кръчмата, а там градуса висок. Увери ме, че няма страшно, но по някое време, усещам я, че губи и тя самообладание. Като се намести онзи булдозер до нея, на пейката до стената, че като я притисна. Гледа ме като глиган, каза нещо и за моето момиче, което не чух добре, но каквото й да беше, само впитите й нокти в ръката ми ме върнаха в реалността, че за някакви части от секундата витаех в мрак, бяс и светкавици. Приятелите му също се обаждат от другата маса. Не смеят обаче да припарят, докато русото предизвикателство е обект на неговото внимание. Става неприятно, искаме да си тръгнем, но той не я пуска. Тя като някаква златна играчка открадната от коледна елха от палав мечок. Красавицата и звяра. Приличат на фентъзи – илюстрация, колкото едната му ръка е. Някаква първична хубост има даже в картинката, ако не беше толкова смутена и изплашена в началото. По някое време обаче започва да й харесва. Усеща се, изписва се по лицето й. Започва да си се държи, както си се държи, но още е объркана. Не смеем да я оставим, но тя ни помоли. Е, какви сме пък ние, че да разваляме работата. Казахме си го и вън, но нещо не си го вярвахме. Трудно е да прецениш в подобен момент кое е по-правилно, защото просто не беше ясно какво иска. Като се прибрахме даже не правихме любов. Въпреки, че имаше кратка буря, светкавици, спря и тока. Вълшебна атмосфера, но побързахме да приспим нечистата си съвест. Стори ми се, че външната врата хлопна твърде рано. Не погледнах часовника, но не съм сгрешил. * * * -Да ви кажа честно исках го. Наистина го исках. До гуша ми е дошло обаче да искам винаги напористи, които не търпят отказ. Искам и да поискам някой който си искам, разбирате ли. Просто този не улучи подходящата тактика, за момента, към мен. Не, че не ми харесват агресивните, но искам да си почина точно от тях. Имам нужда от нежност, от нерешителност която да поощря. Почти всичките ми мъже са били животно като този. Сега малко съжалявам, но пък…Аз на такива все попадам. Съдба някаква ще, да е… „Предполагам, съдба е. Тя те вкара в подобна кръчма във вчерашния ти вид.”-на езика ми беше да й го кажа, но ми беше интересен разказа й. -Като си тръгнахте се предадох на тръпката си. Обзе ме топлината, гальовно ми стана, възбудено. Нещо у мен омекна, друго се втвърди, трето изви, четвърто: разтопи, пето…ах, тези преподреждащи се усещания. Всяка възбуда като, че ли нова от старият материал пресъздава. Опомних се мръсница и ми харесваше. И както до този момент той имаше власт над мен, аз изведнъж придобих над него. Винаги става така, имат я до един момент, после я губят. Плахи момчета живеят в тези наперени мъже, за това ми и харесват, по принцип. Този просто малко прекали с простотията си, но в началото, после едни очи ококори. Сладичък стана. Чак една сладко пощипваща неопитност се изписа по лицето му. Нерешителност която предизвика у мен истинска буря, преди буквално: секунди след това, тя да се разрази и навън. Още при първите гръмотевици се чу експлозията, която явно не идваше от небето и тока спря. Запалиха се свещи в кръчмата, имаше раздвижване. Ухажорът ми взе да ги говори едни, той вече иначе се държеше, но разбра, че ще ме има. В крайна сметка, нямах и къде да му бягам. Това малко ме дразнеше и затова му спретнах и номера, но както ще се уверите не е толкова жесток, защото не е останал без утешителна награда. Играят светлинките на свещите, а една се отразява нелепо в нещо стъклено, но не бутилка, до рафтовете на които са наредени бутилки от маркови питиета каквито тук няма. Спомням си какво имаше там и ми става, чак смешно. Газов фенер. Що не го палят? Мисля и чак ми обидно от глупостта им. Кръчмаря явно си го е приел като украса и нищо друго. То и мен така понякога ме приемат във фирмата и понеже съм пийнала сто и петдесет, вече, става ми жал за фенера. Тръгвам към тоалетната, уж, ама го смъквам и разклащам. Чува се шум и даже ми дъха на газ. Ако нямаше щях да го напълня с ракия. Излизам си, без да се притеснявам навън. Капе, още не е започнало да вали. Само капе и светкавици. Щракам запалката, фенера светва. -Аз си тръгвам…-викам в кръчмата. И тръгвам. Обърнах само веднъж глава за да видя, че излиза. Ускорих походка. Като блуждаещо огънче се чувствам. Мога да го изчакам, но играе ми се. Да ме гони. И без друго не съм умряла за него. Все по-бързо вървя, даже хвърлих джапанките да не ми пречат. Стигам до павираната улица на тук, но тръгвам по лявата, нагоре. Нека да се запомни тази вечер с нещо. Може и да ме загуби, чудя се дали не искам това. Но не, бърза и той. По-широка крачка има. Чак ми заприличва на трилър. И вече искам да му се измъкна. Давай, по съседната. Ужасявам се при мисълта, че мога да стигна до глуха улица или на скалите в крайбрежието. Иде ми да крещя, да раздера лицето му. Желанието ми към него, както рязко ме изпълни, така и рязко ме напусна. Защото просто ме караше да се чувствам, че не е моя избор. Хрумна ми да хвърля фенера, но в тази тъмница, а той познава улиците по-добре и те едни…Не, ще се пребия! И изведнъж я виждам. Свита под навеса. Онзи, виждате ли го оттук. Страхува се, не може да мръдне. Онази мъничката, сладката, врабчето. Ама сивичко, ама свито. Знаете го какво е. Призна си ми, че е на двадесет и две, но само веднъж го е правила. И не учи за изпити. Не вдига главата от любовни стихове. Това чете и на плажа и на пейката в квартирата. Мечтае си за нейният принц. Каза си ми, че да го открие е дошла на морето, но пак като в къщи. Само книжките. Стои и трепери. Питам я какво става. Тя, не виждала в тъмното добре. Е, давам й фенера. Казвам, че съм на по-близко, както й е. По навеса вече съм се ориентирала. Тя тръгва, а аз оставам свита на мястото й. И едва, притиснах устни да не избухна в смях, когато този тип продължи след светлината. Гледа женска фигура, тя си има. Гледа светлина. Мисли, че съм аз и давай към квартирата. Е, той си е имал нещо по-различно от мен, а тя нещо по-различно от принц. Гледайте, външната врата още отворена. От както се е разсъмнало вдигам бинокъла, видях ги по някое време и пред стъклото, но тя дръпна завесата бързо. Ето го! Вдигна бинокъла, пусна веднага и изрече: -Не! Моята го дръпна от ръката й, вдигна го и възкликна: -Ай, стига, бе! Взимам го и поглеждам. Викинга. Мъжът с по-красива коса от всичките блондинки, с по-хармонична фигура от всичко което по-екраните съм виждал, с по-наивна и дяволите усмивка от всички играещи си по плажа деца и по-сини очи дори и от тези на нашата малка приятелка. Два пъти се врътна за минути из плажа, събра погледите, метна се на мотора си и към гората където изглежда е на палатка. -Той! – посочи срещу прозореца измамената лисана – Той е вървял след фенера ми… -Изглежда. – в един глас й отговорихме.
2008-11-29

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)