БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

3. Сляпа баба за пораснали

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

3. Да спасиш двойка редки птици -…богинята била готова да му се отдаде, а какво повече за един смъртен от това, да обладае богиня, но той пожелал друго… -И го разкъсала! – прекъсна ме русокосата лъвица. -Не, не го е разкъсала… Смутих се, май наистина флиртуваше, беше забила лекичко нокти в коляното ми. -А какво го е направила? – пресилено глезейки се ме попита – Кажи, де! -Понеже той пожелал броня, непробиваема броня, защото бил умопомрачен от гордост и искал да е най-великия завоевател тя му дала желаната броня. -Няма непробиваема броня. -Е, това е мит. -Дрън-дрън. Доцент съм, чета лекции по сравнителна религия. Голяма фантазия имаш, наистина си сладур. Продължавай, интересно ми е. – последното го каза хладно. – Та, давай. Май сбърках като се правих на интересен. Но тя и без друго си търсеше компания за убиване на малко време. Сега ще се появят приятелките й, истински фурии. Митологични образи на живо. По цял ден си правят голи снимки, но не правят само това, не могат очите да проследят останалото, а въображението е бедно за да пресъздаде пропуснатото, езика пък недостатъчен да се опише и видяното. Но нищо лошо, отдали са се на живот. Мислех я за фотомодел, тя доцент. -Богинята била готова, ама той не. Поискал вместо това броня, за да е най-великият завоевател. И тя му направила непробиваема броня, каквато нито в буквален, ни в преносен смисъл е възможна…Е, продължавай… -Ерос видял от далече този железен воин. Поискал да го направи щастлив. Вдигнал лъка, дълго се целил. -Оптичен мерник имал ли е? -Може би. Пуснал стрелата, а тя издрънчала по бронята, а хладно било сърцето под нея. -Трябва да е било твоето. -Може би. -А стига! -Тогава Ерос, амбициран се прицелил отново. Точно в очите единствената открита част от тялото. -И улучил, и този воин се влюбвал само с очите. -Де да беше толкова просто. Повечето мъже си влюбваме само с очите. -Виж трябваше да ти направя един номер…Бъзиках се, че ти се свалям, но май… -По-лошо му се случило, но може би за добро. -И какво, слушам. -Стрелата проникнала в мозъка му. И той се влюбвал с разум, а мислил със сърце. -Мислил със сърце, а се влюбвал с разум. – прошепна, хареса й. -Да, дал голямо поколение. Жените обичат победителите, а той завоювал много царства и навсякъде оставял деца. Всички мъже се раждали със стрели в мозъците си. Влюбвали се с мозък, мислели със сърце. -Буйни мъже, ще да са били. -Да. И всички завоеватели. Но днес крепости не се превземат както някога са се превземали и в завоевателския си инстинкт виждат жените като крепости. И живеят без истинска любов и без истинска мисъл. -Виж, сега ще ти кажа нещо, аз ти правих номер. -Разбрах. -Но вече не ти правя. Искаш ли ме? Глътнах си езика и тогава се появи една от компанията й, момичето с рейнджърска прическа. -Ама сте ми мили и сладки! А на мен ми е тъпо, че чак свят ми се вие, май имам температура. -Изчезвай! – изръмжа й лъвицата. -Недей така, де, дарлинг. –опитва се да е шеговита, но стъписано звучи рейнджърската прическа. -С теб трябва да се разходим! – скача изведнъж лъвицата. -Това трябваше по-нататък…-опитва се да се противи рейнджърската прическа, но лъвицата я хваща за ръка и я мъкне на някъде. Губят се сред дърветата. Стоя на столчето – пън, пред масата – пън и се чувствам пън сред пъновете. Нещо не разбирам, още пред очите ми се разтварят устните на лъвицата. Усмивка ли е, желание за целувка ли е. Стига най-сетне до разума ми, че някакъв номер ми крояли. Май съм влюбен. Но и тя не изглеждаше много на себе си. Не съм видял някоя от тях настръхнала срещу друга, както тя срещу рейнджърската прическа. Ще почакам още малко и ще отида да се гмуркам. Пак ще се срещнем. Не са си тръгнали, ние също нямаме още намерение. -Ехооо…-стресна ме и подскочих. Червенокосата, навярно търси своите приятелки, преди да й обясня накъде са тръгнали се настанява на мястото на лъвицата.-Самичък, а? Не съм свикнала да те виждам така. Все с онази твоята. Извива гръб за да разкрие повече деколтето й. Още играят пред очите ми устните на приятелката й, чувствам още присъствието й. Смесва се с реалното пред мен. Устните на червенокосата са по-тънки, но израза им същия. Нещо ми говори, смее се. Със закъснение ме е обзело желанието към изчезналата нейна приятелка, но настоящето изпълва с не по-малка прелест, чувството за пропаст. -С малко време разполагаме! Тук и сега или никога…-изрича и с такъв глас, само да го чуете. Навеждам се да я целувам, но като че ли някой от пъновете се разсече и като зло джудже от приказките пред нас се материализира мулатката. Само дето не е джудже. Метър и осемдесет е навярно. Или поне лъже погледа стройността й. -Извинявайте, че ви развалям играта, но днес всички са пощурели…-не можа да завърши, изведнъж избухна в сълзи и тропна глава върху най-високия пън, онзи който служи за маса. -Какво се е случило? – пита я сериозно разтревожена Червенокосата. -Същото което и винаги, тоест: нищо и всичко. Лъжи и прочее. -Бившият? -Не, този път: сина. -Какво? Наркотици? -Не. Оръжия. -И за колко? -За николко, отървал се е. Ще го удуша! Видя ли го сега, ама така ще го напердаша… -Успокой се.-прегърна я и поглежда към мен с поглед ми подсказва, че и аз трябва да я прегърна. Правя го, а черното котенце започва да мърка, хлипа, ама се и смее. Реди, че ужасен живота, ама хубаво е когато има кой да те прегърне. Почва да се гали. Неволно го прави, досущ като коте. И нейната приятелка е смутена, даже промърмори нещо за някакъв сценарии. След малко идва къдравата, чернокосата. По-стройна е даже от мулатката. Къде са се търсили. Съвършени са, цялата им групичка. Без неформалната им лидерка, тя има конска физиономия, но и по-бесен сексапил от останалите. Ето я и нея, върви с разполовена бутилка и изглежда доста весела. Каза някаква пияна глупост сервира се върху краката ми, без да пита свободно ли е, а на мен вече свят ми се замаял. След малко идва и белоснежната, не хваща тен, не изгаря, а очите й светлозелени като листата. Дърпа мулатката за ръце, изправя я и двете започват някакъв непознат техен си танц. Сянката върху настроението е изчезнала. Връщат се лъвицата и рейнджърската прическа видимо сдобрени. Колкото имаше в бутилката на кобилката пресуши се. После танцувам с някоя и с друга. Кога и защо ми завързаха очите не помня. Кикотят ми се от всякъде. Блъснах се в едно дърво, посяга ръката ми към превръзката: -НЕЕЕ! – крещят ми в един глас няколко. -Тук съм, зад теб, искам те. -Не, тук в страни съм. -Горещо! -Много горещо! -Ще те скъсам, ако ме хванеш… -Ама си глупавичък и сладък… -Щастието е игра на сляпа баба… -И любовта, също… -И изобщо, партньора в леглото… -И на полянката… -И сред пъновете… -Бронирано сърце, аз съм твоята крепост, аз съм пропуснатата богиня. Спънах се в един пън. Глупава игра, ще махна тази превръзка. Посягам. И в този миг в съзнанието ми ясно жива картина. Махам превръзката и се опомням в празна гора. Седемте нимфи ги няма, никога не ги е имало. Изправям се. И си мисля. Цял живот съм така. В центъра на вихрушка от красиви видения, които изглеждат достъпни. Изкушават те, само ръка да протегнеш и изглежда, че ще ги имаш. Гласовете им се носят, казват ти, че те желаят. Красиви видения от витрините, от медиите, не само жени, всичко на тях прилича, на тях седемте. Идеи всевъзможни, каузи красиви. Стоки за първа, втора и трета употреба. И пак еротични форми и надежди всякакви. Всичко изглежда постижимо. Трябва да приемеш възможностите си като световно неограничени, защото иначе ще махнеш превръзката. И виденията ще изчезнат, а без тях ще се опомниш самотен, много, много самотен. На бряг красив и несподелен с никого. Тръни се впиват в краката ми. После ми става смешно. Гъделичкащи ероси, заиграват по кожата ми. Докоснал съм някоя. Истинска е. Не е идея или стока. Жена е. Някоя ще имам. Разтапят се мислите ми, потичат, лъкатушат. Опипвам някоя, после стебло. Кикот, обръщам се и съм я прегърнал и тя ме е прегърнала. Падаме. И в този момент, защото не знам коя е имам чувството, че съм и със седемте хубавици. Кратко ръкопляскане и аплодисменти, а после заглъхва все по-далечно ехото от глъчта на останалите. Любим се, искам да махна превръзката, но не бива. Бясно препускат образите и на седемте. Свършили сме вече, фантастично беше, а още не смея да сваля превръзката. И я махна тя. Дръпнах се назад. Не можех да повярвам. Не съм го очаквал от нея. Точно от нея. Та ние се познаваме от години. Не е имало и намек. С мъжът й съм добър приятел. Тя ме излъга, че тази вечер ще е с него, а той както от началото на почивката пак е на риба. Тя е била с нимфите, а те са направили спектакъла, за да ме има. -Защо? – нещо друго исках да попитам. -Не смеех иначе. А ти? -Нещо не разбирам. -Те ни мислят за мъж и жена. И просто искаха да избият от нечия глава, мисълта за изневяра
2008-11-28

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)