БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

1. Сляпа баба за пораснали

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

1. Тъжното признание на една фриволна жена Физиономийката й малко конска, но и физиката й на кобилка. При това расова. То гръбнак, то дупе! Сигурно обичат и обича да я шляпат по него. Блести черната й коса като грива и матовата й кожа блести. Тя и приятелките й, побъркаха къмпинга. Добре, че няма деца. Побъркани нимфи. Къпят се с дрехите, голи по пътеките се разхождат. Снимат се, май са сериозни сесии, за сайт или за списание, знам ли. Не ми прилича да е само за спомена. Говори ми нещо, изключила съм. Как може да си го позволява? Пита ме с мъжа ли съм на море. Е, не е ли разбрала. Четири дни сме вече около тях. -Правила ли си изобщо секс с друг? – да й имах големите зелени очи, при това невинно ме гледат. Приятелката й слага бирите на масата. По риза е, но нито отдолу, ни надолу има друго. Намръщена е, изглежда от снощи я боли глава. Прави гримаса с която подсказва, че се е отказала от идеята да гони махмурлук с бира и тръгва към морето. -Не ти се говори, май? – пита кобилката, чукаме бутилки. -О, не, защо? За какво ставаше дума. -Правила ли си секс с друг освен с мъжа ти? -Не. – отвръщам й искрено – Откакто сме женени, не. -Така си и знаех, а той? -Той?! Едва ли. -Не е голяма загуба. -Подозирам. -Беше тук, къде отиде сега? Обърка ме въпроса й. -Къде е бил? -На бара. -А, да! За цигари. -Три километра. В най-добрия случай. Гледам ви все заедно. Май много се обичате. Знаеш ли, завиждам ви. В хубавия смисъл. Но не ви видях даже хванати за ръце… Щях да я срежа, но с усмивка парира. -Не, не го приемай за критика. Хубава двойка сте и наистина сте щастливи. Недостъпно щастие за мен… Тъга ли улавям. Да, чете се и в очите й. Учудващо е. -Винаги сте заедно, но на разстояние един от друг. Донякъде обяснимо, интимностите не са за пред хората, но аз съм фотограф, забелязвам лицата ви, израженията ви… -Сигурно читателите ви ще бъдат много доволни от сесиите които виждам да правите. -О, не! – засмя се – Аз снимам вулкани и крокодили… -Крокодили? -Да. –озъбва се в имитация и се засмиваме – Скатове, също, снимам. Отровни змии и не само отровни. Тигри, ама не в зоологическата градина. Всякакви ми такива други радости. Това тук е наистина за удоволствие. Природата е красива във всичките си форми, но аз съм само по опасните й страни. -И тези са опасни. Смръщи се за миг. Не го каза, разбрах я: „Не знаеш какво е опасност!” -Може би, може би – отвръща вместо това –Толкова е хубаво, толкова е хубаво да имаш тяло, а то своите желания. Миналия месец в едно тресавище…Мислех си, че е дотук. Сега се наливам с живот. Винаги може да е за последно. -Защо работиш това? -Ами трябват ми парички. -Аха, ясно. – засмивам се, тя също и добавя: „Много парички!” Не е била толкова фриволна, спечели ме. Започвам да я разбирам. -Не се знае нищо с мен. За това и не мога да лъжа някой, че ще ме има завинаги. Гледам ви, радвам ви се. Аз и семейство птички, редки екземпляри, като видя им се радвам. И професионално изкривяване, забелязвам всичко. Вие се обичате, но желанието…Той все гледа към нас. Към мен и приятелките ми. То не, че ненормално. Щеше да е ненормално, ако не поглежда, но друго имам предвид. -Плюй камъчето! – криво ми стана като каза, че ги оглеждал и тя усети. -Не бъди ревнива, де. – още малко и ще изцвили от глезотия. – Можеш да го имаш в повече. Върти ми се нещо в главата. -Значи, заглеждал се! -Е, хубаво ли щеше да ти е с мъж който не се заглежда? -Да ти призная…и аз не знам. Моят мъж не се заглежда. Хубаво ли ми е или не…-вдигам рамене и добавям - Нямам твоят опит. -То и аз твоят. Но все си мисля, че без изкушението на очите мъжа би изгубил мъжеството си. -Това е защото си фотограф, но нещата, малката, никога не са такива каквито изглеждат. Очите много лъжат. -Да, да. Така си е. Любовта е сляпа баба. Сляпа баба за пораснали, а на вас ви върви. Ако има двеста чифта анонимни очи, там някъде сред хълмовете, с бинокли, ако има и едно око което е насочено към вас, то е защото притежателят му е разноглед. Всички други към мен и приятелките ми гледат. И лъжат разума, и сърце, и фибри, и всичко останало: туй е щастието. А то е малко встрани, получило за утешителна награда половината от погледа на разногледия, но не и една четвърт от вниманието му. Такива сме си хората. Зрение, което иска да надникне и в лакомата паст на крокодилите. Душа не ни остана. Чуй, тъжното признание на една фриволна жена. Иска ми се да спася семейство птички, редки екземпляри. Понеже утре може да ме няма. Радвам плътта, живея в безвремие. Мога да доживея и сто, ала получих си достатъчно и преди тридесет. Но от няколко дни ви гледам и ми става, необяснимо тежко и нали трета бира ни е, разфилософствах се. Видях ви, само защото толкова съм свикнала да виждам, че вече виждам и невидимото за другите погледи. И много неща ми открихте. Много. Не съм готова утре да умра, както си мислех. Защото още не съм спасила семейство птички, рядък екземпляр. Само съм ги снимала и толкова. Това, това е тъжното признание на една фриволна жена. Провървяло ви е. И ако спася семейство птици рядък екземпляр, няма да е без ваша помощ, понеже ме открехнахте…Май много ми идва бирата тази сутрин. Стига толкова, хайде само още една.
2008-11-28

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)