БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Когато паднат дрехите на покер

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Пипнах ги доста развеселени, че и пийнали даже и една от секретарките ми при тях, че и чистачката, и високата хубавица от ресторанта, който ползваме и като служебна столова, че е към нашата база, а тя е просто арендатор. Две момчета от бетоновъзела, които нямаха, ама никаква работа тук, шофьорите, разбира се, всички, а сред тях най-разгорещен онзи дебелак с дългата коса и плитката. Типичния рокер, върши си работата, добре, момчето, ама този път явно нещо не бърза. Гледам картите, парите на масата, тук е парното, не е казино, освен това, макар да нямат работа си е работно време. До вчера имаше закъснение на заплатите, притесних се, честно. Това са живи хора. Със своите проблеми, семейства. Направих всичко възможно и днес камък сякаш падна от сърцето ми. И какво виждам, при това в работно време. Дебеланкото прави опит да прибере парите от масата. -Хей, ти ли си туза тук? – засмивам му се. Нещо изсумтя. -И на мен ми се иска да поиграя. Ама с най-добрия, че съм родена на едно място…Няма да казвам кое…Както и да е…Добра съм, раздавайте. -Ама, шефке…-нещо се опъва параджията. -Ти си шефа тук. Собственик на казиното в предприятието ни. Вход ли трябва да заплатя първо. Е, ще го заплатя, но хубаво е след това да дойдеш при мен, че да изясним какви са условията при които можеш да развиваш бизнеса си на наша територия. Пребледня! Щеше да умре. -Ела да те гушна! – изглезих се за да го успокоя. – Днес ще се позабавляваме, а после и без друго съм сигурна, че няма да правите такива неща, деца. Вдигнах предизвикателно пръст към рокера. -Ти! -Какво аз? – чуди се къде да се дене. -Нали си най-добрия. -Ами, да. -Ще проверим. Ще играеш с мен. На заплатата няма да ти посегна. Ясно! Че после нещата могат да се изтълкуват иначе. Играем на събличане. Импулсивни бяха одобрителните овации и набързо се огледах за да си видя мераклиите. Цялото мъжко съсловие са навели глави и се усмихват, че с тях заедно и онази хубавица, високата от ресторанта. Твърде чернокоса ми се струва сега. Аз пък сигурно й изглеждам твърде руса. Фиксирам я, а тя дяволито се усмихва. -Май и ти искаш да ми видиш дупето? То се вижда и през дрехите, че не е по-лошо и от твоето, дори…-не го казвам заядливо, не ми отвръща и тя заядливо, но кратката размяна на реплики, вече е побъркала мъжете: -Ами, искам: да. Какво лошо има. Готино парче си. Шефка си им, но не забравяй, че си жена. Малко радост на тези отрудени хора. -М, че да! – изкикотвам се. „Ще им дам една радост! Един дебел шофьор на камион!” Раздават вече, а предвиденото става. Веднага падна жакета ми, брошката ми и съвсем да полудеят и шнолата благодарение на която виждаха винаги косата ми стегната. Като се разпиля, всеобща въздишка се откърти и вдигна температурата на въздуха поне с два градуса, а и без друго беше вече нагорещено. Пада куртката на типа, време е да си разкопчае и ризата. Решавам да сваля и единия си чорап и да го хвърля на масата. Хайде, след малко ще махна и коланчето, че да става интересно, но за всеки случай си го пазя, че все пак покер е. Колкото и да съм добра, не се знае. Когато остава и без потник усещам, че съм разсеяна, че ми се иска да изгубя, че ако бяхме двамата, сто процента. То пред всички съм почти готова. Кога настъпи не мога да проумея. И друг път съм си падала по пухкави, но яки мъже, но специално по този, пък и макар да изглежда по-възрастен от мен си ми е момченце. Е, син не може да ми бъде, но наистина твърде млад ми иде. Кожата му блести, прилича на пират и играем в трюма на кораб и съм негова пленница, която се спасява сега с умението си да играе покер. Ама, че съм фантазьорка. И съм на работа, по дяволите. Тези им е лесно, знаят си своето, но моето не е като тяхното. Коланчето ми пада и без да го искам. Трябва да се концентрирам „малкия” имал много хубави очи. И едва сега забелязвам, като е развълнуван, че и чертите му са невинни. Брадата му е само за да се прави на мъжествен. Не, че не е. Тези товарни камиони не са за принцеси, но колкото и да е мъжествен има нещо подкупващо детинско. Погледите ни са се срещнали и в неговия чета, нещо като молба, нещо като любовно обяснение и не може да го скрие. Страх го е, не иска да ме съблича пред всички. Готов е да загуби, дори и да печелеше. Едва се сдържам, но искам да стана и да впия пред всички устни в неговите. Удря ме миризмата му. Натурална е. Бяс и мъжка мощ и някакъв спотаен страх. -Хайде, малкия, сега се стегни! Преди да си показал анатомия поне направи ми удоволствието да ме съблечеш до бански, че нямам как да ви покажа тяло, иначе. -Моля ви!-трепери му гласа. -Я, откога вече си говорим на ви. Играй и играй добре, защото ще се носят с години легенди, как една блондинка те е съблякла. Свива устни, готов е да се бие до смърт. Смъква панталони. Остава по ватирани гащи. Чернокосата хубавица ръкопляска и се смее. Голям ми е сладур, тя. Но какво толкова смешно. Студено е времето. Още едно раздаване и е вече и без ватираните гащи. Гледа ме, аз също. Казвам му с очи, дано ме разбира. Сигурно ме разбира, ще изиграем някоя вечер реванш, само ние двамата. И вече копнея за тази вечер. Пък и този глупчо. Пада си по мен, сега го забелязвам. Всъщност всички си падат. Готина съм, секси съм. И се държа добре с тях. И като пич и като жена. -Имам едно коте…-казва объркано. -Коте ли? Ти не беше ли мъж… Всичко избухва в смях, а той още по-объркан: -Вижте, нека не свалям…Да играем за заплатата ми, цялата. -Тази няма да я бъде! – отсичам. – И не ми харесват мъже които не държат на думата си. Дори да са работници. Всъщност дори да сте работници, вие сте ми бизнес – партньори. Точно вие сте. И трябва думата ви да е мъжка. -Хайде и ти! – креснаха му другите, затрогнати от думите ми. -Аз, имам една…- не мога да кажа точно думата която смотолеви, между тайна и татуировка. -Е, сега ще я видим! – рекох и му показах карето. Не мамих. Май съм родена с късмет. Той също, защото ще направим онзи реванш, само двамата. Сега трябва просто да покаже, че е мъж и щом е изгубил да си заплати. Потърси милост в очите ми. Исках да му я дам, но не бива. За него е. Смъкна гащите и всички видяхме тайната му, татуировката на дупето му. Беше толкова красива изработка, че не можеше да се сгреши. Нито това, че я обича, че я обича много, много, тя беше в сърце. Нито можеше да се сгреши коя е жената: аз бях! -Искам да се видим след час…-казах му, не като шеф, като жена. Всички мълчаха, всички помнят още. Чаках го, чаках го в столовата на хубавицата. Той не дойде. Не дойде повече и на работа. Не вдигна и телефоните с които разполагахме.
2008-11-17

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)