БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Самата истина

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Гали я дълго сутринта. После отпътува. Говореше й нещо на непознат език. Дума не разбра. Тя не отвори очи. Под клепачите й още беше образа му от снощи. Такъв ли е на зазоряване. Едва ли, ако можеше и своят щеше да скрие. Навярно грима й е размазан и изглежда отвратително, но нещо в нея се усмихваше. Гласът му казваше достатъчно. Толкова ноти имаше, на тъжни цветя приличаха. Видяха и се в подобие на просъница тъжни цветя. Когато се разсъни него вече го нямаше. Отпътувал е там откъдето е. Ще го забрави, просто утеха си търсеше. Пила беше два малки джина, единият още в седемнадесет и тридесет, вторият след двадесет и два. Май музиката й дойде в повече. Какво толкова имаше в него? О, да, симпатичен беше. Като онзи с който наскоро се разделиха. Всъщност и като повече от колегите й, като ухажора й, който живееше през две преки в онези апартаменти, тузарските. Като момчето в аптеката и едно нейно приятелче от интернет. По малко от всички и нищо общо. Смя му се шумно, общо взето държеше се фриволно, предизвикваше го. Той играе майсторски, преструва се, че погледа му смутен. По едно време се засмива на неговия си език. Ама и смеха си имал акценти, сигурно и пунктуация. Такива й минават през главата, още по-смешно й става, но предпочита да танцуват. Има здрави мускули и уханието му. Сигурно живее в малка страна във високопланински райони, а гората е пропила дъх в него. Някаква сила, някаква загадъчност, усещане, че ще се изгубиш. Пътечка която води на някъде си. Затворила е очи и си представя как я води. Нещо в нея се разтреперва: „Та аз дори не го познавам! Може да е…” Иска да се изтръгне от усещането, че е обсебена. Да го отблъсне. Писнало й е от мъже. Трябва да преболедува последния. Но колкото повече се бои, толкова по-любопитна й става тази лъкатушеща горска пътека. Говори й, унася я. Иска й се да забие нокти в рамото му, но не да го одраска колкото да го възбуди, а да го прободе много дълбоко. За да го заболи, да я отблъсне той, защото тя не може. „Поддавам му се! Не бива да пия. Не бива, знаех си…” Играят светлините, замайва й се свят. Иска да си тръгне сама, но не е пуснала ръката му. Вън вали, никаква луна и глезотии. Не е хубав дъжд, под онзи който се танцува. Мръсен е и лепкав, на нежелана плът докосването му напомня. Или така й се струва, отмаляло чувства тялото си. Целува се вече с непознатия. „Но аз не се държа така. Нетипично ми е.” Вървят прегърнати. Говори му глезотии които е сигурна, че и той не разбира. Как искала да я отведе в своята гора, високо там някъде си, писнал й града, искала природа. Пита го живее ли Заратустра на хълма над селото му. После, влюбен ли е в нея от пръв поглед. Би ли полетял, би ли изгубил живот, за да го открие в нея. Не вярва ли в съдбовното. Смее му се. И той се смее на непознатия си език. В таксито твърдо е решила, просто да пийнат и то тя да пие кафе. До погледат телевизия и никакъв секс. Не й липсва секс, нещо повече, нещо далеч повече й липсва. Секс винаги може да си позволи. Съвършена фигура и лунички има, естествено руса коса и е на двадесет и осем. Стил и поведение, а дори когато ги нямаше и луничките й не се виждаха от младежки пъпки пак побъркваше мъжете, вероятно с естествено ухание, иначе не можеше да си го обясни. Винаги е била желана. Даже му го каза: „Винаги съм била желана!”-уплаши се, че прозвуча като мъркане. От собствения си глас се възбуди. Още влязоха в апартамента й и от вратата го зацелува. „Търся си безобидно приключение. Това си търся! Знам, че ще замине, затова…” После имаше чувството, че не се е разделила с приятеля си. През цялото време й се струваше, че е с него. Физиката им сходна, а на мъждукащата светлина на свещите, напълно идентична изглежда. Дори лицето му на познатите светлосенки изглежда познатото. Отдава му се като на човек с който е свикнала, от който няма тайни, до дъно, без задръжки, с цялото си желание. Час след като си тръгна тя стана. Гонеше въпросите, но те пак идваха. „Търсих си безобидно приключение…Сигурно ще ми стане навик!” Не й стана. Повторна нощ нямаше. „Сигурно е магьосник или гората в която живее е магическа…” – беше обяснението й през следващата седмица. Месец мина, много контакти, много покани за вечеря, за разходка през уикенда или почти прями за интимна среща. Дотук добре, но с толкова, толкова лъжи беше гарнирано. И всички те толкова си приличаха. Все едни и същи, каквито отдавна й бяха омръзнали. Познаваше ги добре, отблъскваха я. Мислеше си, че никога няма да разбере постъпката си, но разбра я. „Просто не разбирах което ми казва и си казахме всичко на език на който не може да се излъже!”
2008-11-12

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)