БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Със страст на екзотична пеперуда

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Влагата по устните й е бездна. Поглъща ме в себе си, плъзгам се по нея, навътре в нещо си. Коя е, не разбирам, не помня. Тук съм не знам от кога. Два остри върха от двете ни страни, високия сняг напомня сметана по разголени зърна, а ниско под тях до топлия извор настръхнал по единия си бряг с хиляди цветя, лежа по гръб, а тя ме целува. Полата й къса, косите й: дълги. Познавам я, а не мога никак да я нарека. Има опиум от устните, навярно преди мен е целунала всички макове. Смукала ги е, облизвала. Всички останали цветя е смукала и облизвала. Жилки на стотици вкусове нектар е разтворила в коктейл магическо. Протягам ръце да я хвана за кръста, но тогава тялото й се превръща в огнен стълб, приличащ на гръбнак който се вие над мен и само края му е устни, впити в моите. Отварям очи. Озовавам се в стаята си. Главата ми се пръска от махмурлук, никаква жена, разбира се няма, но целувката продължава. Посягам по устните и тогава тя излита и прави кръгове из стаята. Пърха като цветна подигравка, извива кръг и каца на стената. Голяма колкото длан пеперуда. Вбесен съм. Грабвам тълковният речник и с един скок съм края стената. Стоварвам го с цялата си сила, но пеперудата е излетяла вече. Зад главата ми е. Това не е поведение на пеперуда, а на муха. Дали не е муха отрасла сред пеперуди и интегрирана от тях. Глупости! Ще я убия! Шила в главата ми. Кацнала е на нощната лампа. А, не, това го имаше в някакъв анимационен филм, не съм толкова глупав. Отпускам бавно тълковния речник в краката си, престъпям към шнура, хващам ключа. -За жестока подигравка с чувствата на един изоставен мъж, за вълшебства и за практикуване на магия, осъждам те вещице на смърт чрез изгаряне. На кладата! Сега ще натисна ключа, лампата ще светне и тя привлечена от светлината ще изгори. Едно натискане на палеца. Отлагам за секунда – две, защото ми е смешно. Едната страна на сърцето ми реве, че се къса. Другата се къса, но от смях. Представям си каква картинка бях и какви ги сънувах. Гледам се от страни как я гоня с огромния том, но сега ми се чува и кикот, какъвто една пеперуда не може да издаде. Не е ли изобщо това любовта. Целувка сред прекрасно съновидение, но тя те събужда от себе си, за да се опомниш сам и смешно разгневен в стаята си. В стаята на паметта си, където да искаш да я размажеш. Лекичко се надигат крилете й. Що за пеперуда е, такива има ли изобщо в географските ни ширини. Не съм виждал, но какво ли и разбирам от пеперуди. Какво ли разбирам и от любов и виждал ли съм я изобщо? Изживях е една такава, трепетна като криле на пеперуда. Единадесет месеца и нещо си. Друг не се намеси, нито друга. Нямаше и кой знае какво предизвикателство в страничните изживявания. Връзката ни започна като свободна. За около месец другите жени около мен и другите мъже около нея изчезнаха без да сме имали волята да го направим или да сме проявили съзнателно отношение. Просто така искахме и го разбрахме по-късно. Когато стана толкова прекрасно да сме сами, колкото беше и в съновидението ми преди малко. Естествено се събрахме и станахме част един от друг, естествена беше и раздялата ни. Болезнена, не може да се каже. Трябваше да си призная, не ми липсваше тя, а бях неподготвен за живот без нея. Празен се чувствах. Малко още си я мисля с нежност и не ми се ще да изживява същото. Пия напоследък повечко. Не ми и върви като преди със свалката. Промених се през тези месеци. Не мога да се позная. Трябва да натисна ключа. Бих ли ги изживял повторно, ако знаех какво ще стане с мен? Да! Но трябва да натисна ключа. Но преди да съм го направил вятъра отмята пердето, светлина отвън и пеперудата полита към нея, а аз след пеперудата. Изхвърчам през прозореца. Едва не се потроших. Съвсем изключих, че не живея вече на партера, а на първи етаж. Вбесен съм. Заради една пеперуда и без малко да съм цял с гипс. Боли ме глезена и съвсем полудявам от яд. Тя си пърха, цветна й екзотична. Каца на цветчета, а аз се оглеждам за лопатата. Виждам я, но е на другия край на двора, а пеперудата вече излита навън. Нямам време, куцукайки след нея. Пресякох рисковано улицата и ако онова плешивото човече, дето заби спирачките и спомена майка ми беше слязло да се разправя щеше да разбере на какво искам да заприлича пеперудата. Излетява по пряката, вдига се високо и после се снижава към един комшийски двор. Без да мисля през вратата и вътре. Оглеждам се за пеперудата, виждам я как чезне зад ъгъла на къщата. В чужда територия съм, но не мисля, ще я пипна. Минавам ъгъла и виждам комшийката по бански, при това без горнище. Малки гърди, огромни пъпки. Такива ми се видяха и в съня, такива имаше й приятелката ми. -Значи дойде, а? – попита ме с красива ирония, непозната за мен. -Моля? – изненадах се. -О, не си ли ти? Какъв въпрос. Кой си ти? Аха, оня, симпятагата. Извини ме. Сложих си едни капки в очите. Гледам само силуети, а твоя е същия. Кажи ми, че не идваш за щипка сол. -Не, не идвам за щипка сол. -Било е порив, нали? -Да, порив. -Как изглеждаше? -Една голяма пеперуда. Екзотична пеперуда. -Така ли? – засмя се. -Аз ти я пратих…-кокетничеше. -Но аз наистина говоря за пеперуда. -Екзотична нали? -Да. Истинска. Кацнала е сега точно зад гърба ти на вратата. -Тази врата е към спалнята. Хайде да я видим тази пеперуда. За такава жена съм мечтал. Боях се само пак да не отворя очи и да се озова в стаята си. Целувките й същите като в съня. Но когато пожелах да я хвана за кръста й, той не се превърна в огнен стълб, макар като огнен стълб върху мен след това се виеше. Падна след това до мен, а когато успя да набере дъх ми рече: -Знаеш ли, не ми е навик. -На мен също. -Аз го чаках, мислех си, че ще дойде. -А, ако все пак дойде? -Изпусна. Доста поживях с него, мислех си, че единствен, а сега…Просто ми заприлича на него, а защото го чаках и се надявах…Не можах, не можах да не те имам, но после…Не съжалявам, че не си той…Но той няма да дойде. Побоя се. От четири седмици сме разделени, исках да поправим нещата, по-разумен се оказа. Не можем да ги поправим. -И аз от скоро се разделих с приятелката си. -За теб чух. Засмях се. Няма тайни в този квартал. -И ти сигурно за мен. И за това дойде. -Не. -А защо? -Казах ти, пеперудата. Сега беше кацнала точно на едно слънчево зайче на стената. -Не мога да те разбера. Каква пеперуда? -Ето онази! – посочих я, а после се уверих, че зрението й след капките се възвърнало. Изправи се от леглото. Приближи се, грабна палката за мухи и размаза пеперудата на стената. -Защо го направи?-попитах шокиран. -Трябваше. – отвърна ми съвсем спокойно и отново легна при мен.
2008-11-10

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)