БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Тази нощ ще бъда мойта секси дъщеря

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Исках само да проверя ще ми стане ли. Лъже ли ме окото, исках да проверя. Дълбоко в себе си съм горда, че имам нейното дупе. Тя сега е на хижа с приятели. Баща й закъснява, а полата така изкусителна. Освен всичко останало беше ми и скучно. По-скоро апатично. Работа из къщи винаги мога да си намеря, а в интернет имам безброй регистрации. Книги непрочетени много, също и възможност да изляза, ей така, заради самото излизане и да пазарувам ей така, заради самото пазаруване. Нищо от това не ми се правеше. Сивота ме обзе, а после дойде изкушението. Късата червена рокля на дъщеря ми. Защо пък не? Нека просто проверя наистина ли дупето ми е колкото нейното. Не мога да ви опиша вълнението, имах чувството, че извършвам нещо нередно. Лягам при чужд мъж или надничам в чужда тайна. Възбуда, че извършвам това: нередното също почувствах. Желание за съпротива на желанието. Страх. Другото е необяснимо. Краката ми отмалели. Кожата ми като чужда, но тръпнеща, къпеща се в приятни усещания, непознати усещания, диви и много чувствени. Откраднала си бях емоция. Какво още? Не разбирах. Когато застанах пред огледалото: изкикотих се, а и смеха не приличаше на моя. По-дълги ми бяха станали краката, по-стройни. Но как така? Не може една пола да ги направи. Някой не забелязва ли, аз самата не забелязвам ли! Че съм в разцвета си. Стои ми по-добре отколкото и на нея. Смея се и ридая вътрешно. Гъделичка ме забравена пролет с разцъфнали клонки. По корема и надолу ме гъделичка. С роса са покрити клонките. Някак незавършено изглеждам. Слагам й дългите черни чорапи. Мрежата. После: колана й. Коженият, широкият. Доста скъп трябва да е. Цеди баща си за пари. Ще си поговоря с него. Не бива да е чак толкова капризна. Сега ми направи впечатление. Той я обожава. Звънче, още я нарича. Изглежда се чувства виновен, че все е зает. То и аз, явно. За да не обръщам внимание и на самата себе си. Сега забелязвам с ужас колко съм секси. Слагам ризката й, онази копринената. И аз нямам нужда от сутиен, както и тя. С малки гърди сме, големи зърна. Гримът й слагам. Точно както нея го рисувам, нещо диаболично, страховито в красотата. Мрачна приказка с много чувства. Приказка за възрастни с върховни усещания над зло и добро. Змии запълзяват по мен. С топли кореми, змии – изкусители. Не върви грима й с тази ми прическа. Два три пъти кълцам с ножицата и къдриците ми остават в ръцете. Открива се шията ми, като нейната е. Толкова е фина. Защо не съм го забелязвала, защо. Слагам колието й – наистина прекалява баща й. Но тази вечер ще бъде приятно изненадан. Ще има по-хубава и от нея и то в леглото си. И ще си поговоря с него, ще си поговоря, но след като се освободя от това което ме е изпълнило при вида ми. Когато обличам и белият й шлифер, обаче, забравям какво съм искала преди секунди. Забравям коя съм. Забравям къде съм. Всъщност не съм на мястото си. Искам да изляза. Да тръгна на някъде. Да пия, коняк или два. С непознат и по-млад. Аз съм тя. Така се чувствам. Опомням се, ще се разплача, но така ще размажа грима. Обезсилена съм. Изкушението ме тегли навън. Не е редно, но какво пък, просто ще изляза. Нищо повече. Може да изглеждам като нея, но не съм тя. Не мога да си позволя да съм тя. Знам коя съм. И харесвам това което съм. Завършена се чувствам когато слагам и обувките й с високи токчета. Мрачно е навън, капе. Здрачило се е отдавна, а обувките й все едно знаят къде ме водят. Вървя без цел, но сигурно все едно имам някаква идея. Вятърът срещу лицето ми, ситните капки режещи, но по-добре, иначе обзелия ме зной щеше да ме разтопи. Като восък да разтопи съзнанието ми и да се отдам на сладката лудост която можех сега да си позволя. Смятах да се връщам когато до мен спря колата, а от вътре мъжки глас: -Хайде, влизай бързо, че ще станеш на нищо. Гаден дъжд. Изпълнявам механично с части от секундата по-късно осъзнавам, че ме е взел за дъщеря ми. Тъмно е и не може да забележи разликата. -Нали каза, че ще го удариш на почивка. Отказа се, а? Нали ти казах, че тези хлапаци съучениците ти са гола – вода. Измънках нещо, а той не забеляза разликата. -Хубаво, хубаво направи. Много разумен избор. Винаги съм знаел, че си много печена. Цунка ме по бузката. -Точно тази вечер клиентите ни са адски ценни. Тузове са, големи тузове! Постарай се да бъдат щастливи. Ти го можеш, знам те аз. И подкарва колата към първия адрес. Толкова силен беше шока, че и да можеш нямаше да избягам. И до сутринта бях тя. Но така и не я разбрах. Исках, исках да похарча някъде парите.
2008-11-06

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)