БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Нимфа на еротичен празник

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Отключа ли къщи чувствам се мъж който влиза по задължение в мързеливата си съпруга. Натежал е въздуха, тъжни стените, прозорците не мия и без друго нямат изглед. Да освежа стените не си заслужава. Кой знае колко ще съм тук и после пак накъде. Хвана ли четките, то означава, че сама вътрешно съм приела, че този начин на живот ми харесва, че по-дълго ще остана. По същата причина не връзвам и приятелства. Извън работа, почти не общувам. Странна жена, и колегите ме наричат, хубава и странна. И с татуирана нимфа под пъпа, но не мисля, че някой ще научи. От работа съм в къщи и никакви покани не приемам. Но тази вечер не ми се прибира, ще пийна като пич две-три бири и тогава. Кръчмичката е сладка и долнопробна. Забивки няма. Някой опита ли, поглеждам го като ловджийска пушка и гледа да си седне. Срещу малката нямах нищо против, при друг живот би могла да ми е дъщеря. Остроумна и кикоти се сладко, очите й огън, гальовна вълна лее, като котка гръб извива, неволно. Защо не бях момче или поне мъж, моя щеше да е. Дори сега ме избива на похотливи мисли. За щастие идва и компанията й. Двама младежи и още две момичета. Шумни са, за купон се готвят. Канят ме с тях, щели сме да се съберем в колата. Не съм на годините им, малката ми приятелка обаче ме дърпа за ръка, настоява. Какво пък, свободна съм колкото и те. Даже сигурно от някои от тях повече. Пък от момичетата по-добре изглеждам. Кавалерите ме изяждат с погледи. Защо не си гледат младостта до себе си. Някой в колата запали марихуана. Плеснах го зад врата, дръпнах му цигарата и я хвърлих през прозореца. Гледа ме ококорен, кръвна обида и за да не се чувства унизен или ограбен впих устни в неговите. За да не го бъзикат приятелите му, а да се фука. За мен нищо, просто не искам някой да ми се дрогира. Болна съм на тази тема. Даже щях да им кажа: „чукайте се, не се друсайте”, ама нямаше нужда от последната ми лелина заръка. Още от колата започнаха да се плъзгат ръце, та момчешки, та момичешки. Безадресно, само да погали нечия ръка, нечие тяло, където и да било. Доста игриви са или се опитват да изглеждат такива. Спря ми дъха, на моята възраст емоцията е истинска. На тридесет и четири съм все пак, не на осемнадесет. Игра, игра, но при мен е по-сериозна. Добре, че скоро стигнахме иначе пак трябваше да се държа като преди малко с марихуаната. Чух, че домакина бил в затвора си за нещо си. Момчетата говореха с възхищение, момичетата като жени, които знаят как да въведат в път, лошото момче. Започна да не ми харесва цялата тази история. Отвори гол до кръста, надул мускули и жили по тях, цял покрит с татуировки. Отблъсна ме липсата на елементарен етикет и каруцарщината му, определено. Но татуировките, те са виновни. Казах ви, че имам татуирана нимфа. От пъпа надолу. По неговото тяло имаше поне двадесет нимфи, но и сатири, и едри гроздове, дървета които се превръщаха в тела, а в косите им се любеха други тела, по две, по три, по четири. Езическа оргия на полубожества. При това много майсторска изработка. Истинско произведение на изкуството от висока стойност. И невероятно, но изпитах усещането, че моята нимфа желае да се включи в игрите на сестрите си. Гори на корема ми, иска да побегне, да се разтвори в естествената си среда, да се покаже навън и ако не беше на такова интимно място, веднага бих я показала. После, обичайното за един купон, много чашки, много музика. Домакинът е тих, но погледа му един…Зверски. Две момичета от двете му страни. Ту му се свалят, ту се сещат за приятелите си. Детска му работа. Когато обаче пуснаха порно-филмите вече не издържах. По-точно на татуираната ми нимфа й стана лошо. Започнаха сърбежите, остри, неприятни. По кожата, по повърхността. Не възбуждащи. Имах чувството, че кърви. Това не бяха митологични образи, а хора. И не се отдаваха, ами играеха на отдаване и то не добре. По всички възможни начини и конфигурация на телата, седем или осем или повече. Компанията ахка и охка, кикот и мъжко пъшкане. Имах чувството, че нимфата ми ще се скъса от кожата ми. Болезнено се бунтуваше. Казах: „ще си тръгвам, чакам ви долу”, но първо се забих в банята. И тогава ми прилоша. Беше от алкохола, останалото: нищо особено. Не ми беше приятно, но чак пък да ме отврати до такава степен. Не бях и пила много, но достатъчно. Повърнах, после дълго си плисках лицето. Погледнах крадливо към ваната. Е, изкусих се. Бързо ще бъде, но съм се увлякла в топлото, но освежаващо съновидение в което се потопих, потапяйки се във водата. Отлагах доста излизането си. Когато все пак дойдох на себе си, спомних си, че казах на хлапаците, че ги чакам отвън. Дано не се тревожат много. Оглеждам се за дрехите си, паднали на плочките. Поизмокрени. Въздъхвам, мокри сухи ще трябва да ги облека. Хващам ги отвратено с пръст и като се сещам как ще лепнат по кожата ми, прилошава ми и без малко пак да повърна, макар вече да съм добре. Забелязвам хавлията. Обличам я. Ще си го помоля за дрехи. Сигурно се намират женски дрехи из този дом. Пък и да не са женски. Висока съм метър и седемдесет и пет и добре сложена. Сам е, тъжен с чашка. Поглежда ме и почти с безразличие казва: -Знаех си, че ще останеш. Жалко, че трябва да го разочаровам. -Не съм останала. Прилоша ми. Намокриха ми се дрехите. Кога тръгнаха? -Охо! Трябва да има час, че и повече. Веднага след като уж се изнесе. -Не беше нарочно. -Да, бе! -Виж, ако не ми услужиш с някакви дрехи, ще си навлека моите и ще си тръгна. -Въпрос с повишена трудност. – отвръща ми. Какво иска да ми каже! -Твоя пленница, така ли! -Е, счупи си ключа!-озъби се, май се опитва да ме върже -И какво ще правим сега! -Ще чакаме жена ми да отключи сутринта. Нощна смяна е. -Виж го ти, женен, а купонясва с деца. -Не са деца. Всички са над двадесет. Студенти, имат повече ум и от мен, и от теб. Жена ми няма против, нейни приятели са. Учеше с тях. -Весела двойка? -Я, млъквай! Щях да го ударя с бутилката. Само да се е опитал да ми посегне. -Ключът не се е счупил. -Както искаш го приемай, тук ще си до сутринта! Ясно ми стана. С други думи си го каза: -Така и така ще те чукам, нека мине без неприятности.-рекох с тъжна ирония. -Моля? -Съкрати думичките, но са ясни. Нали? Даже и да не ти се иска трябва да защитиш имиджа на лошо момче и да го направиш. Защото иначе няма да бъдеш същият в компанията си. И аз може би не съм първата жертва… Тъпо ми стана. Поглежда ме, нито отрича, нито потвърждава. Гледа ме, абсолютно беззащитна съм. Няма къде да бягам. Да викам през прозореца точно в този квартал, загубена кауза. Поне да мине без неприятности. Пускам хавлията да падне в краката ми. Погледа му е привлечен от нимфата, а тя тогава полудява. Е, благодаря ти, моя приятелко. По-добре да изпитам наслада отколкото болка. Иначе е пълен селянин. Не аз, нимфата му се отдаде, аз бях пленницата му. Отдаде се като на всички сатири и на всички сестри изрисувани по тялото му. Погълна ме митичната гора в сладостно съновидение. После не ми се тръгваше, но чувствах, че трябва. -Няма да мога да погледна в очите съпругата ти. Трябва да тръгвам. -Ключът се счупи! Колко пъти ти казвам! -Да, аз пропускам да ти кажа нещо. Това нарисуваното по теб е в студио. Ти не си бил в затвора. Но моето не е в студио. Облечена бях, намерих телчетата в чантата. Бравата веднага щракна. Не бях изгубила уменията си, още. Смигнах му и го оставих зяпнал.
2008-11-04

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)