БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Любовницата му не отказа и на мен

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

От известно време имам нещо да му казвам, ама съм един от безбройните магазини които зарежда и спре ли при мен и без друго закъснява за график, че все за неговата приказва. То пламъци, то любов, то чудо невидяно. Знам, че е на четиридесет, но питам го от време на време. За да си спомни сам, че не е на годините на дъщеря си. Дъщеря му е супер. Веднъж ги видях заедно. Ще ми се да видя и майка й, имам чувството, че ще е още по-хубава, но само лиги ще точа. За разлика от него не преминавам към действия. И една в къщи си ми е достатъчно, че даже и проблематична. И като го виждам на какво прилича, поука ми е, и не искам и да си имам любовница. Не било върха на сладоледа. Карикатурен образ прилича. Още малко и стихове ще пропише. Разказва ми колко тъжно му било онази вечер. Пусти изглеждали улиците. Ограбен от любовна красота живота. На ридание шепота на реката прилича, парка на носталгичен спомен. Попитах го какво иска да каже с последното. И той не знаел. Ама и двамата без да разбираме ще се разревем още малко. Представяте ли си го? Двама сто и отгоре килограмови мъже стоят в месарски магазин и плачат и те не знаят защо. Нямало никой. Ами как ще има като по телевизията е вървяло дерби. Не пропусна да го каже и аз го питам не е ли логично. Той пък ми обяснява стратегията си. Преди години това било любимото му време за лов. Само жени по улиците, при това скучаещи, чувстващи се пренебрегнати заради една топка. Това е хитро! Ама, коя пък ще му обърне внимание. Какъв мъж пък е този който не го интересува мача. Тъй, де! Не е мъжко. Всъщност не знам, той явно е хитрец, може да се понаучи от него някоя друга хватка, ама няма да ги ползвам, защото гледам до какво са го довели. Нямало, нямало жени. То жените в наше време са по-големи фенове от мъжете. Съгласява се с думите ми и пак неговите сърцераздирателни описания. До появата й. Висока и призрачна. Когато седнала уморена на пейката и преметнала крак върху крак, сложила цигара в устата и смукнала от цигарата, все едно част от него в себе си смукнала. Мисли и воля, най-настръхнали клетки и не знам си още какво. В такова поетично опиянение изпадна, че не мога нито да импровизирам, нито му се сещах какви ми ги говори. Както и да е, запретнал и полата до тополите. И давай. Още там, в парка, а е нямало девет часа. Вярно пусто заради дербито, ама все пак град е. И почти на центъра е алеята. После в едно малко хотелче, до никое време. После им станало време за прибиране и на двамата, но на другата вечер пак се срещат. Взел е ключ от един общ приятел, не ми обясни откъде се познават. Докато онзи на смяна, ползват му гарсониерата. Описва ми я, чудо на чудесата. Показва ми снимката й, наистина е хубава. Много дивотии правят, всяка сутрин идва с нова история. Миналата седмица нямали къде и нагоре по пътечките, намерили нещо като вила. Блъскат прозорчето, оглеждат вътре, то претрупано. И от няма къде слага дупето й върху компотите и давай! Ами, ако бяха счупили някакъв буркан, представям си къде щяха да му се забият стъклата. И нагли на всичко отгоре. Позабавлявали са се, позабавлявали са се, а после изпили и компотите на човека. Е, не всички, но отваряли ги, заливал я с тях. Прокарвал върха на парчето захаросана дюля по нея, единия му край в устата другия плъзга по тялото. Много филми гледат, много. Кълне се, че е повече от сексуално желание. И от нейна страна към него. Пак ще закъснее по график. Напоследък много, много започна да ми досажда. Хубава е, наистина. С плътни устни и някаква нейна си тайна между стотиците закачки в сините очи. Руса, че й малко изрусена. Има някоя друга луничка около нослето което й предава един детински вид. И тази усмивка, като че ли иде не от тялото й, а от друг свят, който чрез тялото й изпитва земните наслади. Как да ви го обясня? И аз не го разбирам съвсем. Нещо твърде интелигентно, нещо божествено в сериозната насмешливост. Все едно трето същество изрича: „това не е жена домакиня, а жена която знае какво иска, а ако не го знае, аз ще й го прошушна”. Рядко ми минават подобни мисли, май от юношеството не са ми преминавали, но този ми ти мой странен приятел ме зарази. Така не се говори за любима пред друг мъж. Изкушаваш го, а и той все не ми дава възможност да му кажа нещо което от много време имам да му кажа. Все говори ли говори за тази негова любовна авантюра. Прибира си снимката, пак ме пита какво ще кажа за нея. Споменавам устните й. -Сърцето ми целува с тях. В малка уличница го превръща. Похотливо момиченце си имам в гърдите, което иска, иска нежност. И каките на грях го отварят. Цепя си пържолата със сатъра. Мисля си за друго. Наистина е досаден понякога. Звънна му телефона. Изпитах малко злорадство като чух част от разговора и видях как пребледня. Е, скоро ще става и дядо. Дано малко поулегне. Забрави и разговор с мен, и график, и среща със своята възлюбена. Мята се на бусчето и изчезва. А на мен ми става дори малко мъчно за нея. И отивам вместо него на срещата. Тя си го чака, на онази пейка, същата от която някога започнали. Какво да й кажа? Не съм голям ухажор, забравил съм всички нежности и остроумия. И давам направо: -С любовникът ти се познавам много добре. Зарежда магазина ми и само за теб ми говори. Няма да дойде тази вечер. Знам, че ти се прави секс. Искаш ли с мен? -Да. – отвръща с готовност. Изглежда леко смутена. И има за какво. Този тип не ми даваше думата, а от много време се каних да му кажа, че неговата любовница е съпругата ми.
2008-11-03

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)