БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Миражите на любовта между бедрата ми

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Този не беше пиян за какъвто се опитваше да мине, нито пък циганин, за какъвто също се опитваше да мине: -Имам две курви в дома си. Жена ми и дъщеря ми. Виж, аз не съм им точно сводник. Трябва да ме разбереш. Как да ти го обясня…-млъква, търси думата, а има твърде богат език в началото ми беше забавен, после взе да ме удивява. Сега съм настръхнал, има известно отвращение, боязън, но и вълнение. Мога спокойно да си го разкарам. Ще стане. Личи си, че се насилва да бъде натрапник, но не му е природата. Нещо промърморва, не знам на какъв език, после ме моли още едно питие и като му отказвам, под предлог, че е достатъчно пиян, какъвто не е, пак започва: -Аз не своднича. Само прилича на сводничество. Каня един странник без покрива на любовта, за да се стопли и напои с нея за нощ. -Съвсем ме обърка. -Ти имаш дом от тухли, но нямаш дом от покрив. -Откъде знаеш? -Нямаш работа в това градче, но си тук. Прав беше. Не го попитах пак откъде знае. Поръчах му питието, явно то му беше болката. Просто карах разсеяно. Исках да я избия от главата си, увлякох се, твърде се увлякох. Тя също. Целувахме се и си говорихме прелестни глупости. Няколко срещи се провалиха. Веднъж спуках гума, веднъж обиск в дома ми. Номер разбира се на конкуренцията на баща ми. Чисти сме като бебешки мисли. Даже не конкуренция, а по-скоро завистници. Гърлото я заболя веднъж. Върнаха часовниците с час назад и ни се обърка схемата. Все интимни срещи. Иначе мъркаше по телефона. Сладко, гъделичкащо, разбрахме се повече да не се виждаме. Омъжва се, имала си е приятел, аз като трети съм се явил. Тръгнах почти без посока. Работа мога да си намеря из цяла страна. Обекти имаме почти навсякъде. Всеки се нуждае от проверка. Не беше важно това, а да се разходя. Да я изгоня от мислите си. Тя е добро момиче, това че не се получи между нас, нищо не значи. Вече се стъмни, а времето лошо. Затова спрях в градчето. То иначе китно, красиво, но времето едно: на нищо не мяза. Писнало ми е от всичко познато. За това направо към долнопробна кръчма, която няма нищо общо с начина ми на живот. Един клиент – този. -Ти наистина си уморен и жаден за любов скитник! – това си. Определено не е пиян. -Аз не мога да ти я дам! Нито те могат, но да те приютят и напоят за нощ с това което може би ще откриеш са способни. -И защо си мислиш, че не мога да си позволя и то веднага най-елитната професионалистка? Защо изобщо го попитах. И не само професионалистка. Във всяка дискотека, във всеки свестен бар, можех да намеря, можех. Уверен, състоятелен съм, симпатичен. Имам интуиция. Чета в очите, кои очи ме прочитат правилно: това какво съм от какво се нуждая. Показва прогнилите си зъби. Това трябва да е май усмивка. Прав е. Бягам от това което мога. Той ми предлага повече, само защото не съм го допуснал. Някак забранено ми идва. Приключение е, без съмнение. -Има нещо друго, нещо което съм длъжен да те предупредя. Няма да ти казвам коя, коя е. Но едната…отпиеш ли от нея, ти ще утолиш жаждата си. Точно като скитник в пустинята. С нови сили ще продължиш напред…Но другата…Пак ще ти се стори, че си утолил жаждата, всъщност ще си я утолил, но повече от този ден нататък, никакъв друг извор няма да я утоли. -За любов ли говориш или за венерическо заболяване? -Говоря ти за утоляване на жажда. -Кога си намерил време и къде да четеш толкова? – засмивам се, гледам го жалка картинка. По-изпаднал човек от ънъдрграунда рядко се вижда, ако и жените които ми предлага са такива…Но никой няма да повярва, дори аз няма да вярвам след дни. Някак странно е. Направо си е изключено. С подобни хора нямам допир, в подобни квартали не съм стъпвал и няма да стъпя. Може да е клопка, при това съм безсилен. Тръгнал съм пеша с него, пистолета ми е в колата. Имам кредитни карти по джобовете и немалко пари в брой, златен ланец, а часовника ми струва колкото навярно не са изхарчили. Градът чезне, това в което навлизаме не е град. Схлупени постройки. Бараки, улични псета разкъсват нещо, но е тъмно, не мога да видя какво. Вали срещу очите ми. Топло ми е обаче и не е от алкохола, малко пих. Не знам на вдигнатия адреналин ли се дължи възбудата! Улици като коридори. Светлините са слаби, тихо е като мъртво. Вероятно всеки се бои от всеки. Отключва вратата на една барака, прави ми жест да вляза и ми казва: -Аз ще ви оставя. Можеш да влезеш и в двете стаи. Можеш да избереш само едната, но помни което ти казах. Едната само ще утоли жаждата ти. Другата ще я утоли, за да останеш жаден до края на живота си. Не, че му вярвам, но вълнувам се. Изглежда с думите ми направи нещо. Когато отварям вратата ми се струва, че момичето е принцеса. Сама в някаква омагьосана реалност с която няма нищо общо. Надявам се поне да е пълнолетна. Знае за какво съм влязъл. Разголва веднага гърди. Устните й се разтварят в усмивка, а усмивката и в целувка. Толкова е истинска, че не мога да повярвам, че ми се случва. Слабичка е и висока. Гърдите й щръкнали, кожата й гореща. Какво правя: нямам представа. Та тя е проститутка. Целува ме цял, целувам я цяла. Не прилича изобщо на платена повече от скромно сексуална консумация. Даже излизаме отвън на дъжда, въпреки, че мирише на мърша, въпреки, че е опасно, както и тя си ми казва. До сутринта не заспиваме, а едва на зазоряване виждам петте бенки наредени като съзвездие в горната част на бедрата. Останаха като фотографирани в съзнанието ми. Дълго, много дълго още. -Какво е това? – посочих бенките. -Миражите на любовта. Бяха четири, сега са пет. – засмя се тя. – Миражите на любовта между бедрата ми. Оазисът е другаде, но ти не си жаден. Тази луда ли е? Били четири, а сега пет. Миражи на любовта! Май и на мен нещо ми ставаше, че тези думи изобщо ме впечатлиха. Той ме чакаше отвън. Мълчалив беше, стори ми се тъжен. Отведе ме до тази част на града от която вече можех да се оправя. Бързо забравих случката. Години по-късно правих любов с онази приятелка от която всичко започна. Отдавна омъжена не приличаше изобщо на себе си. Знаеше какво иска от мен, аз от нея, също. Вижте, тя и онова момиче нямат нищо общо, нито като външност, нито като допир, като характер, нищо, нищо общо. Но като видях бенките, спомних си, спомних си за онази нощ. Разположени в същата конфигурация, но имаше още една. Бяха шест. -Бяха пет! Сега са шест! – рекох объркано. -Какво ти става? -Миражите на любовта! – посочих мястото. Тя се дръпна леко и…миражите изчезнаха. Не бяха бенки, просто сенки от петна по прозореца. Но спомних си, спомних си онзи отдавна забравен квартал. Потърсих го отново за среща с момичето. Но за такъв квартал никой в града не знаеше. Изглежда го описвах така, че никой да не се сети.
2008-10-28

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)