БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Мераци, секс и лимонада

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Иска ми се дъщеря ми, да е по-така, как да ви кажа, тя е парче и три четвърти. С дълги крака и очарователни езикови особености р-то и е малко като л. Блондинка е и леят се едни нежни флуиди, бих казал, космически. Бледа една, с лунички. Сладка е и по душа не е сприхава. Иска ми се да не е толкова задръстена социално. Не че ще ми е приятно да я видя, порно – модел, но понякога си мисля, че е за предпочитане пред това в което се превръща: майка си. Тя, не че е дебелана, даже си е много, много стройна. Ау и уау, след нея, върти дупе, кръста й сякаш вретено. Тръгнат ли с щерката, трудно е да се прецени, коя повече сладки мечти предизвиква. Обират погледите, хубавици са, но огорчен е моят поглед, щом ги съзре през прозореца да се приближават. Жена ми е дракон. И двете висят и гледат сапунени опери. Голямата ми кара да й дъхна, а малката прави тараш на стаите. Горе – долу с двете се живееше, но откак дойде и третата – тъща ми, вече не е толкова лесно категорично да се рече, че това все пак е някаква форма на живот. Вярно, хора са оцелявали и в концлагери, в строги тъмнични затвори, каторги. Аз какво…между три хубавици съм. Тъща ми е най-сексапилната и най-палавата, само дето й съм зет, тоест: дори заради етикета трябва да ми трови живота. Всъщност, нищо лошо не ми правят. Дават ми съвети за мое добро, от три страни ми ги дават. Отмерват с хронометър времето за всяко мое излизане и влизане. Веднъж се разкрещях. Строих ги и трите. Като шахматни пионки в начало на партия застанаха и с ококорени очи. Телефонът обаче иззвъня, загубих концентрация. И бъдете милостиви. Не ме карайте да ви разказвам какво последва. Вечер пия по двеста грама вино задължително. Не обичам вино, киселини ми тръгват. Искам мастика, но кой ми дава. И водка искам. И ракия. И текила. Искам да плесна тъща си по дупето, да я натисна в антрето. Веднъж го направих. Засмукахме устни, ръката ми под полата й. Влажна е, ще експлодира. Но тогава затропват по вратата другите два демона, а тя опомня се, отблъсква ме, със сълзи е. „Не го прави повече! Не искам да бъда мамена, но не искам и да мамя! Имах такъв съпруг! Не искам и дъщеря ми да има…И най-малко нея да мамя!” Иска ми се да е моя. Жена ми да е като нея. Дъщеря ми да я няма. Да учи някъде на другия край на света и да ми пише сълзливи писма. Ох, мераци, мераци, мераци. Поне тя спря да ме тормози повече. Май е влюбена. Жертва се заради дъщеря си. Отнесена е, по-мълчалива. Страхотно гадже е. На седемнадесет е родила дракончето си, както то, своето, а последното сега е на седемнадесет и събуждам се с крясък, сънувайки, че се е родило и четвъртото чудовище на апокалипсиса. То, май, бяха четири конника, ама да не издребняваме. Така го сънувах, объркано едно. Пуша нервно на терасата, поне това не са ми забранили, но ми броят цигарите. Почвам да се хиля и аз не знам защо, ама се сещам, че от телевизор не се забременява. Така, че няма какво да се тревожа за малката. Четвъртото чудовище обаче все пак се появи. Не го роди тя, а тъща ми го домъкна. За да ми правило компания. Имам мерак да се напие и да се изложи. Ама здраво да се изложи. Мой приятел от детството. Голям скапаняк. Тъжен един, потънал в себе си. Мига с едни огромни очи. Ръцете му на коленете. Ама, все едно е на шест. Не се е променил оттогава. Беше майтапа на училището, сега е куриер. Сам живее, с никой не общува. Не смее да близне алкохол, че преди години бил алкохолизиран. Чак не го вярвам. Такава душичка си е, че не мога да си го представя отдаден на някакъв порок. Когато го възприемам само като предмет не ме дразни, но понякога казва нещо и разваля впечатлението за цяла вечер. Скучен е, жалък и нещо много рядко: комбинация между мълчалив и досаден. За едно нещо съм готов да го убия. Преди все можех да пийна една чашка набързо, ако ме пратят за забравена покупка, но сам си предложи той да отскача. Отне ми и чашката и няколкото минутки въздух. Връщам му го обаче тъпкано, постоянно го изкушавам с виното. Пий, та пий, то полезно, ти мене уважаваш ли ме, пълният въздържател е по-зъл и от пияния, жени няма в живота ти, вино няма, съжалявам те, каква реколта, реже езика, тръпчиво е като целувка, истинско сладострастие, разиграва кръвта…Въздъхвам тежко срещу него, така че да го удари дъха. Пак го питам, защо не пие, ама изобщо. Той пак ми отвръща: видоизменял се, ставал нещо съвсем различно. Днес обаче доказа, че ми е приятел. Пожертва се. Очите му се просълзиха. Видях как кръвта от лицето му се оттегли, после почервеня, но не се издаде. За какво иде реч. Той малко закъсня и аз скочих за забравените покупки. Рядко имам тази възможност. Пих едно набързо, но второ нямаше да успея. Ще ме питат къде се забави, ще се оправдая с опашка, но опашка и без друго си имаше. Взимам двеста грама водка, отварям лимонадата, изливам половината и доливам водка. Доста прозрачно изглежда, но ще мине номера. В къщи, първата ми работа да се забия в тоалетната. От чашката на екс се раздвижи всичко в тялото ми. Плискам си лицето, за да не усетят все пак и тогава чувам, че влиза и той. Когато излизам го виждам как приближава към устните си точно тази лимонада която не трябваше. Хълца, та се къса. Тъщата му я е дала. -Ох! – казва му и на мен ми пресъхна гърлото, ако остане малко дай ми я. Прилоша ми. Представих си сцената която ще последва, но той героично устоя. Изпи разредената с лимонада водка на екс. Спря да хълца. В началото не забелязах разликата. То нямаше. Настъпи след петнадесетина минути. Оживи се, прие да пие вино и жените хем учудени, хем го приветстваха. Струва ми се, че става по-голям, че косата му придобива обем, че лицето му се изпъва. Когато оставя и пресушената чаша вино очите му са огнени. Пламък, разбирате ли, парят от разстояние, дим се вдига от тях. Усмивката му е такава каквато не съм виждал по холивудските продукции от актьори играещи дявола. Когато проговаря вече ми е ясно, че това изобщо не е той. Гласът е различен, плътен, властен и ироничен. -Да се позабавляваме, а! Той…тоест: аз. Този който виждате и без друго утре няма да помни, но вие няма да забравите…Защото днес празнуват бесовете му! Мълчат. Приличат на шахматните пионки като каквито, спомняте си, казах ви го, веднъж съм ги виждал, за кратко. Той си налива повторно. Никоя не смее нищо да му каже. Дърпа дъщеря ми да танцуват. Виждам искрите от електричеството когато телата им се докосват. Опитвам се да кажа нещо, а тя обръща лице към моето и виждам на лицето й, не нейните очи, а неговите. Същият обезумял поглед, няма нищо общо със себе си, освен властта която има над мен. Пуска ръка по дупето й. Тя се кикоти като уличница. Ало, малката, той е съученик на баща ти. Майка й трепери, но също не смее да се намеси, дъщеря ни се е побъркала. След малко са в спалнята ни, дори не са затворили вратата, чува се кикота им. -Няма ли да направиш нещо! – пита жена ми, най-сетне се сети, че аз съм мъжа в къщата, но отдавна, отдавна не се чувствам такъв. Както винаги, безсилно вдигам рамене. По някое време дъщеря ми излиза навън, а той се връща при нас. Вдига жената на танц и се повтаря същото което и с щерката. -Няма ли да направиш нещо? – пита, но от любопитство, без упрек тъщата. -Срещу чие желание?-сам не разбирам въпроса си, но чувствам, че е уместен.-И по чие желание? Тя го пожела, а нейното желание е закон за мен. Както преди нея другата чието желание е закон за мен си го пожела. Кима, разбира ме. Минута след това и жена ми излиза някъде, а той се връща и танцува с тъщата, после в спалнята. Останах най-сетне сам. Изпивам чашка вино на екс. Втора чашка. Трета чашка. А дано и аз да полудея като него. Но по-трезвен ставам. -Няма ли да направиш нещо? – питам се сам, а после се досещам какво мога да направя. Да си плюя на петите, преди да се е върнал и за мен.
2008-10-27

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)