БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Учителката направи стриптийз

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Ужасно е да се почувстваш употребен, плачеше ми вчера една приятелка, но тя не знае, не знае и не знае, какво е да се почувстваш непотребна без дори да си употребена. Мрачно е, сълзите не значат. Имаш цици, но те само харчат, като ламя изгарят излишно много енергия, но и без друго няма за какво да я използваш. Гаджето ми наистина не знае какво търси в леглото ми. Все си е при съпругата. Съпругът ми все е при любовницата си. Мислите ни на единия, ни на другия са в телата им, когато са при мен. Приятелче по чата ми казва, че това е добре, че всъщност съм много повече, че съм свободата им, бягството от оковите на робското съзнание. Полета съм била, свободата, дивата гора в която са жребци и сатири. Завиждал им даже. Исках да ми говори още, но когато най-искам и той изчезна. Изглежда и той търси само бягството в безсмислието в мен. Вървя по коридорите на училището. Някакъв хлапак хвърля комплимент за дупето ми. Врътвам глава, но видях само прахта от маратонките му. Като дим се изнесе по стълбите на следващата площадка. Влизам в класната стая, то призрак да бях щяха да ме забележат. Искам да съм потребна, друго не искам. Те са млади, търсят се, търсят се в живота, но и аз съм само на двадесет и четири. По-близки ги чувствам отколкото лелите и чичовците, интригите им и тюхкането в учителската стая. По-близки си чувствам децата, но те не ме чувстват такава. Казвам „здрасти пичове и мацки”, отвърна ли ми някой не забелязах, защото точно в този момент гаджето ми зазвъня като за пожар. Казала съм му в работно време да не ме търси. Ще ревне, пада му се. Ама не за мен, а за договора в онази кръчма. Щели да махат пияното, да сменят концепцията. Очакваше се, кой ли слуша в тази глуха провинция джаз. В началото си мислех, че ще ми създаде неприятности, но понеже се заблуждавах, че го обичам, хванах се да пея, бива си ме. Него музиката му е в кръвта, не може без нея. Хленчи, хленчи. Става ми тъжно за него, все му е едно за моята тъга. Чувства се сам в болката. Затварям. Пак непотребни, а аз двойно, че няма и на кого да позвъня да изплача. Моля ви деца, моля ви, покажете ми с нещо, че не съм призрак. Нищо лошо не сте видели от мен. По-малко от три и половина не съм писала на никого, а е математика все пак. Умнички сте ми, но не чак толкова. Моля ви, само днес. Само днес. Момичето – жена на първи компютър чати с приятел. Момичето – леля до нея разглежда готварски рецепти. Самураят на трети, кълца глави в стратегия. Големият литератор на четвърти критикува подред поетите и писателите в един голям наш литературен сайт, че и обиди ръси, че и съвети за живота, любовта и смисъла на човешкото съществуване с тон на по-възрастен на възрастни хора дава. Милото ми зубърче не знае, че да имаш шестици по всички предмети не означава, че си талантлив, а това, че не ти обръщат внимание момичетата, не бива да те кара да намразиш цял свят. Да се учи от съседа си на пети, душица. Също не е от най-харесваните момчета, но усмихва се като ангелче и порно-сайт отворило. Сладур. Сега ще му дам да разбере. Затварям очи, за секунда насищам въздуха с ендрофини, пускам си всички възможни сладки благоухания. Мисля си за единият от жребците които видях преди да щракне картинката и я смени с кобилката. Слагам ръка на рамото му, привеждам се до него и кокетливо закачливо му казвам: -Това нали знаеш, че наврежда на зрението. Без очички ще останеш. -Няма да е чак толкова зле, ако в слепотата ми, всяка жена ми изглежда като тази. Стрелкичката на маркера е точно върху зърното й. Мислех си, че ще се постресне посмути малко, а той така да ми отговори. Ето това е истински поет, а не като съседа му. Изчервих се, често. А той трябваше да се изчерви. Моля ви, деца. Обърнете ми внимание. Вече и певица не съм. И съпруга не се чувствам, нито любовница. И математик не се чувствам, нито ослепителна блондинка. Не съм достатъчно чиста и глупава за второто, а имам достатъчно други страни, че да се отдам напълно на първото. Пълна е класната ми стая с тела, но само тела. Пълна е, защото са влезли заради компютрите. Като, че ли в къщи нямат! Ама така все едно са си в къщи. Седми до шести и той порно-сайт отворил. Осми до седми, не е порно, но каките – акули търсещи си приключения и запознанства, доста са се разголили. Минава ми нещо през главата. Отхвърлям мисълта. После пак ми се явява дявола. Всички имат навършени осемнадесет. Няма да ме осъдят. Ще ме изхвърлят от училище, но за добро ще е. Сама няма да напусна, а като съм непотребна, провалям си живота. Голям скандал ще стане. То може и да ми е от помощ. Това ще стигне до централната преса. -Влезте в профилите си в блоговете. Вадете жиесеми и дигитални апарати, може да изпреварите големите новинари в информацията. – измънках го под носа. Никой не го чу. Е, да се надявам ще се сетят. Треперя. Способна ли съм. Скандалът може наистина да помогне на паралелната ми дейност. Току виж се е напълнила кръчмата заради мен и удължили договорите. Не, че го заслужава моят идиот, но джаза го заслужава. -Сега, вашата учителка ще направи стриптийз! – това го казах доста високо да ме чуят, даже някой се изкикоти, даже четири или пет погледа ми хвърлиха през рамо, но исках да са повече. И докато изчаквах и това любопитство изчезна. Завъртя стол само момчето от шести компютър. Трогна ме, да отдели поглед от богините от сайтовете, заради мен. Гордост ме изпълни. А поетът до него? По-скоро критика. Не усеща ли във въздуха истинското преживяване. Зачервен от злоба прилича на Зевс, мята виртуални мълнии. Някой му е отговорил. Изчаквам още тридесет секунди. Тръгвам да пускам мелодия, но усещам, че само ще ми пречи. Тя си ми е в главата. Все пак и джаз – певица съм. Улавям я, чувам я. Парче на Бони Скот е, даже не си спомням как се казваше, но изпълнено от Джо Кокър. Лютив дим сякаш изпълва ноздрите ми, наркотичен. Струва ми се, че Ирод Антипа се е излегнал между компютрите и следи танца ми. Жребци разкъсват със зъби дрехите ми. Не спускам клепачи, но не виждам секунди в които е цялата вечност, преди да отрезнея и реалността да бъде по-болезнена от всякога. И да пожелая с дрехите от себе си да я сваля. Събличам синьото сако. Обръщам дупе срещу единствения си зрител. Завъртам го, навивам пола до самия край на бикините си. Ръката ми освобождава шнолата и косата се разпилява. Ставите ми са станали гумени, извиват се лесно. Толкова бързо е, че чак невидимо движението с което разкопчавам сутиена. Със следващото излита от десният ми ръкав. Как го направих номера, сама не знам. Как го освободих от лявото си рамо! Стори ми се, че се превърна в гълъбче, преди да кацне на монитора върху бюрото. Копче след копче разкопчавам ризата. Навивам още полата, за да я оставя като пояс. Хвърлям ризата, хвърлям и бикините и продължавам да танцувам. Мелодията спира като отрязана с нож. „Какво направих, аз съм гола!” Само момчето от шести гледа. Дръпнах бързо полата надолу. Прикрих с ръце гърдите си и се втурнах да се обличам. Срам ме е. Набързо се оправям. Треперя още. Нищо не се получи. Един видя, а останалите дори не разбраха. -Много добър. Четири и половина. – рече ми единственият ми зрител компетентно и завъртя стола срещу компютъра.
2008-10-24

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)