БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Ще помълчим и ще правим...нека да е само секс

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Виждам ги в периферията на огледалото, вървят към колата. Клиенти, може би. Спират се, държат се за ръце. Нещо си говорят, трябва да се разделят. Не искат, деня е прекрасен. Бясно ръмжене покрай ухото ми. Стресна ме, а съм свикнал с простотиите. Извърнах инстинктивно глава за да видя гърба на джигита с мотоциклета. Теглих му една, мина на червено. Ама возилото му си го бива. Майка си и баща си струва. То и аз на такова мога да се правя на вижте ме кой. Стига да не ми е работа да шофирам, а да си гледам кефа като него. Май не му пука много от колегите: „ще черпиш ли”, „бакшиш” съм бил, ама те мамата си тракат, а тоя малкия: май майката на всичките. И без каска копелдака му с копелдак. То има резон в тая работа, че едва ли има какво много на главата си да навреди тресне ли се в някоя каросерия. Ей, го свободния ездач: мечтата на човешката история. Няма закон над него, хубава му е крантата, живот си живее, ама май не на него завиждам, а на онези двамата. Още си държат ръцете, обсъждат разгорещено нещо. Да бяха тийнейджъри да не се сетя какво, ама тези са ми ясни. Интернет или среща във влак, приятелка на приятелка или го е качила някъде на стоп. Може и приятел от юношеството, забегнал в чужбина, ама пипнала го носталгията или долетял за кратко да види старите, да цунка земята на която няма място и дупето на сърчицето в което има все още място и за него. Не са съпруг и съпруга, то си бие на очи. Бие си на очи и че поне тя е семейна. Абе станах аз психолог покрай тая ми ти работа. Все хора, хора, хора. Идиоти и тежкари, поети и кравари, стари и млади. Веднъж една актриса ми вика: „спирай”, но спирам преди да ми го е казала, развих такава интуиция, че много пъти съм се улавял правя точно това което ще ми кажат. Та, за актрисата, то валеше и две момчета висят като хвърлено бельо сред бурна нощ на спирката, също дупета на улични кучета на спирката, та тя пожелава да ги кача. Прескача едното за да сервира малкото си дупе между двамата, а аз си гледам пътя и не искам да се вра в чужди работи, но след няма минута и ръцете им в скутовете им. Е, това е гадже. Като започна да им ги говори едни: казвам ви честно, такъв език от колегите си не съм чувал. Ще се изчервят до един, на другия ден им разправям, а те ми се кикотят. И както да спра пред дома й, тя ми казва да карам към някакъв хотел, аз си знам какъв, мой избор. Е, изпълнявам. Защо не съм дремещ на спирката рошльо, ех. Тя за всеки случай беше по-сдържана от една леля, дето направо в колата наведе глава към скута на значително по-младия си кавалер. Даже забрави, че не ми е казала да спра в алеята на самотниците, но прочетох мислите й, развил съм, развил съм някакви способности. Ако и сега позная, ще позвъня на някое сутрешно ТВ – предаване, интервю да направят с мен, за пророческите ми или телепатичните ми способности. Те, там сценаристите да решат пророк ли съм или телепат. Какъвто поискат мога да бъда. Ама сто отгатвания ми се събират, че и повече. Реша ли, правя го. Вчера качих двама красавци като тези. Едно и също повтарят: „Ще помълчим и ще правим любов.” Залагам си точките, че тези ще кажат нещо подобно и ще искат да ги откарам до хотел. И тези както и онези не са мъж и жена. Това е ясно, всеки ще се сети, но я да видя, ще позная ли и за другото. Приближават се, вече съм запалил двигателя, ясно ми е, че ще се качат. -Ще ни откарате ли…-пита мъжа. -Три звезди става ли? – не дочаквам края на въпроса му. Не му прави впечатление, че отгатнах, само кима. Пускам брояча, че дамата ще го изяде с поглед. Няма ли си кавалер, че брояча ми гледа. -Грешка правим, нали? – казва му, смутена е от себе си. Каква актриса, иска й се, две не вижда и ще го изяде, ама репликата си, казва. -Без тази грешка, нищо правилно в живота ми, не струва. Леле – мале, какъв романтик! -Не ми говори така, чуваш ли! Целува я по шията, аз настръхвам, голям любовник. -Престани, после! -Ще помълчим… Знаех си, ще го каже. Телепат съм. Ясно е. Кажи и останалото, кажи и останалото. -Да, ще помълчим… -И ще правим… Щеше да го каже, но тя го прекъсна. -Нека да е само секс, а! Кажи ми, че ще е само секс! Вече сме толкова различни. Виж, ти си един турист… И това познах. -Четири години всяка нощ и очаквах. -Ще го направим. -И всеки ден. -И аз. Ще го направим! -Какво? -Нека да е само, само секс. -Възможно ли е? -Ти си турист! – повтори му – Не си моряк. И ако се имаш за моряк, аз не съм едно от момичетата които те чакат на всяко пристанище. Не те чакам, разбери. Обичам и друго в живота си, а и ако обичам нещо в теб е спомена… Страхотно обяснение. Оскар за лигава история. -Иска ми се да сме започнали вече да мълчим. И да правим секс, не любов. Ясно? – гласът й трепери. – Кажи ми, че няма да е повече за теб. -Е, какво те вълнува? -Защото още чувам мислите ти. И не искам да чувам повече отколкото можем да си дадем. Ясно? Чувам мислите ти. И аз вашите малката, и аз. То ти не си малка. Хич даже. Голяма мадама си! Добре, че не съм мъжа ти! Всъщност, май жалко, че не съм. И този тип, даже не съм! Когато спирам вече знам какво ще ме попита тя: -Ще дойдете ли след… -…два часа съм тук! – довършвам без да съм чул края на въпроса й. Забелязва. Най-после някой да забележи. И се усмихва. Започнало е да вали. Блазе им. Следващото не би могло да бъде предвидено и от професионалист по пътищата с пророчески заложби. Те пресякоха правилно. Шосето изглеждаше чисто. Толкова бързо се появи онзи джигит с мотора. Онзи същият… Втурнах се веднага. Късно беше за помощ, поне за единият.
2008-10-21

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)