БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Ще помълчим и ще правим любов

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Валяло е и спряло преди секунди. Като че ли, че вместо дъга се явяват и гледката е не по-малко красива. Обувките й са в ръцете, стъпва боса. Роклята й полепнала, все едно е кожа. Къса е, бедрата й разголени, но нищо вулгарно няма във вида й. Дори агресивна не изглежда, а момчето едновременно и сияе, и потънало в себе си. Чертите му по-нежни и от нейните, но не е лишен от мъжественост. Едър, но не й груб, ще я погълне с очи. Тя него в своите също. Приближават се, учудвам се, но не са толкова млади колкото ми изглеждаха преди миг. Не са тийнейджъри: определено. Тя се засмива. Чак аз чувствам тръпката, как желае да го прегърне, но се въздържа. Има още десетина на спирката. Спазват някакво благоприличие. Макар да са влюбени като млади се съобразяват с възрастта си. Забелязвам, че на всички правят впечатление. Двойки много, но тази е съвършената. Тя трепери. Сваля якето, намята е. Още трепери. Прегръща я уж за да я стопли. Всъщност, точно за да я стопли, но не просто кожата. -След малко ще се приберем. – усмихнато изрича момичето. -Ще се приберем. -Ще си отворим бутилка. -Джин ли? -Каквото поискаш, аз ще съм на вино. -Ще запалим свещите. -И ще се съблечем…-засмива се като го изрича. – Чувствам тези мокри дрехи като кожа. -А аз своите като броня. -Ще помълчим, нали. -Ще помълчим, като че ли всичко е изречено днес. Всичко което може да се изрече, за един ден е казано. -Омръзна ми и на мен, а мълчанието говори толкова повече. Унасят ме, толкова са красиви. -Много ли си уморена. -Чувствам се прекрасно, въпреки умората. Нали ще правим любов! Забелязвам, че една баба намества очилата над очите си и ги изяжда с поглед. Не, не е възмущение. Гледа ги като сапунена опера. -Гори кожата ми…-говори момичето, затворила е очи.- Може би температура, знам ли, доста ме наваля, но вече не знам виждам ли, сънувам ли. Топло ми е, еротично топло. Цветове ме обгръщат, докосвания чувствам. Много, много докосвания. -Аз пък отмала. -Топлата вана ще оправи и двама ни. -Да, първо ще влезем във ваната. -Този автобус колко ще се бави. -Крайно време е да викнем такси. Момчето се дърпа в страни и го чувам как поръчва таксито. Бъркам из джобовете си и не мога да разбера защо го правя. После осъзнавам, търся телефона си. Не за да викам такси като тях, а за да ги снимам. Толкова красива двойка не съм виждал. -Толкова красива двойка не съм виждал. – чувам зад гърба си някой да изрича мислите ми. Обръщам се, съпруг на съпругата си, а тя кимайки се съгласява: -Сигурно са от скоро заедно. – допуска. Той кима и се съгласява. Момчето пак е прегърнало момичето. -Колко години станаха? -Седем. „Седем години”, аз не мога да повярвам. -Таксито всеки момент ще дойде. – казва момчето. -И като се приберем ще помълчим. – повтаря момичето. -Да ще помълчим. -И ще правим любов. -Да. – отвръща момчето – Ти с твоят съпруг, аз със своята нова приятелка.
2008-10-21

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)