БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Поднесен на тепсия сексуален десерт

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Люби ме, до кукла ме изчерпа. Витаеше ума ми в приказки, а в клетките ми още лудости бълбукаха. Порочни извори с къпещи се нимфи, целуващи гърди, разресващи коси, за мъжки ласки полудели, сладострастници в залязващ свят с почти изчезнали мъже. Безброй желания изпитвах, нямах вече сили. Изглежда също той. Не помня колко пъти го направихме. Безброй, че повече дори. Целуна двете ми зърна и промърмори нещо. Хвана китката ми, лявата, завърза я с вратовръзката си на леглото. -Какво правиш? – засмях се, нямах сили да се дръпна. Завърза дясната ми китка с прашките. -Ама ти…-кикотих се. -Ще си поиграем. – рече ми и бързо ме целуна. Потърси кърпа за очите ми. Лош избор: блузката ми. Беше прозрачна, виждах. Зле, но виждах. Краката ми с чаршафите. Изкикотих се. -А сега? – попитах, то нямаше смисъл да ме връзва. И без друго бях останала без сила Чакам да ми каже нещо, струва ми се, че и сто години. Гласът му прозвуча съвсем непознат: -Скъпа, ти си курва! Глътнах си езика, а той продължи: -Как посмя. В домът му. Във вашият дом. Този гардероб, тези рафтове и книги, старите ви касети, дисковете, скапаната уредба…-млъкна, даваше се от гняв-Всичко е ваше общо. Ти не изневери, ти разби свят! Имах си такава у дома. Вече нямам дом. Пес съм и всички кучки ще извадя на улицата където ви е мястото…Е, не мога всички…Курва! -Ама… -Хареса ти, нали. Хубаво се наслади. И аз, но не любов задоволявах със секс, а отмъщение! -Ти си извратен! – креснах, ама страхливо. -Гледай я па ти! Не аз изневерявам в собствения си дом. Сега ще почакаш, ще почакаш, докато дойде мъжа ти и ти зададе няколко въпроса. Защо си в това положение? Ще можеш ли да го излъжеш, че сама си се завързала… Изкикоти се. -Ай чао. Курва! Все още си мислех, че се майтапи. Ама няма да му го простя. Тресна се вратата. Минаха най-малко петнадесет минути. Нещо изтропа, помислих си, че се връща. Идиот. Отдадох му се. Имаше някаква стихия, дива стихия, а един такъв отчаян, тъжен, исках да видя щастие, да го изпиша по лицето му. Разхожда се из квартала, с ръце в джобове, вдигната яка, потънал в себе си. Призрачен, някак нереален. Тъга се лее, като загърнат в мъгла е, а вътре скрити радости. Говорихме си дълго, увлякох се. Всъщност само от седмица се познавахме. Никога не съм изневерявала, никога. Допуснах го до себе си, под себе си, всички свои ценности пренебрегнах. Хубава съм, какви мъже са ми искали секс, че и предлагали любовта си. Ухажвали дълго, играели на прелъстители, с подаръци изкушавали. Със свят и пътувания, с тела или думи. С очарование и дворци от мрамор или от въздух и мечти. Приятно ми беше, че съм харесвана, повече: не. Те нямаха спасителната нужда от мен, каквато почувствах в него. И с която ме накара аз да го пожелая. Чувствах се като извор, а той жаждата. Поднесен на тепсия любовен десерт, за да подслади горчилката на живота му. Реве ми се, после болката отминава, настъпва ужаса. Пак нещо изтропа пред вратата. Когато е отключено у нас се влиза без покана. Водя счетоводството на всички еднолични търговци в квартала, а и не само от квартала. Отдавна можех да изнеса офиса си от дома, но свикнала съм, а и усетих, че домашната атмосфера предразполага. Идват по работа, чувстват се като гости. Идват и навлеци, защото общо взето не ми пречат, разведряват даже. Идват и непознати, много непознати научили, че не вземам много, а работа върша. Сега е отключено, а в това положение точно срещу вратата. Вече е десет и половина. Всеки момент може някой да влезе. Може пък и за добро да е, ще ме отвърже. Ридая вече от вътре. Ясно ми е, че няма да стане толкова просто. Казах, че съм желана, но и кокетнича. От малка съм такава, природа ми е. Не го правя сериозно. А и харесва се. Малко шарени мисли в сивотата, малко фантазия, стимул. Изяждат ме с поглед, точат лиги. Жените в началото ме ревнуваха, но спечелих ги, разбраха, че докато доказвам на мъжете им, че са глупаци им давам урок да не се заглеждат по чуждото, а да държат на своето. Няма някой от който да не съм получила предложение. Или почти няма. Ей, сега ще му се сбъднат мечтанията. Поне да ме отвърже. Ама ми безсилно, неприятно, противно, даже. Страх ме е и че повече сексуална възбуда няма да изпитам. Дали пък да не напрегна фантазията си, да открия малко желание с което да му се отдам, на който и да е, само и само за да се опазя читава. Ще се постарая, но ще успея ли! Толкова съм си виновна за всичко. Толкова съм си виновна. Поднесена на тепсия… Вратата се отваря. Вдигам глава. Той си мисли, че не го виждам с това на очите си, но виждам. А, така! Призлява ми. Има лице на психопат и белег. Ококорен е, с остри черти. Инкасаторът, почти не го познавам. Личи си, че е рецидивист. Гледа ме, не може да повярва, чуди се. Страх ме е, много, много ме е страх. Този не е от квартала. И кучетата даже бягат от него. От месец или два е на тази длъжност. Кой го знае откъде е. Има някаква тайна. -Виж, аз нямам намерение да викам за помощ и няма да викам за помощ…-изричам спокойно и продължавам спокойно-В малко кофти ситуация съм и преценявам, че това няма да ми помогне. Да преценим положението? Ти просто ме отвързваш и си тръгваш, аз ще съм много доволна от поведението ти и мога да те потърся, което ще е далеч повече за теб, отколкото можеш да си откраднеш сега, защото сега ще съм пълно дърво. Мога и да не те потърся. И нека си призная честно. По-вероятно ще бъде точно така, но ще си направил едно добро дело. Нали?! И аз може да съм най-неблагодарната кучка, която ще ти казва зад гърба „педераст”, ама ти просто ще си знаеш, че си направил добро дело. И с това цял свят ще си направил по-добър, въпреки, че не го забелязваш, нали тъй. Това положение май не те устройва, а! Препоръчвам ти да се възползваш, само ще те помоля едно. Не сваляй превръзката. Защото ще трябва да ме убиеш. Разпозная ли те, възможно е и най-вероятно да отида и да изпея всичко, ще те осъдят за изнасилване, а свободата днес не се намира на улицата. Всъщност точно на улицата се намира. Където ще се озовеш след като изгубиш годинките си по пандизите. Никой не обича да работи с престъпници. Така, че не сваляй превръзката, защото не искам да умирам. Чукай ме, но без да я сваляш. Сега обаче се сещам, че когато ме развържат няма да отида в банята, ами директно при съдебният лекар, ще извлекат от мен генетичен материал и след прост анализ кои посещават дома ми, ще се разбере кой си. Трябва да ме убиеш. Стигаме до там…Ох, какви ги говоря. Вярвам ли си изобщо. Кой пък ще тръгне да те търси, че си чукал хубавица която те е чакала гола. Ще те потърсят, ако не си го направил, за да те вкарат в лудницата. Изобщо няма да разбере никой, ако сега се възползваш. Така, че…Но въпреки това, моля те, не сваляй превръзката… Изчезна. Ама, че герой! Добре се справих. Откъде намерих този език и не запънах и веднъж. И гласът ми един. Все едно не бях в себе си, а онази силната която винаги съм търсила и на която съм се преструвала. Поне да ме беше развързал, ама и за това нямаше кураж. Помислил си е, че като махна превръзката ще разбера кой е и ще се занимавам да разправям, че е педераст. Вратата се отваря, червата преобръщат. Този е ужас. Толкова му липсват задръжки, че даже пред мъжа ми е подвиквал как щял да ме олиже, ако му падна. То такова си му е изобщо поведението към жените, но специално аз съм му фаворит. Започнал е и с чашките, то си личи от движенията му. -В ляво! – отсичам. -Какво в ляво? -Ами нещо което хората ползваме. Баня. -Моля? -Стъпка едно: натискаш бравата, буташ вратата. Стъпка две: натисни ключа за да светне лампата. Ще видиш нещо нелицеприятно, това е отражението ти в огледалото над чешмата. Отгоре има бръснарски принадлежности. На мъжът ми са. Използвай ги, аз ще те чакам, такава каквато ме виждащ… -Ти побъркана ли си! -Аха! Не усещаш ли, че те предизвиквам. Обиждам те, защото те искам. Искам да изпълниш заканите си от последните години. Започвай, лижи ме. Но само да не ми хареса, всички останали жени ще научат. Постарай се, моля те. -Ама аз, майтап, с мъжа ти сме приятели… „Куче което лае не хапе!”-прехапах устни за да не го излая. Но изпуснах се. Казах поговорката, а той изчезна навън като сърдито тресна вратата. Ако не в секса, то в сексуалните закачки обича да е по-силния. Има си такива мъже. Сега като обидена ученичка. Знам къде върви, към кръчмата. За да пийне още две и да набере кураж и да се върне. Обидата го смаза, но го и амбицира. Но няма, няма кураж, а аз имам време за две питиета да се освободя или да го понеса. Влиза абсолютно непознат. С папки е, явно по работа. Млад, даже симпатичен. Поне толкова мога да видя. Трябваше да каже: „Извинете” и да излезе навън, но изглежда бързо прецени и разбра положението. И още по-бързо взе решението да не изпуска падналата му се възможност. Този наистина ще успее в бизнеса който върти. -Промоцията е абсолютно безплатна. Към услугата която ви предлагаме, получавате като подарък еднократен секс. Няма никаква уловка, това е просто реклама… Повече нямаше смисъл да говоря. Като чу познатите си думи тъй бързо се изнесе, че ясно е, че няма да го видя повече и като клиент. Както и предполагах, окуражен от водката се връща вторият ми приятел. -Има в хладилника. -Какво има?! -Водка. Втора покана не чака. Чух как трополи. Въздиша след изпита чаша на екс, после и как пада. -Гати мъжа. Реших все пак да проверя възлите. Изобщо не бях здраво завързана. Без усилия се освободих. Инкасаторът едва ли ще посмее да говори. На непознатия едва ли някой ще повярва. А брадясалото приятелче в кухнята едва ли ще помни. Облякох се набързо. И странно, но сега се почувствах по-беззащитна.
2008-10-20

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)