БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Пасторът или кога една майка е девствена

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Алеята е на самотата, на случайни близости и спонтанни желания, бягство от себе си, разтваряне плътското, греховният плод като нежност открадната. Сумрачна и денем, и лятото, приятна прохлада, въздухът влажен, лепи от възбуда, а клоните гъсти със сенки докосват телата и слънчева ласка до гъдел изострят. Кикоти и шепот: „недей”, „стига…”, „луд си…и двама сме луди”от храсти излитат.
На пейката разголени бедра, бели, самото съвършенство. Високите чорапи: мрежа, полата вече е над прашките, ръката му е под нея. Млади са, целуват се, направо хапят. Тя се опитва да го отблъсне, но забива нокти в ръкава му и не желаят пръстите да го пуснат. Минавам покрай тях като призрак, възможно най-бързо. Попаднах на сцената случайно, не искам да ги стряскам. Знам, че в тези алеи е винаги възможно, описах. Но пряк ми е пътят оттук и прохладата приятна. Красотата усещам, но повече: не. Порочно е, греховно е, мога да дръпна проповед. Но колкото и порочно, толкова е красиво. За мене нищо повече. Не съм импотентен. Имам съпруга, друга не съм имал в живота. Не съм и пожелал. Мога да рисувам, да извая женско тяло от масло така, че да погуби душите и на тези които и днес са ги опазили. Дори на най-вярващите. Имам чувство за красиво, усещам формата на еротичното, но не ме изкушава. Мога да изпиша и със стихове както и с маслени бои женско тяло. Опитвал съм на времето, разбира се, стиховете хвърлил. Безразлични са ми и те. Излизам от алеята, една проститутка ми се лепи. Не, че ми се проповядваше, започнах за да избяга, така и стори. Стана ми смешно. Поне чувство за хумор ми е останало. Свободен ли съм като съм до такава степен освободен от желанията на плътта? Може би, просто другото не ми е познато. Вчера един приятел, дойде на изповед. Призна ми, че е изневерил, разказа ми всичко. Предизвикало го едно изречение: „Юношата е девствен до първа интимност, съпруга до първа изневяра”. Сплаших го с ада, защото това искаше. Има ме за светец, повечето за такъв ме имат. Не съм най-вярващият пастор, но да го кажа, значи да свидетелствам за лукавия, а лукавия кой е, май самия аз. Благ съм, това е истина. Не помня да съм нагрубил. Не помня защото не се е случвало. Дори като дете не се биех, респектирах с ръст. После ме догониха, но май вече бях пораснал в друго. Говорих винаги спокойно. И не съдя. Никога не съдя, да не бъда съден. Подминавам, както подминах преди малко натискащите се тийнейджъри. Исках да повярва в доброто, повярва го. Майка ми. Възпитаваше ме, кое е зло, кое е добро, нямаше друга радост освен тази. Баща ми: негодник. Почти я изнасилил. Не, че съвсем, но възползвал се е. Първата ми изповядваща се, беше тя. С годините всичко научих. Тя не пиеше, но лекарствата, развързваха езика й. После съжаляваше и не даваше да наричам баща си негодник. Защото ми е баща, защото не би ме имало, ако не бил той. Простила му, отдавна му простила. Ето тук, ме болеше страшно, но после, после го осъзнах. За какво му е простила? Че ме има. Разминавам се с две ученички. Изкикотват ми се. Подминават на метър зад гърба ми изсвирват. Обръщам се, прегърнали са се, ръката на едната играе по дупето на другата, гледат ме през рамо:
-Хайде с нас? А? – русичката е набрала кураж.
-Чакаме те…-сочи с пръст една от терасите червенокосата – Четвърти етаж. До седемнайсе и трийсе…
Сладки са, смигам им и продължавам. Изкикотиха се пак.
Намериха най-подходящият. И в училище ми се е случвало. И ако съм удовлетворен от нещо е не, че им отказвах, а че го правих така, че да не ми се сърдят, нито девствеността ми да бъде тема за разисквания, подигравки и морални поучения от страна на връстниците ми. А на греха съм си се поддал, при това на по-тежък от нормалното за юношеството сладострастие, става въпрос за гордостта която изпитвах, че съм желан, много, много желан, въпреки, че съм над тези си желания. Имаше една жена в живота ми, болна, много болна вече. Бързах все за дома, се тя ми беше в главата и продължи да ме учи на добро до края. И за последно каза пак, че простила на баща ми. Да, ама аз не му простих. Не и след тези последни нейни думи. Не успях. Ожених се месеци след това. Да запълня празнотата. От четири години сме заедно и освен, че станах пастор, което ми и отиваше, нищо не се е променило.
-Отдай обичта си към мен на жена си! – бяха думите й, преди онези, че била простила на баща ми.
Това й правих. Още я обичах, както докато беше жива. Отдавам обичта си към нея на жена си, като се възползвам, че имам жена за да задоволя физиологически потребности.
И това си е истинска изневяра. Да спиш с жена на която отдаваш обич, но не обичаш, а да мамиш, че обичаш си е изневяра. И за разлика от дружката си, не страдам от накърнена мъжкарска гордост, че съм девствен понеже не съм изневерявал. Усмихвам се, прощавам си порочните си мисли, както прощавам и на цял свят.
Имат ме за светец, не съм. При това имам власт и това ме кара да се съмнявам, че съм дявола. Едно ме спасява от бездната на тези мисли: искам щастието на хората. На всички щастието искам.
Въпреки, че ме мислят за светец, щастието им искам. Точно защото съм толкова грешен колкото и те. И както не ми е приятно, че те ме набеждават за светец и на тях сигурно ще съм им неприятен, ако прекалявам да ги набеждавам в греховност.
Почти се блъснах с брадат субект излязъл като от бъчвата на Диоген.
-Шшшш! Я спри се е!
Пиян е, не знае на кой свят се намира. Но едър и агресивен. Спирам, ще се справя.
-Ся слушай! Дай един капак за ракията…
Това трябва да е. Сетих се. Бръкнах в джоба, извадих дребните монети и ги излях в ръката му.
Погледна доволен. Тръгнах и чух зад гърба си:
-Да ми ядеш спарените тестикули!
Обръщам се от любопитство. Не мога да си обясня реакцията му.
-Кво ме гледаш! Да ти е…
Тук спомена майка ми. Да ме беше ударил по едната страна, бих обърнал другата. Но той уцели където не трябва. Защото…Защото никой не ме беше псувал. Нямало е защо! Нямало е, защото поемах нейното възпитание. Благ бях и виждах, че всичко което ми е казвала може да се постигне с тази благост. Успявал съм, до този момент съм успявал. А може да не е била причини благостта ми. Вече не знам…
-Да ти е…-повтори го.
-Не пожелавай, защото да пожелаеш е по-грешно отколкото да го сториш! – цитирах Иисусовите думи, преди да го видя как изхвърча над капака над близко гарираната кола, да се търкаля от другата страна и да блъска главата във варела за боклук, толкова силно, че варела да падне с дрънчене до него.
Не помня как го ударих, но по паренето по кокълчетата на юмрука, че ожулени при това можех ясно да съдя, че не точно Божия сила го е хвърлила. Чувствах майка си опорочена. Нищо не стана от възпитанието й.
-Забравихме, майко, че ме роди в порок…Благодаря ти, за което. - промърморих. Рисуваше ми се. Виждах голата Ева как откъсва плода на порока, а змията беше…другата ученичка.
Още май ме чакат.
Врътвам се на пети и тръгвам към посочения апартамент.  

2008-10-19

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)