БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Кучката или кога баща на две деца е девствен

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Пиехме кафе до автомата на първия етаж и си лазехме по нервите, когато по телефона го намери големия туз, чак аз чувах крясъците, изписах злорада усмивка, бих се постарал да го направя, ако не ми идеше от вътре, така че да види тържеството на злото в мое лице и няколко дни от киселини да не може да хапне, ни бира да пие, а нощем звезди да брои и овце, и бъговете в малкото си мозъче, чак до зори когато пак моята усмивка ще го чака пред офисите. Бледнее, ще припадне, туза го прави на нищо, командирова до ерогенни точки на географията, неотбелязани още по учебниците. Чувам крясъка „незабавно”, колегата се втурва навън, а аз си свирукам. Тръгвам, а когато минавам покрай кабинета му, сърцето ми потрепва. Шесто чувство някакво. Заключил е вратата, но идиота не знае, че имам ключ. Компютърът работи, не е излязъл от профил. За миг погледа ми преброжда екрана и настроението ми се обръща. Дори цветовете пред очите ми се сменят. Сърцето ми подскача. Все едно съм влязъл в спалнята му. Така се чувствам и усещам, че обичам това копеле. Дразним се, правим си по някоя друга гадост в службата, че това движи прогреса, но вече става сериозно. Това е интимния му свят. Задвижвам неволно маркера към изхода, но преди да кликна се сещам, че така ще се издам, че съм влизал. Топли мехури е кожата ми, бълбукат, сладостна премала, каквато не съм чувствал от тийнейджърските години ме обзема. Някъде в забраненото съм. Не бива, трябва да си тръгна, не бива. Сериозно стана, но вече не е никаква игра. Чета, възбудата расте. Нещата които ми се пишат в реално време и без друго са възбуждащи до предел, а това, че върша нередно изостря допълнително усещането: -Ти просто се боиш, сладки мой, приятелю! Просто се боиш, разкопчай песа си! Разкопчай го! Просто е…Какво рискуваш? Може би семейство, може би кариера, измамното си благоприличие? Ама си един. Знаеш ли, галя се, сега, искам те. Наистина те искам, повярвай ми. Искам да се насладиш, а аз от насладата си. Разкопчай песа си, бясна кучка съм…Тук ли си? Искам да й отговоря, но в други ден като се върне ще разбере. -Попитах тук ли си? Посягат пръстите към клавишите. Дали да не и напиша: „Не” или направо да я разкарам. Приятелчето има добро семейство. И наистина го рискува с тези виртуални контакти. Знам, колко увличат. -Тук ли си? В крайна сметка няма да му се меся. Вдигам си шапката и да се оправя с нимфоманките. -Знам, че си тук. Виж, няма да те плаша повече. Знам, по-добре от теб защо си направи регистрацията в сайта. Искаш секс. Не го отричаш, но си по-склонен да вярваш, че достатъчно е забавлението, виртуалното. Но, не, ти искаш извънбрачен секс, малко приключение. От мен се боиш, но аз съм повече от тялото си. Мога да го насладя и без да ти го отдам, стига да отдам насладата която иска твоето. Ще имаш най-дискретната кучка, най-дискретната. И ще ми повярваш като разбереш каква е. Тя ми е приятелка, добра приятелка. Прави се на много срамежлива, но съм я разплела цялата. Знам потайните й сънища. Толкова се смущава, че се бои да чува и когато сме двете от моята или своята уста за тях, а аз й говоря. И помирисвам как се овлажнява. Моя е, част от моята същност е тя. Тя ми е резервното тяло. Отдавам я когато си поискам. Не, че го правя често, но сега само чрез нея мога да ти се отдам… Ама, че шантава жена. -Двете ще сме точно в 17 30 в кафе „666” в старата част на града е. В 17 45 аз ще я „забравя”, по-късно мога да й позвъня за да попитам „Как сте?”. Ще я познаеш лесно по кучето – водач. Да, разбра ме правилно. Тя няма да те познае никога, защото не вижда. Уверявам те, че в стаите й няма скрити камери. Нищо друго не искам от теб, само да ти дам това което искаш. Дискретен секс за една нощ. Ставам вече. Знам, че пише още. Не искам да чета, изнизвам се. Минавам покрай бушоните, ръката ми дърпа шалтера. Боя се чистачката или някой друг да не попадне на забавленията на говедото. Пускам пак тока, а коленете ми омекнали. В главата ми ехтят думите й. Все едно съм чул гласа й. Мъркала ги е, сладко прошепвала. Изникват образите, нейният, на сляпата й приятелка. „Това е най-дискретната кучка. Ти ще познаваш своята тайна, тя нейната: не. Имаш нужда от нея, девствен си. Юношата е девствен до първа интимност. Съпругът до първа изневяра. Ако тази дискретна връзка, може да се нарече изобщо изневяра…Само да не се влюбиш, тя си заслужава….” Полудял ли съм. Ако определението й за девственост е вярно, аз също съм девствен. Ама, че мръсница. Защо спрях в старата част на града? Защо наговорих тези лъжи по телефона на жена ми? Сега наистина трябва да закъснея, че иначе ще се налага да измислям следващи лъжи. Защо изкачвам това стълбище? Любопитство е, всичко е любопитство. Нещо не ми се вярва всичко да се случи. Твърде сложен сценария ми изглежда. Едната трябва да е освен сляпа и прекалено наивна или да се прави на такава. Другата истинска сексуална стихия, за да й доставят наслада подобни игри. Вървя по паважа право към кафето. Рижата немска овчарка ми привлича погледа и виждам господарката. Спирам се. Първата ми мисъл е: „Нима!” Висока е, матова, като лакирана. Тя просто блести, съвършено лице и самата невинност. Буца се пулсира в корема ми. И да не може да види тази красота в огледалото. Приближавам се, кучето й ме преценява, галя го и сядам при нея. -Ти ли си? – пита и при вида на накривеното и зъбче, цялата мистична невинност която лееше, изчезва. Имаше нещо много сладостно перверзно в усмивката й. – Сладък номер, нали? Знаех, че тя няма да се върне. Не прави за първи път номера. Дърпа слънчевите очила колкото да ме накара да потръпна. Бели очни ябълки. -Виж, сега ще ти кажа нещо. Аз имам, имам нужда от секс, защото обичам да правя. Но имам нужда и от връзка, от някого. Ако имаш семейство или друга, моля те върви си. Ако решиш да останеш, моля те, не ми казвай, че имаш. Аз не виждам не само с очите си, аз не виждам нищо за мен. Ти можеш да се възползваш, можеш и да ме имаш за нощ. По-честно ще е да не го правиш, не че ще ми е много зле, ако го направиш. Но после ще се надявам, ще се надявам, дълго ще се надявам. Толкова е красива, толкова е стройна, толкова е секси. -Лесна жертва съм и както приятелката ми ти е казала, аз съм най-дискретната кучка. При това разгонена…Но съм и жена, имам нужда от някого…Разбираш ли? Чест или секс! Мисля си, трескаво си мисля. То се случва всеки ден и всяка нощ. Жените са слепи, поради това дискретни. Мъжете също, но друго е… Тази е една реална метафора на всичко което се случва. Ама и приятелката й си я бива. Като се замисля не е ясно коя е манипулираната. Тази разиграва театър с невинността си. Дала е карт бланш, на другата да е дявола. Част от нея е другата, затова се наслаждава и на игрите й. Една на друга се наслаждават на игрите си. Дали изобщо има друга? Явно: да. Просто си личи, че и двете си вярват. Едната, че е сексуален демон, а другата че е ангел на невинността. И демонът разсъблича ангела. Едната другата и аз ги имам двете. Така ми се струва и при тези мисли еротични видения играят пред очите ми. А тя пак онази усмивка с накривеното зъбче. Довърши ме. Колебанието чезне. През две улици живее. Все пак оглеждам се за камери, като че ли ако имаше скрити щях да ги забележа, но какви ти камери, то няма даже телевизор. Като в музей сме. Паднали в миналия век. Тежка мебел, вероятно наследена. Стар грамофон, не го пущаме. Върху полепналата прах на огледалото е нарисувала с пръст сърце. Плюшени пердета. Миризма на някога. Гали ме, не дава да се събличам, иска тя. -Виждам те с ръцете си. Остави ме да те разгледам. Разтапя ме. Ръцете й ме попиват в себе си. Никога не съм бил гален така, нито така целуван. Иска да ме вижда с устните, така казва. После иска да ме вижда с езика. Когато прониквам в нея и изкрещява: „искам винаги да те виждам” и аз пожелавам това. Вече съм сигурен, че ще остана при нея. После е над мен. Искала да ме вижда с връхчетата на косата, те ме гъделичкат, а гъдела се взривява във възбуда. После си тръгвам. Вали, задрямвам в таксито. Спомените ми се връщат при нея, не са напуснали стаята. Искам да избягам, не мога. Връщам се в къщи. Изцеден съм до нищо, но желанието да не мисля за нея, намира скришен сексуален резерв, събуждам жена си и тя се чуди какво ми става. Образът на сляпата ме напуска. Такъв е живота, какво да се прави. Тя май си го харесва. Ще си остане моя тайна. Дори не й нейна. Минаха две седмици, а деня прекрасен, циганско лято. Вървим цялото семейство по площада. Дъщерята иска сладолед, ами едва й се оправи гърлото вчера. Обяснявам й, глези се, обсебва изцяло вниманието ми и доста се стреснах когато една рижава немска овчарка изскочи пред очите ми. Излая се няколко пъти гръмогласно и започна да лиже ръцете ми. Позна ме, познах я. Синчето ми умира от смях, поглежда, че е момиче, а тя ме ближе, ближе, ближе. -Какво иска тази кучка? – пита жена ми. Тогава господарката му го хваща, виждам накривеното й зъбче, преди да изрече: -Какво ли? Секс!
2008-10-19

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)