БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Интимна, моя, мила, грешна непозната

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Това би трябвало да става в мозъка й. Необяснимо е, че камерата го улавя. Не разбирам, наистина не разбирам, но е красиво, вълнуващо. Наситени са цветовете, някаква загадъчна сянка се плъзга гальовно по всички форми, по улиците и колите, по покривите и лицата, иска ми се да чуя и което чува, но предвидени са само образи. Камерите са инсталирани в контактните й лещи, тя не знае. Това което върша е незаконно. Развлечение за ценители, наскоро влязох в мрежата. Около двеста са хубавиците които не знаят, че бита им се наблюдава. Те играят спокойно естествено житейската си роля. Дават на нас ограбените души, част от своето. Около двеста сме и ценителите. Входът към това забавление е истинско разточителство. Нямах представа, че си заслужава. Разбирам го, когато сълзите й замъглят погледа. Светът се превръща в акварел. Развълнувана е от нещо, усещам нагарчат й моите очи. Някакво хвърчило виждам. Качва се в такси. Улицата ми изглежда позната, но дори да минавам по нея всеки ден няма да мога да се досетя. Толкова красиво вижда, толкова красиво вижда всичко. Забелязва саксиите по терасите, а цветята за очите й изглеждат приказни, като от друга планета. Жените са по-високи и по-слаби. Лицата на мъжете са по-замислени. Това би трябвало да става в мозъка й. Не разбирам. Донякъде си го обяснявам, че очите й чувстват къде да се насочат и избират впечатляващото. Покрай другото бързо се плъзгат, разтварят го в боите, лишават го от форма за да го превърнат в част от цвета и енергията. Тя твори с очи, твори своята действителност. И е красива действителност. Моля се да се погледне в огледалото, докато е в колата, но погледа й навън. Иска ми се да видя лицето й. Ама, че жена, няма ли поне малко суета в нея. Слиза от колата. Телефонът й се озовава в ръката. Гледа номера. Веднага разбирам, колебае се дали да се обади. Секундата й за мен е точно толкова дълга, колкото за нея. Усещам, че ръката й трепери. Колебае се, ясно е, че от дълго е изкушавана, прелъстявана. Просто се усеща. По образите пред очите й, сякаш разбирам мислите й. Нарича го нахалник, като че ли е написано по номера. Дълго й е досаждал, разстройвал я е, дори. В последната седмица е спрял. Мислила е, че всичко е свършило, но номера пак е изписан. Толкова изразителен е, толкова изразителен е погледа й. Усещам как се гърчат фибрите й. В част от тях се лее течен хелий, а в другата втечнена стомана. Потоци от нечовешки мраз и зной. Трепери ръката й, блестят върховете на ноктите й. Говори. Завеса като че ли пада от очите й. Светът пред тях прилича на пеперуди. Същата улица е като преди малко, пренаселена е, но чувството е, че е като сред поляна и е слънчева и прелестна, а слънцето тъй гали, че съблича. Тяло и душа, съблича. От мисли разсъблича. Пресича на червено, изглежда е близко. Върви по сумрачни сенчести улици. Старинна архитектура, надникнали тежки прозорци. Треса се от вълнение, възбудата й е и моята. Изведнъж изпитвам желание да изключа компютъра. Та аз надниквам в нещо, което тази жена, ще се опитва да забрави. Ще се крие и от спомена си. Личи си, по всичко си личи, че е свръхчувствителна, но води нормален живот. Това към което престъпва е извън стандартите й. Спира се, обръща се. За миг видях отражението й във витрина, но много бързо стана. Пищна брюнетка, къдрава. Това успях да забележа. Не се и съмнявах, че е красива. Сяда на някакъв перваз, пуши. Телефонът пак звъни, но само ръката й посяга и го изключва. После върви като кукла на конци. Пак в онази посока, същата. Звъни на масивна врата, изкачва се по стълбище. Звъни отново. Отварят й две хубавици, разголени. Едната е почти момиче. Какви са тези дрехи? Приличат на хитони да напомнят за древна Елада, но май са отрязани чаршафи. Лицата им изрисувани като на карнавал. Дясната гърда на едната отвън, на другата лявата. Целуват я от двете страни, но без да разтварят устни. Просто я мляскат по бузките. Едната разкопчава ризката й, другата дърпа колана й. Всичко се премрежва, после чезне, затворила е очи. Видях преди това картини, множество картини. Неясни образи, но все голи жени. Хубавиците просто позират, но това, че тъй затвори очи, а и тъй се бори с изкушението да направи нещо почти невинно, нея не знам, но мен ме извади от кожата. Когато поглежда отново хитоните на двете са паднали. Художникът е почти момче. Много, много млад мъж. Първо рисува по тях и по нея. Украсява ги с цветове и змии, плодове и китайски дракони. Снима ги, после скицира. Става скучно, но не изпускам от очи екрана. Надявам се да се погледне в огледалото. Двете си тръгват. Остават двамата. Не показва желание към нея, рисува я, но тя се приближава. Ръката й се спуща на рамото му. Той вдига очи към нейните. Учудени и въпросителни, наивни, но и похот има. Минава ми през ума, че цялата история си има сценарист. За да поддържат интереса на мрежата от воайори като мен. Всеки ден подобни неща не се случват в живота на подобна жена, ако се случат изобщо са изключения. Нимфите, ателието, отношението към голото позиране, а и този хубавец не рисува дори сносно. Вкарана е в капан, заради мен и заради такива като мен. Но какво пък, приятно й е… Пак затваря очи. И хубаво е, че го прави. Не искам да виждам физиономията му. Под клепачите й си представям нея. Отваря ги и се взира в тавана. Вижда й се много висок. Не това да става в мозъка! Как пък камерите ще го уловят. Завърта глава назад, към прозореца. За част от секундата пробягва през огледало и виждам сплетените им тела. Дочаках мига, видях лицето й. Толкова ли непозната ми е била. Оправя къдриците си, слага си грим. Жена ми. Качва се в автобуса. Всичко е сиво. Върви по до болка познати ми улици, но все едно за пръв път преминавам по тях. Асансьорът е същият. Вратата ни. Ключалката. Антрето. Усмихва ми се на вратата. Пита: „Как си?” Гледам на монитора лицето си, през нейните очи. И не мога да се позная. Нима така ме вижда! Да, тя гледа в мен. Но този мъж няма нищо общо с мен! Нищо. Напълно непознат е!
2008-10-17

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)