БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Съпругата му отдаде балдъзата

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Ще я изяде с поглед, а тя си е мръсница. Такава си остана. От дете е такава. И мен, повличаше в игричките си. После смее се, аз си плача. И след онова парти, на онази вила, пак така. Аз нямах и седемнадесет, тя малко над петнадесет, но приема спокойно като голяма. Не си представях, че ще ми бъде така първия път. На нея не й беше и първи. Да си призная, понякога спомена не ми е неприятен, даже е гъделичкащ. Някои нощи на сън се връщам. Не, не е точно на сън, контролирам видението, търся точно което искам в главата си, то ми се отдава. Аз му се отдавам. Само лицата на момчетата не мога да си припомня. Помнят ли и те моето? Едва ли. А и толкова съм се променила. Все пак единадесет години от тогава. Изпълнени с предизвикателство. Пораснах, захапах живота. Пропуших. Спрях алкохола. Стил придобих. Двете висши са най-малко. Мога да си направя книжни лястовички от тях. От три дни ми иде да си направя книжна лястовичка и от брачното свидетелство. Лоша идея беше изобщо да идваме насам. Да, прекрасно е градчето от детството ми. Страхотна къща си имам, по-скоро дял от нея. Кацнала е в най-високата точка на махалата. Над нея гора, параклиси и виещи се нимфи във въздуха. Изгледа страхотен, а сестра ми…мръсница. Такава си остана. Нейният се трепе по цял ден, хвърчи с бусчето, тя флиртува с моят. Седемдесет и четири пъти изпусна нещо, наведе се за да покаже бедра и бели гащички. Хваща го за ръка да му покажела местността, че знаела пътеките по-добре от мен. Носи му вино от татковото, като че ли аз не мога да го направя. Избрала е деколте, усеща се, че го е дръпнала докато му налива. „Тримата приличаме на изписани върху античен съд, сега сме като твои робини, двете ние…” Трябва да кажа, че това беше най-изтънченото и интелигентно изречение което съм чувала от нея от години насам. Груба и първична е. Боли ме, защото не я мразя. Тя сама е направила с живота си това. Ограничена е. Харесва й, винаги ми се е надсмивала, за това, че имам някакви амбиции да се развия. „Как го обязди този жребец!”-бяха първите й думи към мен насаме, малко след като пристигнахме. Искрено признание от нейна страна. После започна да опитва и тя. Винаги съм го мислила за по-устойчив, но изглежда повлия и приликата. Снощи много говорихме. А й той я чу какви глезотии и с какъв глас наприказва на любовника си по телефона. Не друго, но беше пред децата й. Не точно, от коридора, но всичко се чуваше и би трябвало да се сеща, ако изобщо за някой й пукаше. Не, не я мразя. Казах му. Бяхме много, много близки. Чувствахме се като паднали със самолет в безлюдното. И както биха постъпили в подобно положение истински авантюристи, тръгнахме в две различни посоки да дирим спасение. И която открие по-рано, да се върне да вземе другата. Така си представяхме нещата, така си говорихме, уж на шега, но неволно сме го изпълнявали. Аз бях всичко онова което тя не избра, тя беше всичко онова което аз отхвърлих като избор. Иначе си приличаме. Много си приличаме. Защо сме се чувствали изолирани ли? Ами защото бяхме кучките. Не, че още бяхме, но като така ни наричаха. Дългокраки с оформени бюстове още от непълнолетни. Прекалено красиви, а и не само това: твърде женствени външно още когато сме били твърде наивни за да знаем какво означава това, а и градчето малко и клюкарско, едва когато го напуснах разбрах, че нищо особено не съм била. Каквото се говореше за нея, на това заприлича. Като на инат го направи или се подаде на внушението, но го разбира малко по-иначе. Има се за нимфата, на която всичко е позволено. „За какво ми е тази красота, ако не ми носи наслада?” Не веднъж ми го е казвала, а ме гореше от вътре от своя страна да й кажа, че вече не е толкова красива. Не за друго, би могла да е по-красива и от преди, но стила й…Ами груб е. Прилича на проститутка. Не е, но така се докарва с тези дрехи. Късата коса наистина й отива, много й отива, по-секси я прави, но не й толкова нежна колкото, ако си беше оставила къдриците. Кикотът й, вулгарният език. Клепането на лицето. Не исках да й наговоря истината, а трябваше. Мъжът ми се съгласява с мен, но виждам как желанието му нараства. Не може да се скрие, бие на очи. Мълчи, отнесен е. Знам, че някъде ще го притисне. В мазето или из гъсталаците нагоре. Побъркала се е и тя по него. Държи се като разгонена котка. А той губи, губи съпротивителна сила. И тогава реших да му я пусна, че да му мине. Стоеше до прозореца когато влязохме в стаята. Ръцете ми разголиха гърдите й. Очите му за миг се разшириха. И страх и възбуда прочетох. Не, не бяхме двете. Или поне, не две тела. Бях се преобразила като нея. Двете бях в едно. Себе си и нея. -Искаш я! Ето я! Тя е твоя, твоя е изкусителката, имай я. Дори не ме позна в първата секунда. Беше смутен, желаеше я. Казах му, че съм аз. Гледа ме, мисли си, че е нейна шега. Защото съм с подстригана изрусена коса. Защото съм с гримовете й и с облеклото й. Защото приличам, приличам на нея. И започвам да се чувствам като нея. И както отстъпва, нахвърлям му се, като див звяр който иска да го разкъса. Получи повече отколкото е очаквал. И съпругата си и балдъзата си на едно. И му харесва. Даже не е сигурен коя от двете е. Не може да познае жена си, разбира се. Толкова си приличаме, но стиловете са ни различни, а сега съм нейният. Нейният стил. И така ме люби, както никога не ме е любил. Разстроена бях после, но не плаках. Просто останах кучката, кучката която желаеше. Имаше скъпата си балдъза. Но жена му или поне всичко което беше жена му вече го нямаше. Никога не се върнах към себе си. Отдадох се на природата й. А тя само искаше да си поиграе с него. И го заряза.
2008-10-16

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)