БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Хоби: сайт за запознанства

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Беше просто от скука. Имам любим. Ухажори много. Имам живот, приятно тече. Изпълнен е с емоция, динамичен. Онази вечер не излязох, защото ме болеше глава и ми се виеше свят. Летен вирус навярно, а тъй като малко вечери ми се случва да остана сама в къщи, в началото това дори възприех като приключение, по-интересно от всички останали възможни емоции които ме очакваха навън. Настаних се пред компютъра само за да намеря поздравителна картичка за рожденият ден на своя служителка. Аз освен за работа, за друго не използвам компютъра, но тя не ставаше от него. Щеше да се зарадва, повече щеше да се зарадва отколкото на малката парична премия която засега пазих в тайна от нея. Зарових се насам – натам за да потърся нещо и как попаднах на онзи сайт, не мога да опиша пътя. Съвсем случайно стана. Предизвикателно име: „Хоби: интимно запознаване.” Сиреч: еднократен секс. Нека си го кажем направо, ако е двукратен няма да е „запознаване”, ако е за единствено, няма пък да е „хоби”. Я, да видим какво правят, тук. А предупреждението ясно: „Ако си лице под 18 години натисни „изход”, „Ако желаеш да продължиш натисни „вход”. Засмивам се, харесва ми идеята да съм осемнадесетгодишна, защо на жалост не съм. Насочвам маркера към „изход” за да бъда поне в това двойно по-млада, но преди да натисна осъзнавам, че лице под 18 не би излязло. Би се изкусило. Натискам „вход”. На втората страница също предупреждение: „Ако имате сериозна връзка и с партньора/партньорката си/ не сте разкрепостени и не желаете да подлагате тази връзка на риск, препоръчваме ви да натиснете „изход”, ако желаете да продължите натиснете „вход”. Засмивам се. Дишам учестено. А късмет, де. Обичам си моят. След час ще е пак в прегръдките ми. Какви ли не мъже и жени са ме ухажвали. Пътувам много, контактувам много. Начина ми на живот изисква да съм бляскава и изкусителна, а съм родена красива. Достъпни са сладките приключения, твърде достъпни, може би за това не си падам по тях. Какво ли ще да е това? Появява се трета страница с предупреждение. Този път е още по-сериозно: „Ако продължите, живота ви ще бъде променен. Все още имате време да натиснете „изход”. Развълнувах се, чак отмала под коленете усетих и ако не бях седнала щях да потърся стол. Евтин трик, но подейства ми. Натиснах „вход”. Избрах аватара си от набора картинки на сайта и се повеселих. Пипнах си подходящата жертва, флиртувах с него, голям купон. Следващата сутрин уж бях добре, но вечерта пак нещо вируса. Не толкова остро колкото предишната вечер, даже не бях сигурна, че не ми е добре, не съм толкова предпазлива по принцип, но все пак реших да си остана в къщи. Някаква сила ме дърпаше към компютъра. Странно, за да флиртувам в мрежата ли останах в къщи? Глупаво, нали? Не може да бъде, не ми е характера. После забелязвам, че не ми е и в характера нищо от онова което пиша. Това е друга жена. Пише друга, с моите пръсти е друга. Фриволна е, закачките й прекалено пикантни, почти безвкусни, но езика й поетичен, много емоционален. Разкрепостена е, нахална, сексуално агресивна. Топлина ме обзема. Настръхнала съм. Виртуалният ми ухажор още в тази вечер изпитва желание да види лицето ми. Какво се крие под аватара? Какво се крие под аватара? Настояваше и на следващата вечер. Настояваше и в следващият месец. Какво се крие под аватара? Е, няма да разбере. Как да му го открия като е комшията от втория етаж. Затова го забърсах, че го познах. Исках да си поиграя със срамежливия симпатяга, то какво стана. Мъжът който откриваше ми хареса. Не съм подозирала. Не е същият когато се срещнем по стълбището в асансьора. Не е и различен, за разлика от мен, но не може да открие пред всяка това което е тук. Изпитва все по-голяма слабост, казва, че се бои, бои се, че се влюбва в аватара, а аз го майтапя, майтапя. Не можем да имаме връзка, но пък и да нямаме разкрия ли му коя съм, след тези неща които си наприказвахме, тези епистоларни целувки по цялото тяло, езици между бедрата и под пъпчето. Опитвам се да се отдръпна. Пиша си и с други, за да видя, че е същото, за да не ми липсва. За да не страдам, че страда и т.н. и т.н. Всички са едни, това си е игра. Повтарям си го. Все повече време започвам да отделям на сайта. Е, ще тресна компютъра с една щанга. И всичко продължава докато разбирам, ама ясно виждам, че съм полудяла. Моята брадичка не е толкова остра и нямам бенка на нея, нито на шията имам бенки, устните ми не са толкова плътни, лявата част на лицето ми не е татуирана със сълза изтичаща от око – тресавище, а косата ми не е напукани гроздове от които изтичаща мед рисува във въздуха сладостни форми. Полудявам. Това е аватара ми, това не може да съм аз. Аз съм…всъщност напоследък не знам коя съм. Над компютъра имам огледало в стаята още две. Накъдето и да се обърна виждам, че това е лицето ми. Вместо аз съм аватара си. Отивам в банята, мия се. Аватарът не пада. Но това е приказен образ. Много секси, по-секси от мен, истинската, но приказен. Дори на докосване не съм аз и усещам уханието на блато от едното си око. Омагьосващо е, стели се, изпълва стаята. Отварям прозорците за да не потъна в мъгла. Дори не съм си облякла. Престорила съм се на болна за да не ида на работа. Те могат да се оправят и сами. Тъй си помислих. Пак се обръщам към огледалата. Ужасена съм, но вече започвам да изпитвам възбуда. Подобна на онази която изпитвам, когато се крия в интернет зад същият аватар, но още по-силна, защото е на реалното ми лице. И сега романтичната мръсница която пише с пръстите ми ме е обзела цяла. Мислите й, усещанията й. Може би е демон, знам ли. Или е скритата ми същност, не мога, не мога да мисля. Треса се, тя ме тресе. Губя воля в нейната. Сядам пред компютъра. Приятелчето пак е на линия. Иска да види коя е под аватара. Иска снимка. Глупчо, след минутка мога да съм при теб. Какво правя? Ако съм с това лице и без друго няма да ме познае, а ако ме познае ще ме спаси от лудостта. Защото в очите си съм си това, което съм в очите му. Тъй проникнах в емоциите му в последните месеци. Ще ме съблече от тайната ми. От аватара ми. И слизам при него. Изненадан е, неподготвен е. В същото време, нямам чувството, че ще ни е за пръв път. Емоционално вече сме го правили. Телата са само завършек. И като, че ли се познават. Не, не е като за първи път. Но аватара ми не чезнеше. Той веднага ме позна, но не разбрах дали позна комшийката си или виртуалната си любовница. Не исках да го питам какво вижда. Правихме секс, див, необуздан. Повторихме, потретихме. Обръщах глава към огледалата и все аватара си виждах, а от окото ми дим изтичаше и се стелеше из стаята. Преливаше с цигарения. И едва когато вече нито аз, нито той беше способен на повече се опомних гола, не просто без дрехи, а и без аватара. -Дължах ти го. Не биваше, но ти го дължах. Трябваше да свалим този дяволски аватар. -Двамата с теб ще… -Не. -Разбирам. -Просто трябваше да ме съблечеш от аватара. -Разбирам. – повтори и тогава дима в стаята, като завеса се дръпна. Видях аватара си, като маска окачена на стената. Около нея имаше десетки подобни. Хоби си му е май. И аз го разбрах. Даже за „чао” цунках по бузката. Вечерта се поглеждах в огледалото. Вина имаше по лицето ми. Прекалих в последните месеци. Не биваше да се стига до там. На сутринта отново бях с аватара си. Бях флиртувала с още двама по време на виртуалната ни връзка. Трябваше да се срещна с тях, но докато успея да се свържа с първия, неволно завързах приказка с нови трима.
2008-10-15

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)