БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Съпругът ми ме съблече за секс с друг

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Съпругът ми го направи, аз не исках, всъщност дори се дърпах, но съм отслабвала. Исках да надраскам крясъка си с нокти по сивото някога, останало по снимките, когато тъй наивно ми се струваше, че съм достатъчното приключение, за цял живот. Тъй да надраскам снимките, че кръв да потече от тях. Той е искал повече. Искал си е мръсницата. Тази която се смее като птичка и не носи бельо, като пеперудка пърха сърцето й, а цялото й тяло е сърце, разтворено за всекиго. Бавно ме събличаше за да ме отдаде на непознатия. Непохватно в началото, а аз: треперех. Невярваща, дори отвратена, а после се подадох и отдадох. И ми стана сладко. Девет години траеше това събличане. Девет. Миналата седмица му казах какво прави с мен. И той като, че ли ме разбра. -Ти не ревнуваш! Изобщо не ревнуваш! Ти се лъжеш, че ревнуваш, че си много ревнив, а всъщност искаш, искаш, искаш, ама лудо искаш да ме видиш с разтворени крака под някого. Това искаш, иначе щеше да престанеш. Щеше да разбереш, че съм като муха кацнала на носа ти. Постоянно съм пред очите ти, а те кокетничене от моя страна дори не са видели, но и не знаят колко ми отива късата рокля, защото аз крия това и от всички други очи. Знаеш паролите ми на мейлите и служебния и личния, взимаш разпечатките от телефона. В сънищата даже те чувствам надникнал. Девет години, девет години, какво ти дава правото, кажи какво, да се съмняваш! Кажи една разумна причина, че съм хубава ли. Ще си направя една пластична операция за загрозяване. Само, че това ще те погуби, ще те погуби. Защото ти ме искаш такава, такава каквато буди ревността ти, по-точно да се преструваш и пред себе си, че ревнуваш за да ме подтикнеш с тази ревност все пак да го направя. За да има някаква справедливост. За да има някакво оправдание за нея. За да…Побъркваш ме, знаеш ли…И знаеш ли, най-добре да го направим, а? Набързо. И двамата. Да задоволим нагоните. Ще срещнем непознат. С първият срещнат ще го направим. Ти ще ме съблечеш за да ме има той. Защото това, това, това искаш. И много по-мъчително ще го постигнеш. Гледа ме, не вярва, че е чул това. Толкова емоционална не съм била. Така не мога да говоря, не мога да мисля даже. Не крещях, не. Даже гласа ми беше спокоен, но сама не знаех на кой свят се намирам. И като, че ли собствените ми думи ме възбудиха. Невероятно, но само дето не се разплака. Бяха гневни очите му до преди малко, гневни и мнителни. Сключени веждите. Да живееш с Цербер. Май не съм единствената, но улучих подходящият момент. Каза сто и един пъти: съжалявам. Излязохме, пихме по две бири. Смяхме се като деца. Прегърнати се прибрахме. Любехме се, по-различно беше. След скандал жената е по-гола, мъжа по-пречистен. И двамата по-освободени. Изкикоти се, каза на шега: -Не е лошо като идея. -Кое? -Ами това, да те съблека за непознат. -Говедо. Пак се любехме. Още не ми се вярва, но на другата сутрин промяната е видима. Първа сутрин го виждам да мързелува. Обикновено е подготвен преди мен, а е ангажиран час по-късно. Номерът е той да ме закара до службата. За първи път се качвам на такси. От толкова много години. Не, че не виждам, че света е променен, но едно такси ми е струва, че е космически кораб. Заради сравненията със старите които ме връщат назад във времето. От такава дреболия се развълнувах, че ми беше после неудобно да обяснявам от какво, а се виждаше и питаха. Надвечер се прибирам по същият начин. Вече не ме впечатлява, но чувството за свобода, за нов живот ме прави да се чувствам по-голяма, по-красива. И да ми харесва живота който деля с този човек. По един начин направи това за което му говорих. Съблече ме за да ме люби непознат, непознатият в него. Казах му го часове по-късно. И беше толкова възбуждащо, че и първите ни нощи бледнеят. На следващата сутрин ме беше страх да се събудя, да не би да съм сънувала предишният ден, но когато отворих очи, всичко продължи по същият начин. Вечерта дори настоя да си сменя паролата на пощите. Е, това беше прекалено преиграва. Рекох му го и се смяхме и двамата. Искал да си имам своя тайна. Като, че ли знае какво е в главата ми. То аз не знам, та той ли. Дълбоко в себе си бях убедена, че няма да е вечно. Гоних подобни мисли, те идваха, пак ги гоних и неусетно повярвах, че ще продължи. Едва не изкрещях като видях как надниква в бистрото. За миг. И се дръпва. Наблизо имаше парфюмерия. Исках да му избера подарък, а после, нали никога друг път не съм го правила, реших да пия една бира. Сама, за пръв път сама. Изпивам я. Смятам да си тръгвам, но първо влизам в тоалетната. Излизам, оправям си гънка на панталона. Вдигам лице и виждам как дръпва главата си от стъклото. Позната картинка. Правил го е по банкетите в службата. Колко срам съм брала. Тази дръпваща се глава. Прилоша ми. Сякаш се събудих. Тъкмо бях повярвала в щастието си и го загубих. Да не беше ми показвал, че го има. Бях свикнала, рутинно живеех, а сега изведнъж. Толкова ми даде, само за да ми го отнеме. Но аз го предупредих! А и да не бях, твърде ме нарани. Един млад мъж пиеше сам, по-точно ближеше чашата. Тъжно лице, дълги мигли, навярно чакаше някоя. Цигарата в пепелника му догаряше. Седнах на съседната маса и го наблюдавах и чувствах погледа на съпруга ми от ъгъла на прозореца. -Ще ти дам най-сетне каквото искаш. – прошепнах. Дамата на хубавеца явно нямаше да дойде. Три четвърти час вече така висеше. Седнах до него. Даже не помня питах ли го свободно ли е, заговорих за любовта. Не, не бях агресивна. Всичко онова което бях въздържала в деветте години и като думи и като поведение и емоция се отприщи. Плах изглеждаше в началото, естествено е. Навярно бях и непохватна, но знам ли. По-бързо започна да пие, по второ питие си поръчахме. След бирата която бях пила в началото водката бързо ме удари. Искаше да идем в апартамента му, аз пък исках в парка. Припомних си, че и с трети правя секс, с онзи който е искал да ме види такава, каквато щях да бъда тази вечер. С погледа му, с параноята му и обезобразеното му в ревност желание, да види как чукат съпругата му. Намерихме една по-тъмна алея и пейка. Там започнахме, после в храсталаците. Хареса и на двамата и решихме да продължим в дома му. Вървяхме пеша. Пред дома му ни посрещна този който се оказа, че съм видяла да наднича. Любовникът на любовника ми. През сълзи върна ключа на моя и своя. През сълзи каза, че го зарязва и го заряза. Тръгна си. Магията беше свършила обаче. Зарязах го и аз.
2008-10-14

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)