БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Разсъблечена си ти, а аз съм гола

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Взела съм вино и свещи, отключвам. Насочвам се към кухнята, за да видя какво има в хладилника и ако изисква време подготвянето му, да започна. Чувам душа, в банята е. Приисква ми се да вляза, така както съм с дрехите. Да го прегърна, да се целуваме, а водата да се лее, лее върху нас. Настръхвам, едва не изпускам бутилката. Търпение, после ще е по-сладко. Душът спира. Дали е усетил, че съм влязла. Сега ще го изненадам, като излезе ще дръпна кърпата от кръста му. Скривам се зад вратата. Подготвям се. Бързо се разсъбличам. Смъквам полата, разкопчавам ризата, освобождавам се от сутиена си, пускам косата. Ще опра зърна в гърба му, ще впия устни в шията му, ще дръпна кърпата от кръста ми. И ще се галя, галя, галя… Чувам пляскане на боси стъпала и виждам…Кучка…Струйките се стичат по нея, нищо не е сложила. Дори завесите не са спуснати. Ама, че ексхибиционизъм. Косата й момчешка. Ниска е, но фигурата й съвършена. Има татуировка на дупето. Тананика си. Ще скоча и ще й издера очите. Сяда на креслото, на онова което аз обичам толкова да седя. Затваря очи, отмята глава назад. Сладка усмивка се изписва, езика й се плъзва над устните, неволно. Улавям тръпката й, не е на себе си от желание. Да не би да има грешка! Да не би да е дал ключа от ателието си на свои приятели да се срещнат? Минава ми през ума, но нелогично е. Щеше да ми каже, непременно щеше. Тази го е изненадала. Имала е ключ от преди. Или може да е инструктирана кога да идва, кога аз съм ангажирана и могат да се срещат. Днес нещо е объркала. И на колко е години! Не е ли твърде младичка за него! Не, май не. Не мога да разбера. По-скоро изглежда, ама пък аз съм по-женствена. Инфантилна е. И усмивката й е такава, и движенията й, и стила й. Става от креслото, разперила е ръце, лицето й към тавана, очите й затворени, завърта се и тананика нещо. Между обърканите й фрази, чувам, че го обичала. Нарича го „палавнико, мой”. Лъжец! И с тези невинни очи, да му вярваш, да му вярваш, да му вярваш. Може и да му е модел, но не съм виждала подобна. Да, лицата ни са винаги в сянка, намира го за много художествено. Всъщност и на мен ми харесва. Списания с мои снимки се подмятат из къщи, но нито мъжа ми, нито дъщерята са забелязали прилика. Сигурно защото ме подценяват и така ми пестят време да обяснявам, че това е изкуство. Истинско изкуство и няма лошо, че по този начин съм се снимала гола, а от снимките не може да се предположи, че фотографа е голямата ми любов, той не снима само мен. Взирам се, фигурата й прилича на много от моделите, но не е, не е модел. Освен, ако не се е подстригала след снимките. Всички сме с дълги коси. Няма с момчешки прически като тази. Ще й издера очите. Казвам си го, излизам от прикритието си. Тя се стряска, лекичко подскача. Стряска и мен, лекичко подскачам и аз. Забравям какво съм искала преди миг. Нейната реакция е по-бърза. Усмихва се: -Извинете, че съм в този вид, но просто сега излизам от банята. – почти сериозно го каза. -Забелязах. – почти враждебно го казах. -Май някоя от двете не е дошла в подходящ момент. -Бързо мислиш. -Сега дуел ли? – забавно й се струва. – Лоша идея. Без доспехи сме. Разсъблечена си, аз съм гола. -Държиш се нагло.- враждебна съм. -Гледам те, гледам те, определено не си жена му, но нея кой ли я брои. Не знаех, че има сериозна връзка. -А аз не знаех, че е толкова лекомислен. -Тъй ли, а аз знаех. Разочарована ли си? Не ти ли харесва такъв какъвто е. –сега тя изглежда враждебна. – На мен ми допада и с това. -Какво знаеш ти за него! Млъква, брои до десет, за да каже нещо, устните й треперят, но после пак се усмихва: -Права си, наистина е от мъжете които трудно могат да се опознаят. Той пък е посветен на опознаването на жените, за да разбере себе си. Затова са и тези му снимки. Да ти кажа честно, не са върха на гениалността, но има го трепета, чистото чувство, изповед на една разголена трепетна сетивност са… -Ясно, някоя от онези изкуствоведките, но не сме на откриване на изложба. -Макар да съм за изложба с тази вечерна рокля. – засмива се. Вбесява ме за миг, но е толкова заразителна, че се засмивам без да го желая. -Не е смешно! – изписквам и почти изплаквам за да спра смеха си. Нещо иска да ми каже, спира се, но го прочитам в очите й. Все едно ми го каза: „защо го взимаш на сериозно”. -А ти?-питам. -Какво аз? -Не го ли взимаш на сериозно? -Напротив…знам го що за стока е. Такъв си ми харесва. -И нямаш нищо против, че освен с теб спи и с други. -Не съм казала, че нямам. Просто в момента не мога да направя много по въпроса. Допускала съм, а съм изненадана точно колкото теб. -Кучка си. -Ами, че да. -Мога да ти издера очите. -Аз всъщност си тръгвам. Ще ви оставя да си поиграете гълъбчета. -Тя щяла да ни остави! Колко благородно от нейна страна. -Добре, де. Просто си отивам. -И съветвам те, да не се виждате повече. -Малко трудно осъществимо е. -И защо? -Разсъблечена си, аз съм гола. -Моля? Защо и трудно осъществимо да не се срещате. -Защото не спи в ателието си. Поне не всяка нощ. Прибира се и у дома. Аз съм съпругата му.
2008-10-11

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)