БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Висок морал и секс - рокади

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Дали сега ще й хареса? Аз лично нищо симпатично не виждам. Без воля, мълчи, не точно като виновно дете, защото във виновното дете има нещо мъжко. В него, не. Още не съм решил какво да правя с него, а на него му се иска да разбере. Във властта ми е. Не, не искам да си играя като котка с мишка, но така се получава. Природата го иска. Хищникът ми е ударил жалката му животинка, тя зашеметена пълзи, надява се да се измъкне, а е все още в обсега на лапата ми и точно в момента в които излиза, пак получава една лапа. Забавлява се мъркащият ми бяс, не че го искам. На това оприличавам неволно душите ни. Иначе не съм го докоснал. Дребен гризач е той. Разочарован съм, лошо ми става. Ту кипя, ту ми иде да се разсмея, ама така да се смея, че всичко около мен да се тресе. Да го напляскам, нито ми е в категорията, нито вече има някакъв смисъл. Достатъчно е уплашен, на нищо не мяза. Пашкул смачкан, ей това ме дразни повече. Как пък заради такъв ще ме подценява моята? Давам му цигара. Очаква сигурно да го заведа някъде из гората с колата и да го накарам да си копае гроба. Е, нека да си го мисли, докато измисля и аз. На щастливи приличаха вчера. Ама целувки, ама прегръдки. Гледам ги, ужасен. Честно: точно ужасен. Не съм дете, отдавна не съм дете. Те ми приличат на такива. От петнадесет съм поел всичко в ръцете си. Нямам излишни илюзии, розови трептения пред очите си и обичам точните, не красивите приказки. Не живея в заблуди, но до вчера, докато не видях с очите си, не съм могъл да допусна, че щастие може да е изписано по лица на хора които се крият за да се отдадат на нагона си. От това бях поразен, а в къщи ми се глези след това. Не е допускала, че мога да имам работа в онзи квартал. И права е, че е допускала това. Кръшкам, но само от работа. Трябваше да бия един самоуверен дядо на шах, от много време му бях обещал. Тъкмо правя рокада и обръщам играта и виждам жена си. Май после изгубих. Искам да си поговоря с нея, но още е пред очите ми изражението каквото видях в парка. Чудя се откъде да започна, а днес реших от него. Първо ме помисли за лепка някаква, държи се хладно, че чак надменно, докато не му обясних, че чука жена ми. Замъкнах го до едно бистро през две улици. Знам, че там е тихо и няма кой да ни безпокои. То даже не работи, само столовете от вънка оставени и още мокри от последния дъжд, но стои се. Бирите взех от магазинчето наблизо. Наоколо гъсталаци и мирише на изпражнения. Още по-малък изглежда отколкото преди половин час. Подпитах го, доволен ли е от нея. Бива ли я? Не знае ли, че е омъжена? Преди да е измислил какво да отговори заприказвам за времето, за изтънелия озонов слой. Накрая и двамата взехме да мълчим. Още не ми е отговорил на първия въпрос, ама аз май и не исках да чуя отговора. -Хубаво дупе има…И хубави цици…– говоря му и се старая гласа ми да не е враждебен, ама май е. Блед е. – А и гласът й, как играе извива се, също като тялото й. Ще ти кажа нещо: естествено руса е, но иска да изглежда като изрусена. Защото се чувства по-естествено сред изкуствените. Цитирам я. Аз толкова добре не мога да играя с думи, а ти как си с приказките? Доста мълчиш. Опитва се да каже нещо. Да не се разплаче. -От колко време се срещате? -Четири месеца. -Страхотно. И доволен ли си? Не, не ми отговаряй, приказка е тя. Иска ми се да разбера какво тя е открила в теб. Да си призная на нищо не приличаш… Хрумна ми в този момент и се чудя на себе си. Измервам го с поглед, не е толкова дребен, колкото ми изглеждаше до сега. Просто е жалък и сплашен. Иначе, направо си е колкото мен и на ръст и на килограми. Ненормално нещо ми се завъртя в главата, не си падам по такива. -Слушай! Слушай ме сега внимателно. Знам й характера, едва ли ще откаже на любовника си нещо, което не би отказала даже на мъжа си. Работата е проста, тази вечер, ще се срещнете, искам някъде да ме скриеш из вас. Целта на занятието е, всичко да мине възможно най-цивилизовано и да свърши. Разбираш ли, нищо не разбираш. Ще й превържеш очите. Няма да ти откаже, знам. Ще се чупиш и ще се появя аз. Искам да ми се отдаде така както ти се отдава на теб, а после като махна превръзката ще види, че в крайна сметка с нищо не съм по-зле от теб… Измерва ме с поглед и той, както аз него преди малко. Освен, ако няма колкото на магаре, мога да мина за него. Трябва само по-гладко да се обръсна, а него да го накарам да си намали косата, защото аз не мога да си пусна, толкова бързо. Колебае се, не му се участва в тази игра. И на мен не ми се е искало жена ми да ми изневерява. Морален съм в това отношение. Много морален. И просто ми дожаля, иначе друго си заслужават. И двамата. Но дожаля ми. Трябва да разберат, че не бива така. Тя специално, че няма какво повече да намери в любовника си, отколкото в съпруга си. -Какъв е смисъла? – пита ме. – Няма да се срещаме… -Така е най-добре, нали? – засмивам се. – Разбира се, че няма да се срещате, но сега искам да осъзнае, да усети, да й проникне дълбоко усещането, че няма смисъл да ме сменя. Дори и физически, а трябва и малко морал. Трябва. И на теб ти го казвам. Трябва. Светът ни е гаден, всеки гледа да грабне мръвката на другия, ама това е защото ние си го правим. Какво ли ти говоря? Ти си ми ясен. Че няма да я срещаш, няма. Но искам и тя да не иска да се среща с теб. За да е всичко малко, малко по-точно. После съжалих. Чакам в дрешника му и усещам, че ме изпълва възбуда. Една такава, непозната. Както при първата ми среща с моята хубавица. Твърде започва да ми харесва играта. Нередно се чувствам. Удоволствие да ми доставя това! Аз съм морален мъж! Не бива. Чувам ги как се кикотят. Като, че ли гледам някой сладък филм. Не мога да се позная, като друг съм. А, ако й хареса подобна игра! Ако твърде й се хареса…Спирам да мисля, тъй сладко се кикоти. Вече не ревнувам, просто я искам. Май изобщо не съм ревнувал… Отваря дрешника, прави ми знак и тихичко излиза от апартамента си. Влизам в спалнята и гледам в леглото с превързани очи и гола…Друга жена. Този умник е чукал и други чужди съпруги. И не е разбрал за коя иде реч. Стене. Очаква го. Тоест очаква мен. Аз съм морален мъж. Не бива…Но възползвах се.
2008-10-10

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)