БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Лъжи и изневери

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Не се познавахме, но вече изпитвах желание да му изневеря. Защо, и аз не знам, тръпка някаква, тръпка силна, когато изпитвам такива не мога да мисля пълноценно, а съм сериозна жена. Имам си отговорностите, трябва да съм с всичкия си. Първо му изневерих с един негов приятел, стори ми се недостатъчно и му изневерих с друг. После с негов комшия. После ощастливих и свой който от дълги години ме задиряше. Тъй ощастливих и един млад колега, който дълги години щеше да ме задиря. Момчето глътна ченгела. Съвсем полудя, приятелката му го напусна, аз се чудех какво да го правя, обясних му, че съм сериозно влюбена и не в него. То се напи, изложи се, арестуваха го, избяга от полицията, крещя пред терасата на съседния блок, сбъркал я е с моята, заляха го с вода, наблюдавах от страни, точно тогава и аз бях излязла да изпуша цигарка на въздух и всичко проследих. Тръгна си сърдит, все още е убеден, че аз съм му лиснала кофата отгоре. Не ми говори, но пък много ми пука. Запознах се вече с този на който в аванс изневерявах. Излизаме заедно. Държим се за ръчички, натискаме се по пейките, съвсем като тийнейджъри. Чувство за задължение беше първата нощ с него. Нищо особено, но трябва да кажа, че като го няма постоянно ми е в главата. По-сладко е да му изневерявам отколкото с него, но ако го нямаше изневерите нямаше да са сладки. Друг е въпроса, че изобщо нямаше да бъдат изневери, но нека допуснем, че съм си хванала друг. Да, тогава щяха да бъдат изневери, но нямаше да са сладки. Това имах предвид, защото друг не съм в състояние да обикна в този момент, а в него съм влюбена. Шантаво, нали? Знам. Къде ли не рових из интернет, в библиотеката, в спомените си, но на подобен случай не попаднах. Боя се, че съм полудяла, харесва ми, че съм полудяла. Горкият май се увлича. Ще му призная всичко. Правя го, болезненото стъписване прави лицето му, по-красиво, почти детско, вина се изписва, като че ли той, а не аз е правил нещо което не бива. Мълчаливи сме тази вечер, любим се. Има нещо отчаяно в ласките ни. Убедена съм, че ще е за последен път и се опитвам да взема всичко. Изглежда и на него му минават такива през главата. На следващата сутрин, първите ми два работни часа, минаха като двадесет. Разделихме се без да си кажем дума, без нищо да си обещаем. В десет ми позвъни. Сърцето ми се пръсна на пеперуди, пърхаха из цялата стая с наркотични криле, усмихваха ми се апаратите и мебелите, фибрите ми бяха отмалели милувки. Избягах по-рано за да отида на срещата. Заклех се да му бъда вярна. Не му го казах, помислих си го. Той ми каза нещо за което не бях си и помисляла, за приятелката си. Напуснал я е да ме има. Не го разбирах, честно. Не го разбирах. От клетвата ми нищо не излезе. Боря се със себе си, искам да съм само негова и колкото повече желая това, толкова по-силно е изкушението. Взех да се крия и да го мамя. Не за друго, а вече не мога да понасям да го виждам колко е добър, как ми прощава. Иде ми да го убия понякога, че е толкова чист, толкова невинен. Като жестоко обвинение чувствам това, че не ме обвинява. Месец прекарахме заедно, после узаконихме връзката си. Още не мога да повярвам, много шантаво. Има месеци в които издържам да съм само негова, после се появява някой, някой на когото би трябвало да има доверие. Делови партньор или приятел, веднъж и момчето което трябваше да измъкне тайни от конкурентна фирма в която беше внедрено. Винаги е болезнено, все си имам чувството, че се усеща, че се преструва, че не знае, а това ме подтиска почти толкова колкото в случаите, когато му кажа, а той стане тъжен, но ми прости. Едно е ясно, откакто се появих в живота му го амбицирах, че и късмет му нося. Три къщи сменихме за десет години. Всяка следваща по-голяма и в по-хубав квартал от предишната. Дейността му се разраства лавинообразно. Много е способен и работохолик, по цели седмици понякога не се връща. На такива често жените изневеряват и би било обяснимо, ако бях започнала сега, но трябва да ви кажа, че точно в тези седмици му бях най-вярна. Е, понякога и през тях, ама сигурна съм, по-рядко от други жени в моето положение. Не крие, че го окрилям, че аз съм големия шанс в живота му и без мен не би постигнал толкова много. Често го казва, но дори практични и безпогрешни мъже като него, понякога бъркат в думичките си и казват повечко. Особено когато уискито не е качествено, а са свикнали на качественото. Гостуваше му един приятел. Този ми беше противен, но освен това предпочиташе онова което сам произвеждаше и го консумираха с моя възлюбен цяла вечер. Награждаваха ме от време, на време и двамата със замъглени погледи. Говориха за бизнес, по-скоро за сенчестата му страна. Щели да пробутат гаражното уиски. Приятелчето каза комплимент за мен. Съпругът ми потвърди, че съм страхотна и пак каза онези свои думи които ме радваха, че на мен дължи повечето от това което е направил, но после уискито в него добави нещо което просто не ми беше минавало през ума: -Не сгреших с нея. Очаквах го. Откакто сме заедно имам толкова много приятели…полезни контакти… Повече не исках да чувам нищо. Прилоша ми. А аз да се чувствам виновна. Как можах! Такова нищожество! Лъгал ме е, че…му изневерявам.
2008-10-09

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)