БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Букет еротика, невинна наглост

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Глупаво се чувствам с букета. Трябваше ли изобщо? Звъня, настръхнал съм, мислите ми объркани. Ще взема да кажа някаква глупост. Треса се, сигурно се и червя. Що за детинщина, вече съм на осемнадесет. Смятам да си тръгвам, вече съм сигурен, че няма да отвори. И колкото по-сигурен ставам, толкова повече кураж имам и звъня, звъня. Отваря ми. И двамата сме изненадани. Буца спира на гърлото ми. Объркан съм. Гузна е усмивката й и очарователна. Кани ме, а аз не мога да откажа. Влизам като в храм, да можеше да не стъпвам за да не го оскверня, да можеше да не мисля, за да не се чувствам неловко, да можеше да ме няма, че да съм на мястото си. Весело рок-парче от „някога много отдавна” се носи откъм кухнята, косата й мокра, а тя по хавлия. Няма смисъл да ми го казва, забавила се е защото е била в банята. Давам и букета за да го потопи във вода, че цветята да не увехнат. Казва ми да се настаня на канапето пред ниската стъклена маса. Огромна художествена черно бяла актова фотография над него. Тя е модела. Между разтапящи се сталагмити е, сянката им така пада, че все едно се разтапят и в нея и се виждат под прозрачната й кожа. Пита ме да смени ли музиката. Не помня какво й отговорих, не се чувствам на мястото си. Засмива се като вижда очите ми във фотографията. Разказва ми за своя приятел който й направил снимката. Красиво било, наистина разтопил ледените висулки в нея, правили любов, но той женен. Махна с ръка, изкикоти се. Завърши, че било за добро. Каза ми да се отпусна, аз пък: че ей така минавах пред блока и реших да се отбия, букета просто бил красив и тук млъкнах. Глътнах сценария, тя ме спаси от тотална излагация, пред публика от приятели и неприятели, познати и непознати, малки и големи, че чак врабчета насядали в някаква зала в главата ми, за да си гледат майтапа. Направи тъй, че да изглежда, че тя ме е прекъснала. Сложи ръка на коляното ми, изгледа ме в очите и започна да реди: -Виж, никой не прави днес така, не отива при жена с букет. Жестът ти е разкошен, а ти сам си букет от емоции, по-пъстър от този който донесе. Мога да кажа, че твоята мила приятелка много те подценява. Тя не вижда мъжа в теб, инстинктивния, този на порива, който усеща какво иска една жена. Кажи ми сега за нея, бъди откровен, не сте интимни, нали? -Не…Всъщност, точно така. Не сме интимни. -Виж, тя е незряла. Бюст на голяма, усмивка на голяма, поведение…Държи се като голяма, но не може да усеща като голяма. И да цени като голяма. Ти си по-зрял, много по-зрял. И този букет го доказва. Имам предвид този в очите ти. Букет от страсти, неподготвени решения. Букет еротика, невинна наглост. Тя не може да го оцени, но хайде да не говорим за нея, че сега сме заедно. Коняк, водка, уиски. Можеш да запалиш. Нямах цигари, не съм интензивен пушач. Засмя се, тя имаше. Имаше и свещи. Като, че ли беше подготвена, а не ме е очаквала. Виждах я от друга светлина. Възбуда ме полази, трепетна, по-различна от почувстваната до сега. Глътка пийнах, вече не помня какво, разля се по цялото ми тяло. На еротичен сън приличаше. В пещера с ледени сталактити, наблизо Сезам и трябва само да прошепна, за да се отвори вратата към съкровищницата, женската съкровищница. Сладката плячка за младия авантюрист, докоснал се до чуждото и скритото, забраненото. Танцуваме, още е по хавлия. Само да дръпна коланчето и цялата й прелест ще се разкрие. -Тя е по-хубава от мен. -Не е. – отвръщам и е искрено. -По-свежа е. -Но ти по-женствена. Усмихва се широко, повярвала ми е. -Радвам се, че го усещаш. Не може да не се усети. Цяла ме е обгърнал лъха й. Чувствам се в непознат сезон, в чудато измерение в което всичко е женственост, а аз съм само пулсация преди експлозия. -Кажи ми го пак! -Ти си по-женствена. Тогава сама дърпа коланчето и хавлията пада в краката й. -Няма ли някой да… -Не се безпокой, имаме време. Впиваме устни и още не мога да повярвам, че е истина. После докато се любихме ме попита: -Ти дойде при нея, нали? Имаше предвид приятелката ми, а аз нямаше смисъл да я лъжа. Вече обаче беше все едно. Дори не ме интересуваше къде е сега. Наистина приятелката си потърсих, но попаднах на майка й.
2008-10-04

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)