БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Комшийката направи стриптийз

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Тя е…и аз не знам каква е, ама е голяма работа, кукуруку от голямото и чудо, не знам какво търсят в квартал на простосмъртните, пет думички, ако е обелила, на живо, било е в бакалията, относно покупката, чували сме я по телевизията, говори за тоя или оня филм, половината и не се разбира, не че е някаква горделива, то по усмивката й си личи, но само по усмивката. Понамирисва на кучка и едното й зъбче накривено, че предизвикателно накривено. Полата и винаги впита, винаги къса. Е, има съвършени крака и снага на антилопа. И винаги е на високи токчета, иначе е ниска. Бенка на вратлето и веднъж я чух отдалече как се смее. На водопад прилича смеха й и косата й на водопад. Иска ми се да й го кажа, но изкуството й е хляба, ще вземе да анализира думичките ми, да ги критикува, да ме кара да ги редактирам, пък аз съм прост човек, нищо, че ми минават такива за нея. На три бири и половина съм, гледам, задава се от ъгъла. Очилата й светят палитрено. Граблива сянка е паднала, като татуировка крие половината й лице. Какви колене, какви прасци, какво дупе. Някой просвирва. Лекичко, до нея не стига, ама в кръчмето всички го чуваме. То щото и млъкнали, изведнъж, от появата й е настъпило затишието. Всички си имаме жени, някои и хубави. Какво толкова въздейства тая интелектуалката, абе магия, тя си знае, пък може и да не знае. Шест без нещо си е, октомври, ама циганско лято. Изкарало ни е всички в кварталната, а кварталната е изкарала едно сто маси навън, ширят се чак до парка, че и алеята са блокирали. Прекрасно настроение е, вдигнало градуси. Няколко тийнейджърки чуруликат между момчета от махалата. Улових обаче как за кратко стана тихо при появата й, а после глъчта си започна. То богиня да беше, пак нямаше за по-дълго да накара толкова народ да утихне. Приближава се, няколко игриви изречения се стичат по гърлото ми. Ще й ги кажа, все пак здравей – здрасти си казваме. Казах, че не е високомерна, така изглежда, защото езика й особен, един такъв, като за телевизията. Преди да се е приближила толкова, някой от топ-пиянките, хвърли нещо за задните й части, а тя като се изхили. Ама, като тийнейджърките. Откъде го извади този смях. Хич не се връзва с вида й. Казах: полите й винаги къси и впити, но това са делови костюми. Прилича на красива играчка за сериозни хора. Висока класа, този смях беше…на разюздано момиче. Нищо общо с нея. Обикновено е сериозна, че чак плаши. Тя ли се изсмя изобщо? Тя е била. Вдига леко сакото и започва да върти дупето. -Висока естетика! – изрича после минава покрай масите, насочва се към плота, обръща един свободен стол. Не, не е пияна. Нещо повече е. Всичко погледи към нея и преди да започне което е решила. Качва се на плота, първо. Оглежда и избира масата която ще се гледа от всякъде еднакво добре и се покачва към нея. Стриптийз! Не, повече е. Няма музика, но друго има. Тя се съблича пред над сто човека, но така както би го направила пред любим. Разкопчала е сакото си, но преди да го разтвори е разтворила устни като за целувка, разтворила е сякаш и въздуха пред себе си. Като, че ли без ръце смъква дрехите. Има танц, но непознат. Има ритмика, но нестандартна. Някой се изсмива, приятелчето му на маса го пляска през врата. -Това което ще ви покажа, не е стриптийз, а пърформанс. Не е тялото ми, а е тялото на желаещото ми начало. Скулптура от биологични случайности, шлифована от начин на живот и погледа на волята ми върху хармонията… Тези изречения разбрах. Камера ли има, скрита, някъде? -Това е женското начало, не жената. Това е еротиката на партньорката ви, пречупена през желанието ви за недостъпната и чуждата… Някакъв майтап ще да е, няма да разкопчае и ризата. Но тя е разкъсва. Никакъв сутиен отдолу. Така ли е родена, силикон ли е, не мога да разбера, гълтам си езика, по-скоро свивам го в желание да изсвиря, но спирам дотук и ме е страх, че ще се задуша. Гръбнакът и се завърта като змия. Ръцете и се плъзгат и смъкват полата. Публиката спонтанно започва с ръкопляскане ритъм. Не, че се нуждае толкова, но продължава в него да се съблича. Разпуща коса, завърта я. Диханието й чак до мен стига, а съм на далечна маса. Грабва стол, качва го на масата, възсяда го като жребец. Все едно го язди, от ходом преминава в тръст, от тръст в кариер, от кариер в оргазъм. Истински със стенанията му и отлетелия поглед в космоса, такъв до какъвто не помня да съм довеждал жена, а сигурно и повечето от насядалите. Изтласква стола със слабини, ляга на масата и…Направи го, смъкна и бикините. Изправя се и гола застава като статуя, потта се стича по нея, блести. Но миг след това истински се съблече. Стана естествена, кожата и настръхна, мускулите й видимо омекнаха, сви се. Загуби божественост и стана по-красива. Плачеше. Сега беше гола. Тогава пристигна мъжа й, сигурно някой му беше позвънил. Метна й сакото си върху раменете, грабна набързо разпилените й дрехи и прегърнати минаха зад бара. -Ако бях на негово място…-започна някой от съседната маса, а аз импулсивно го срязах: -Не си! -Моля? – заядливо попита, но и аз бях в настроение: -Не си и не можеш да бъдеш! Млъкна, а аз тръгнах до тоалетната. Щях да се пръсна. Четвърта бира, а още не бях ходил. Събличането й ме възпря. Цветни кръгове заиграха пред очите ми с облекчението. Като, че ли сега започна да ме хваща. Какво беше това. Що за преживяване. Дрогирана ли е? Сигурно. Излизам. Между мен и бара само параван от лакирани кръстосани летви. Чувам тя разказва на мъжа си: -Е, какво да направя! Синът ни, с онзи неговия, любовника му. Целуваха се, ама точно пред входа. Не искам никой да види, не искам никой да знае. Не и в този квартал! Не и в този квартал. И отвлякох вниманието. -Недей плачи! Петата бира ми дойде в повечко. Тя беше виновна. Всички научиха.
2008-10-03

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)