БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

На море с дъщеря ми и любовни авантюри

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 08

Иска ми се да й кресна, да я питам на колко години е, по дяволите. И сега с тази прическа, с тези маниери, а да си призная и с изказа си, който в някои отношения е по-зрял от моя, прилича на тридесет, че й отгоре. Няма лошо, но тежкият грим я разваля, а тежкото й настроение в момента мен подтиска. То, че я разбирам, разбирам я, но какво да й кажа, по-възрастна от мен изглежда. Да се разплаче просто, че да й мине, а тя каменен израз, с маска на Горгона, сякаш облицова личицето си, невинното личице. Баща й пълен дръвник, изгонихме го в кухнята, вдига рамене, какво пък толкова. Казвам й, че е хубава, не ме разбира, искам да я окуража, да разбере, че един идиот от интернет, не е свършека на света, но като че ли приема думите ми за ирония. То как ли пък не знам как аз бих ги възприела на нейно място. От седем ли, осем ли месеца си сърфира с приятел, понякога и по цели нощи не е мигала. Връщала се е от купони само за да не го оставя сам, а той нежно ги реди, рони, обзема я, обсебва я. Живее някъде си на картата и аз не знам къде, все забравям, но е далече. Учи като загубен, а в останалото време сваля дъщеричката ми. Гледам го на снимки: готин. Аз бих го изяла. Всъщност повече си е за мен, този хубавец. Надул гърди, очи маслини, плътни устни, рамене нацепени, да плъзгаш пръстче и език между фибрите. Признавам си, че на няколко пъти докато я нямаше от нейно име си правих виртуален секс с него, но тъй като никой не разбра, все едно, че е била тя. От известно време насам се стегнах. Стига глупости! Това момче може да ми е зет. Да, ама не. Седмица остава до уговорената им среща и уреденото от него вече летуване в едно китно морско селце и тя получава писмо. Не електронно, а доставено с куриер. Вътре два самолетни билета , адресът на предплатения апартамент за двама и кратко обяснение, че той много желал до преди дни това летуване, но срещнал любовта, истинската и иска да я срещне и тя: истинската. С нея да летува, да си покани някого. Някого когото познава, а не облечения от въображението й с тяло, дух от интернет. Праща й своя билет за него: истинския. Своето място в апартамента му освобождава. Защото, такова, чувствал се виновен. Абе, идиот, пълен. Та, малката, фучи из къщи. Предлага аз и баща й да заминем. Нямала кого да покани. То естествено, изпоряза ги всички, че влюбена в интернет приятеля си. Детска му работа. Баща й веднага, готов да се възползва, но това и двете ни вбеси. Светнаха му очите като разбра. Въдичарството му по-сладко от душата на дъщеря му. Криви сметки, на инат, че толкова се зарадва го отрязахме. Изброявам й имена на момчета които познавам около нея. Тя, не и не. Те и без друго кретени. Накрая след безсънна нощ, как го решихме, не помня, добре, двете тръгваме. И дотук съм аз! По нататък съм друга. Преродих се. За втори живот. Четиринадесет дневна съдба извън моята. Шанс за малко щастие. Битът се разчупи пред очите ми. Още в автобуса. Чупеше се като стъкла, изсипваше се. Мислите ми палави. Въздуха в гърдите, галещ ме и хапещ. Изчезва сивотата, задуха в стаите. Лошият цвят на стените. Хиля се със своята приятелка докато пътуваме. Защото тя ми е приятелка. Разсмивам я. Само първият ден нося горнище на банския, то и без друго почти не крие, а само ме стяга. Гърдите ми растат, но не стареят. Научих се да играя плажен волейбол, а на третия ден си намерих двойник на момчето от снимките. Със същите нацепени рамене, със същите издути гърди и плътни устни. Пъстри очите му на сатир. Мисли ни за сестри. Не правим нищо да го разубедим в обратното. Вечер се целуваме на скалите, нищо, че „сестричката ми”, любезно ми е отстъпила ключа и е освободила стаята. Ей, така е по-приятно, за да я има тръпката. Позволявам на ръката му да се плъзга навсякъде и дори да смъкне донякъде гащичките ми, но после правя един скок от скалата, какъвто друг път не бих рискувала да направя и разхлаждам страсти. Искам да й въздействам, да освободи и тя душа, но май се увличам, май започва да ми харесва. С какво си играя, а? Питам се, а мислите ми са като подправени със солена вода. Твърде апетитни за поглъщане и смилане, за да се превърнат в тяло. Следващият ми кавалер беше един отнесен. Намеквам му и с погледи и с думи. Водя го на скалата, същата. Но вместо да постъпи като първия, че аз да скоча, той скача да ми покаже какво е скок. Аз след него, плуваме догонваме се по плажа. Какво дете съм. Когато ме догони и се търкулнахме в пясъка и видях лицето му над моето, разбрах. Не исках толкова далеч да стигна в играта си, но неусетно преминах границата. Нищо, и без друго си тръгваме на следващият ден. Отдадох му се. Връщаме се. В автобуса сме. Дъщеря ми две седмици не стана от компютъра във фоайето на хотела.
2008-10-01

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)